Уикипедия

Консервативна България

(пренасочване от НФСБ)

Консервативна България (до 2022 г. Национален фронт за спасение на България, с абревиатура: НФСБ) е българска националистическа политическа партия, учредена на 17 май 2011 г. в град Бургас.[2]

Консервативна България
АбревиатураКБ
Ръководител(и)Борис Ячев[1]
Основател(и)Валери Симеонов
Основана17 май 2011 г.
СедалищеСофия, Република България
ВестникДесант
ТВ каналСКАТ
Членове~15 000 (2016)
Младежка организацияМладежка организация на НФСБ
Член наПатриотичен фронт (от 2014 до 2017)
Обединени патриоти (от 2017 до 2021)
Патриотичен фронт (2021)
Идеологиянационализъм
национален консерватизъм
евроскептицизъм
антиглобализъм
Полит. позициядясно до крайно дясно
Група в ЕПЕвропейски консерватори и реформисти
Цветове     
бял, зелен, червен
Парламент
0 / 240
Европарламент
0 / 17
Области
0 / 28
Общини
1 / 266
Сайтnfsb.bg

История

редактиране

Партията се учредява на 17 май 2011 година в спортна зала „Бойчо Брънзов“ в ж.к. „Зорница“, град Бургас. Присъстват над 820 души от цялата страна, основно от градовете: Варна, Шумен, Асеновград, Пазарджик, Пловдив, Враца, Свиленград, Ловеч, Чирпан, Стара Загора, Видин и Добрич. [2]

При образуването си партията избира трима съпредседатели – Валери Симеонов, Валентин Касабов и Данчо Хаджиев. За секретар на партията форумът единодушно избира Мария Петрова.[3] В Националния политически съвет влизат 19 души – общинските съветници „Независими“ от Бургас и водещите на предавания на телевизия СКАТ: Гинка Дянкова, Здравко Сталев, Ивайло Стаматов, Петьо Георгиев, Велизар Енчев, Стефан Солаков, Любомир Желев, Силвия Трендафилова, Мария Цветкова, Венцислав Тоцев, Валентин Фъртунов, Севдалина Пенева, Георги Костадинов, Ангел Божидаров и синът на писателя Николай Хайтов – скулпторът Александър Хайтов.[2] Сред учредителите на партията е и бившият областен председател на СДС в града Владимир Павлов.[4]

За химн на партията е избрана песента „Шуми Марица“, с текст на Иван Вазов.[2]

На 12 август 2013 г. на специална пресконференция е обявено, че ГОРД на Слави Бинев се влива в структурата на НФСБ.[5] По-късно същото правят ПП „Средна европейска класа“[6], ПП „НИЕ“[7][8], сдружение „Патриот“[9] и ПП „Целокупна България“.[10]

На 18 юли 2014 г. ПП „НФСБ“ отказва предложението на Николай Бареков и „България без цензура“ и отправя покана към „ВМРО - Българско национално движение“ да се присъедини към обединението Патриотичен фронт.[11] На 3 август 2014 г. е подписано коалиционното споразумение за предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. В него влизат още партиите и организациите „ГОРД“, „НИЕ“, „СЕК“, сдружение „Патриот“, „Целокупна България“, „Национално движение БГ патриот“, Съюз на патриотичните сили „Защита“, Национално сдружение на запасното войнство „За честта на пагона“, „Национално движение за спасение на Отечеството“, „Национал-демократична партия“, „Свобода“ и „Възраждане на отечеството“.[12]

През 2021 г. Обединени патриоти се разпада, след като ВМРО – Българско национално движение изявяват желание да се явят сами на парламентарните избори. Скоро след това, Веселин Марешки и Валери Симеонов обявяват коалиция между Воля и НФСБ. Към тях се присъединяват още Обединена социалдемокрация, Българска социалдемократическа партия, Християндемократическа партия на България, Радикалдемократическа партия, Български демократичен съюз „Радикали“ и Български земеделски народен съюз.

През декември партията е оглавена от Борис Ячев.[13]

На 20 ноември 2022 г. в зала „Съединение“ в Пловдив се провежда извънреден Конгрес на партията, свикан от националното ръководство, на него се взима решение НФСБ да се преименува на „Консервативна България“.[14]

Ръководство

редактиране

Председатели

редактиране
  • Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев (2011 – 2014)
  • Валери Симеонов (2014 – 2021)
  • Борис Ячев (от 2021 г.)

Органи

редактиране
  • Национални – Конгрес, Национален политически съвет, Национален изпълнителен комитет
  • Териториални – Регионални координатори, Областни комитети, Партийни организации, Партийни отговорници

Символи

редактиране
  • Партийният цвят е тъмносин.
  • Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник и надпис с главни букви НФСБ.
  • Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис „Национален фронт за спасение на България“.

Участия в избори

редактиране

Партията взема участие в президентските и местните избори през 2011 година.

Президентски

редактиране

2011

редактиране

На Президентските избори през 2011 година партията издига двойката:

Те се класират 5-и, като получават 84 205 валидни гласа или 2,50% подкрепа от избирателите.[15]

2016

редактиране

На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига Красимир Каракачанов от ВМРО-БНД за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от „Атака“.[16][17][18] Двойката получава подкрепата на Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО) и „Атака“ за Президентските избори през 2016 г.[19][20] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[21] Получават 14,97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[22] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[23]

Година Избори Гласове % Резултат
2011 Президент 84 205 2,50 Пето място на първия тур
2016 Президент 573 016 14,97 Трето място на първия тур

Местни

редактиране

2011

редактиране

На местните избори в Бургас през 2011 година председателят на партията Валери Симеонов остава на второ място, като подкрепа за него дават 11,25% от бургазлии.[24][25] През 2015 г. партията издига за кмет на Бургас д-р Бойко Миразчийски от гражданската си квота.[26] Той получава 5234 гласа или 6,17% подкрепа от бургазлии.[27]

2015

редактиране

НФСБ взима 1 общински пост.[28]

Година Избори Гласове % Резултат
2011 Кмет на община Бургас 10 672 11,25 Второ място
2015 Кмет на община Бургас 5234 6,17 Второ място
2019 Кмет на община Бургас 1833 2,51 Шесто място
Година Избори Гласове % Резултат
2011 Общински съвет на община Бургас 10 979 11,64
7 / 51
2015 Общински съвет на община Бургас 5234 6,17
4 / 51
2019 Общински съвет на община Бургас 2074 3,25
2 / 51

Парламентарни

редактиране

При обработени 100% от секционните протоколи от районните избирателни комисии в страната от парламентарните избори на 12 май 2013 г. става ясно, че ПП „Национален фронт за спасение на България“ събира 3,703%[29][30](131 169 гласа) като изпреварва партии като СДС, ДСБ и РЗС (част от последното XLI НС), но остава извън НС.[31]

Година Избори Гласове % Резултат
2013 Народно събрание 131 169 3,70
0 / 240
2014* Народно събрание 239 101 7,28
19 / 240
2017* Народно събрание 318 513 9,07
27 / 240
2021* Народно събрание 75 921 2,37
0 / 240
2021* Народно събрание 85 795 3,14
0 / 240
2021* Народно събрания 8584 0,33
0 / 240
2022 Народно събрания 3 520 0,14
0 / 240
2024* Народно събрание 33 613 1.57
0 / 240

Европейски парламент

редактиране

На изборите за европейски парламент на 25 май 2014 г. НФСБ получава 3,053%.[32]

Година Избори Гласове % Резултат
2014 Европейски парламент 68 376 3,05
0 / 17
2019* Европейски парламент 22 421 1,15
0 / 17

На изборите през 2019 г. участва като част от коалиция „Патриоти за Валери Симеонов – НФСБ и СЕК“.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ news.bg
  2. ↑ а б в г „Над 800 души учредиха новата партия за спасение на България“, 24 май 2011 // вестник Десант
  3. ↑ а б Органи на ПП НФСБ // Архивиран от оригинала на 2013-02-27. Посетен на 11 март 2013.
  4. ↑ „Над 750 на учредяването на НФСБ“, 17 май 2011 // DarikNews.bg
  5. ↑ Слави Бинев закри ГОРД, архив на оригинала от 31 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141031222046/http://www.gord.bg/bg/article/id/2224, посетен на 15 август 2013 
  6. ↑ „Средна европейска класа“ обяви „безкористна подкрепа“ за програмата на НФСБ
  7. ↑ Партиите „НФСБ“ и „НИЕ“ си стиснаха ръцете
  8. ↑ НФСБ иска членовете на Атака и ВМРО, но без Сидеров и Каракачанов
  9. ↑ Обединението около НФСБ включи и сдружение „Патриот“ на бивши депутати от „Атака“
  10. ↑ НФСБ и „Целокупна България“ се обединиха
  11. ↑ НФСБ отказа на ББЦ и покани ВМРО-БНД в Патриотичен фронт 18.07.2014 г.
  12. ↑ НФСБ и ВМРО подписаха коалиция „Патриотичен фронт“ // Архивиран от оригинала на 2021-04-12. Посетен на 2018-06-16.
  13. ↑ https://news.bg/politics/nfsb-se-preimenuva-i-si-izbra-boris-yachev-za-predsedatel.html
  14. ↑ „Консервативна България“ се наложи по естествен начин като ново име на НФСБ // flagman.bg, 28 Ноември 2022. Посетен на 11 юли 2024. (на български)
  15. ↑ Резултати от първи тур на изборите за президент и вицепрезидент на България (2011) Архив на оригинала от 2014-03-31 в Wayback Machine. // ЦИК
  16. ↑ Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  17. ↑ Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  18. ↑ Общественици призовават за обединение на патриотичните сили // vmro.bg, 28 юли 2016. Архивиран от оригинала на 2016-09-13. Посетен на 8 август 2016.
  19. ↑ ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  20. ↑ Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016.
  21. ↑ Коалиция „Обединени патриоти“ се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016.
  22. ↑ ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016.
  23. ↑ Патриотите не подкрепят никого на балотажа // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  24. ↑ [1] // DarikNews.bg
  25. ↑ [2] Архив на оригинала от 2011-10-26 в Wayback Machine. // cik.bg
  26. ↑ НФСБ издигна д-р Бойко Миразчийски за кмет на Бургас
  27. ↑ [3] // cik.bg
  28. ↑ 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  29. ↑ ЦИК при обработени 99% от протоколите: Четири партии влизат в парламента // DarikNews.bg
  30. ↑ news.burgas24.bg
  31. ↑ [4] // cik.bg
  32. ↑ dariknews.bg

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Консервативна_България&oldid=12386670“.