Отваря главното меню

Кюрдски езици

(пренасочване от Кюрдски език)

Кюрдският език е ирански език, който се говори в областта, наречена Кюрдистан, в това число кюрдското население в Иран, Ирак, Сирия и Турция.

Кюрдски езици
كوردی, Kurdî, К'урди
Idioma kurdo.PNG
Землище на разпространение
Разпространение Турция, Ирак, Иран, Сирия, Армения, Ливан
Говорени от 34 050 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Кюрдски езици в Общомедия

Кюрдският език принадлежи към западната подгрупа на иранските езици, която е част от индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Най-близки до кюрдския език са балуджски, гилянски и талишки езици, като всички те спадат към северозападния клон на иранските езици. Персийският език, който спада към югозападния клон, също се смята за сходен език, въпреки че различията между кюрдски и персийски са повече от сходствата.

Кюрдският език е официален език в Ирак, Използва се и от част от кюрдското население в Турция, Сирия и Иран.

В Иран, макар и да се използва в местните медии вестници, не се позволява да се използва в училищата. В резултат на това ограничение много ирански кюрди заминават за Ирак, където могат да учат родния си език. В началото на 20 век страните, които контролират областите, в които се говори кюрдски отказват да го приемат като официален език и налагат ограничения за използването му. Днес той е официален език само в Ирак. В Турция използването на кюрдски е разрешено, но с известни ограничения; В Иран се използва за някои публикации, но не се позволява да се изполва в училищата. Сирия все още се противопоставя на използването на кюрдски в страната.

Освен множестово частни телевизионни канали излъчващи на кюрдки език, в Турция има и специален канал ТРТ6, който предава 24 часа на кюрдски език.

ПисменостРедактиране

За записване на кюрдския език е възможно да се използват три различни писмени системи. В Иран и Ирак най-често се използва променена версия на арабицата, въпреки че в Ирак се употребява и латиницата. В Турция и Сирия също се използва латинската азбука. Кюрдите от бившия СССР използват видоизменена кирилица. Съществува предложение за обща международно призната кюрдска азбука, която се основава на ISO-8859-1.

Курманджи (латиница) Йекгърту Курманджи (кирилица) Сорани – самостоятелни букви Сорани – начални букви Сорани – среднословни букви Сорани – краесловни букви МФА (звук)
A,a A,a A,a ا ئا ـا [aː]
B,b B,b Б, б ـبـ ـب [b]
C,c J,j Щ, щ на арабски: на арабски: на арабски: ـجـ на арабски: ـج [d͡ʒ]
Ç,ç C,c Ч, ч на арабски: چ на арабски: на арабски: ـچـ на арабски: ـچ [t͡ʃ]
D,d D,d Д, д на арабски: на арабски: ــد [d]
E,e E,e Ә,ә на арабски: на арабски: ﺋﮫ на арабски: [ɛː]
Ê,ê É,é E,e(Э э) на арабски: ێ на арабски: ئێـ на арабски: ـێـ на арабски: ـێ [e]
F,f F,f Ф, ф на арабски: на арабски: на арабски: ـفـ на арабски: [f]
G,g G,g Г, г на арабски: на арабски: на арабски: ـگـ на арабски: ـگ [ɡ]
H,h H,h h,h на арабски: на арабски: на арабски: ـهـ на арабски: ـهـ [h]
Ḧ,ḧ [1] H',h' h’,h’ на арабски: ح на арабски: حـ на арабски: ـحـ на арабски: ـح [ħ]
' на арабски: ع на арабски: عـ на арабски: ـعـ на арабски: ـع [ʕ]
I,i I,i Ь, ь [ɯ]
Î,î Í,í И, и на арабски: на арабски: ﺋﯾ на арабски: ـيـ на арабски: [iː]
J,j Jh,jh Ж, ж на арабски: на арабски: ـژ [ʒ]
K,k K,k K,k на арабски: на арабски: на арабски: ـکـ на арабски: [k]
L,l L,l Л, л на арабски: на арабски: на арабски: ـلـ на арабски: ـل [l]
ll Л’, л’ на арабски: ڵ; на арабски: ڶ на арабски: ڵــ; на арабски: ڶــ на арабски: ـڵـ; на арабски: ـڶـ на арабски: ـڵ; на арабски: ـڶ [lˁ]
M,m M,m M,m на арабски: на арабски: на арабски: ـمـ на арабски: ـم [m]
N,n N,n Н, н на арабски: на арабски: на арабски: ـنـ на арабски: ـن [n]
O,o O,o O,o на арабски: ۆ на арабски: ئۆ - на арабски: ـۆ [o]
P,p P,p П, п на арабски: پ на арабски: پــ на арабски: ـپـ на арабски: ـپ [p]
Q,q Q,q Ԛ,ԛ на арабски: на арабски: на арабски: ـقـ на арабски: ـق [q]
R,r R,r P,p на арабски: на арабски: ـر [r]
rr Р’, р’ на арабски: ڕ; на арабски: ڒ; на арабски: ڔ на арабски: ـڕ; на арабски: ـڒ; на арабски: ـڔ [r]
S,s S,s C,c на арабски: на арабски: на арабски: ـسـ на арабски: ـس [s]
Ş,ş Sh,sh Ш, ш на арабски: на арабски: на арабски: ـشـ на арабски: ـش [ʃ]
T,t T,t T, т на арабски: на арабски: на арабски: ـتـ на арабски: ـت [t]
U,u U,u Ö,ö на арабски: на арабски: ـو [œ]
Û,û Ú,ú У, у на арабски: ﻭﻭ, ۇ на арабски: ـوﻭ, ـۇ [uː]
Ù,ù на арабски: ۈ на арабски: ـۈ [ʉː]
V,v V,v B, в на арабски: ڤ, ۋ на арабски: ڤـ на арабски: ـڤـ на арабски: ـڤ,ـۋ [v]
W,w W,w Ԝ,ԝ на арабски: на арабски: ـو [w]
X,x X,x X,x на арабски: на арабски: на арабски: ـخـ на арабски: ـخ [x]
Ẍ,ẍ [1] X',x' Ѓ,ѓ на арабски: на арабски: на арабски: ـغـ на арабски: ـغ [ʁ]
Y,y Y,y Й, ѝ на арабски: на арабски: يـ [j]
Z,z Z,z З, з на арабски: на арабски: ـز [z]

БележкиРедактиране

  1. а б Bedirxan, Celadet Ali и др. Elfabeya kurdî & Bingehên gramera kurdmancî (pdf). // NEFEL, 2002.