Папска държава
(пренасочване от Папска област)
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
Папската държава (на италиански: Stato della Chiesa; на латински: Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Папска държава | |
---|---|
754 – 1870 | |
Национален химн Noi vogliam Dio, Vergine Maria (1815 – 1857) „Искаме Господ, Дева Марийо“ Marcia trionfale (1857 – 1870) „Велик триумфален марш“ |
|
![]() Папската държава към 1700 г., включваща ексклавите Беневенто и Понтекорво в Южна Италия, както и Конта Венесен и Авиньон в Южна Франция. |
|
Континент | |
Столица | Рим |
Официален език | латински, италиански, окситански |
Религия | |
Форма на управление | Теократична абсолютна изборна монархия |
Папа | |
754 – 757 | Стефан II (първи) |
1846 – 1870 | Пий IX (последен) |
Държавен секретар на Светия Престол | |
1551 – 1555 | Джироламо Дандини (първи) |
1848 – 1870 | Джакомо Антонели (последен) |
История | |
Основаване | 754 г. |
Независимост от Свещената Римска империя | 1177 г. |
Първо разпадане | 15 февруари 1798 г. |
Второ разпадане | 20 септември 1870 г. |
Образуване на Ватикана | 11 февруари 1929 г. |
Площ | |
Общо (1859) | 41 407 km2 |
Население | |
Преброяване | 3 125 000 (1859) |
Валута |
папско скудо (до 1866) папска лира (1866 – 1870) |
|
|
Днес част от |
![]() ![]() ![]() |
Папска държава в Общомедия |
Началото на Папската държава полага франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 15 век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици[1]. През 1861 – 1870 година територията на Папската област влиза в състава на Кралство Италия.
Наследник на Папската държава от 1929 година е Ватиканът.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Гаврилов, Борислав. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 19.