Отваря главното меню

ИсторияРедактиране

На 18 юли 2014 г. „Национален фронт за спасение на България“ отправя покана към „ВМРО – Българско национално движение“ да се присъедини към обединението Патриотичен фронт.[1] Ръководството на ВМРО приема и напуска съюза си с „България без цензура“ като запазва коректни отношения с тях[2] и на 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за предсрочните избори на 5 октомври 2014 г.[3] Създаден е Обществен съвет към коалицията, към който могат да се присъединяват и други партии, споделящи патриотичната идея.

След краят на 43 Народно събрание, НФСБ и ВМРО-БНД участват на предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. заедно с Атака като част от Обединени патриоти.[4][5] Това на практика слага край на Патриотичния фронт.

Политически позицииРедактиране

Основните задачи на коалицията „Патриотичен фронт“, цитирани в Политическото споразумение са: възраждане на българската икономика, борба срещу монополите, създаване на модерно образование и здравеопазване, справедлива и неподкупна съдебна система.

Официален съставРедактиране

В предизборната Коалиция „Патриотичен фронт“ влизат следните партии:

Неофициален съставРедактиране

Коалиция „Патриотичен фронт“ получава подкрепата на следните партии и организации:

Напуснали ПФРедактиране

Участия в избориРедактиране

Парламентарни 2014Редактиране

 
Карта на разпределение на гласовете за ПФ по избирателни райони за парламентарните избори през 2014

Първото участие на коалицията на избори е на парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.[18]

Година Избори Гласове % Резултат
2014 Народно събрание 239,101 7.283%
19 / 240

Патриотичният фронт получава 19 мандата в 43 Народно събрание. На 30 ноември 2014 г. Велизар Енчев напуска парламентарната група на патриотите. Мотивите му са, че председателят ѝ Валери Симеонов е подменил вота на избирателите като е подкрепил кабинета Борисов 2.[19][20][21] На 8 юни 2016 г. Полина Карастоянова е изключена от парламентарната група, по обвинения за системно прокарване на лобистки интереси през законодателството.[22][23][24][25]

Президентски 2016Редактиране

На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига Красимир Каракачанов от ВМРО-БНД за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от „Атака“.[26][27][28] Двойката получава подкрепата на Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) и „Атака“ за Президентските избори през 2016 г.[29][30] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[31] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[32] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[33]

Година Избори Гласове % Резултат
2016 Президент 573 016 14.97 Трето място на първия тур

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.
  2. ВМРО напуска ББЦ и се съюзява с НФСБ
  3. НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“
  4. „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО“ внесоха в ЦИК докумените си за участие в парламентарните избори на 26 март. // focus-news.net, 5 февруари 2017. Посетен на 5 февруари 2017. (на български)
  5. "Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО" се регистрира за изборите. // offnews.bg, 5 февруари 2017. Посетен на 5 февруари 2017. (на български)
  6. Слави Бинев закри ГОРД
  7. Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете
  8. "Средна европейска класа" обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ
  9. Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“
  10. НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха
  11. НД „БГ патриот“ подкрепя ВМРО
  12. Патриотичният фронт получи подкрепата на „БГ Патриот“
  13. Патриотични организации подкрепят ВМРО
  14. ПП НДСО се присъедини към Патриотичния фронт
  15. НДП се присъедини към Патриотичния фронт
  16. Павел Чернев влезе в Патриотичния фронт с кърваво писмо
  17. Партията на Павел Чернев оттегли подкрепата си за патриотите
  18. „Патриотичен фронт” внесе документите си в ЦИК
  19. Велизар Енчев напуска Патриотичния фронт
  20. Велизар Енчев напуска ПГ на Патриотичния фронт
  21. Велизар Енчев напуска ПФ и става четвъртият независим депутат
  22. ПФ отстрани Поли Карастоянова от всички комисии
  23. Втори опит за изгонване на Карастоянова – успешен!
  24. Полина Карастоянова вече е независим депутат
  25. ПФ обвини Полина Карастоянова в лобизъм и ѝ отне медийната комисия
  26. Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент. // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  27. Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице. // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  28. Общественици призовават за обединение на патриотичните сили. // vmro.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  29. ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев. // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  30. Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет. // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  31. Коалиция ""Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори. // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016. (на български)
  32. ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката. // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016. (на български)
  33. Патриотите не подкрепят никого на балотажа. // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017. (на български)

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Patriotic Front (Bulgaria)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.