Папска държава

Папската държава (на италиански: Stato della Chiesa; на латински: Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.

Папска държава
754 – 1870
Знаме        Герб
Национален химн Noi vogliam Dio, Vergine Maria (1815 – 1857) „Искаме Господ, Дева Марийо“ Marcia trionfale (1857 – 1870) „Велик триумфален марш“
Папската държава към 1700 г., включваща ексклавите Беневенто и Понтекорво в Южна Италия, както и Конта Венесен и Авиньон в Южна Франция.
Континент	Европа
Столица	Рим
Eзици
Официални	латински, италиански, окситански
Религия	Римокатолическа църква
Форма на управление	Теократична абсолютна изборна монархия
Папа
754 – 757	Стефан II (първи)
1846 – 1870	Пий IX (последен)
Държавен секретар на Светия Престол
1551 – 1555	Джироламо Дандини (първи)
1848 – 1870	Джакомо Антонели (последен)
История
Основаване	754 г.
Независимост от Свещената Римска империя	1177 г.
Първо разпадане	15 февруари 1798 г.
Второ разпадане	20 септември 1870 г.
Образуване на Ватикана	11 февруари 1929 г.
Площ
Общо (1859)	41 407 km2
Население
Преброяване	3 125 000 (1859)
Валута	папско скудо (до 1866) папска лира (1866 – 1870)
Предшественик Византийска империя Средновековно италианско кралство Римска република (1798 – 1799) Първа френска империя Римска република (19 век) Наполеонова Италия Наследник Римска република (1798 – 1799) Първа френска империя Римска република (19 век) Кралство Италия
Днес част от	Италия  Франция  Ватикана
Папска държава в Общомедия

Началото на Папската държава полага франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 15 век Папската държава играе ролята на балансьор между различните италиански държавици. През 1861 – 1870 година територията на Папската област влиза в състава на Кралство Италия.

Наследник на Папската държава от 1929 година е Ватиканът.