Панчарево (община Пехчево)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Панчарево.

Панчарево (на македонска литературна норма: Панчарево) е село в община Пехчево на Северна Македония.

Панчарево
Панчарево
— село —
Църквата „Свети Димитър“ в махалата Филиповци
Църквата „Свети Димитър“ в махалата Филиповци
North Macedonia relief location map.jpg
41.8582° с. ш. 22.9027° и. д.
Панчарево
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пехчево
Географска област Пиянец
Надм. височина 1071 m
Население 375 души (2002)
Пощенски код 2325
Панчарево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Пиянец, в подножието на планината Влахина, съвсем близо до границата с България.

ИсторияРедактиране

 
Чешма в махалаха Филиповци

В няколко местности около Панчарево има следи от средновековни и антични селища. В местността Бобище (Бобиште) от двете страни на пътя от Църник към Стар Истевник има следи от римско селище. Вдясно от пътя Пехчево – Делчево се намира могилата Главица, в която има късноантични погребения. Също от Късната Античност е и селището в местността Градище (Градиште) на 2 км южно от Панчарево, а вдясно от пътя Пехчево – Делчево са останките от средновековната Илина църква.[1]

В началото на XX век Панчарево е малко българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Панчарево е чисто българско село със 700 души жители българи християни.[2]

Цялото население на Панчарево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Панчарево има 560 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 375 жители, всички македонци.[4]

ЛичностиРедактиране

Родени в Панчарево
Починали в Панчарево
  •   Данаил Баждаров, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[6]

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140–141. (на френски)
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 67.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 6