Папска държава

Папската държава (на италиански: Stato della Chiesa; на латински: Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.

Папска държава Status Ecclesiae
754 – 1870
Знаме        Герб
Национален химн Marcia trionfale (1857 – 1870)
Папската държава през 1815 г. след Наполеоновите войни
Континент	Европа
Столица	Рим
Официален език	латински език
Неофициален език	италиански език окситански език
Религия	Католическа църква
Форма на управление	изборна монархия
Папа
754 – 757	Стефан II (първи)
	Пий IX (последен)
Държавен секретар на Светия Престол
1551 – 1555	Джироламо Дандини (първи)
1848 – 1870	Джакомо Антонели (последен)
История
Основаване	754 г.
Венециански договор	1177 г.
Първо разпадане	15 февруари 1798 г.
Второ разпадане	20 септември 1870 г.
Образуване на Ватикана	11 февруари 1929 г.
Площ
Общо (1859 г.)	41 407 km2
Население
По оценка от 1859 г.	3 125 000
Валута	папско скудо (до 1866) папска лира (1866 – 1870)
Предшественик Византийска империя Средновековно италианско кралство Римска република Първа френска империя Римска република Наполеонова Италия Наследник Римска република Първа френска империя Римска република Кралство Италия
Днес част от	Италия Франция Ватикан
Папска държава в Общомедия

Началото на Папската държава полага франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 15 век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици. През 1861 – 1870 година територията на Папската област влиза в състава на кралство Италия.

Наследник на Папската държава от 1929 година е Ватиканът.