Отваря главното меню

Централна избирателна комисия

(пренасочване от ЦИК)

Централната избирателна комисия (ЦИК) е основният държавен орган, подготвящ и организиращ провеждането на избори и референдуми в България.

Централна избирателна комисия
ЦИК
Лого на централната избирателна комисия на Република България.svg
Информация
Основаване 19 април 2011 г.
20 март 2014 г.
20 март 2019 г.
Юрисдикция Правителство на България
Седалище Flag of Bulgaria.svg София, България
Служители 20 членове
Бюджет 4 993 000 лв. (2019 г.)[1]
Ръководители Стефка Стоева, председател
Севинч Солакова, секретар
Висшестоящ орган Народно събрание
Президент на Република България
Подчинени органи Района избирателна комисия (РИК)
Общинска избирателна комисия (ОИК)
Уебсайт www.cik.bg

Дейността на комисията се урежда със закон. ЦИК може да бъде постоянно действаща или създадена за отделни избори – парламентарни, президентски, местни и др.

СтатутРедактиране

До влизането в сила на Изборния кодекс през 2011 г. за всеки отделен избор – за народни представители, за президент и вицепрезидент, местни избори (за кметове и общински съветници), за членове на Европейския парламент (ЕП), е образувана отделна Централна избирателна комисия. След произвеждането на изборите и издаването на бюлетина с резултатите от тях мандатът на комисията съвпада с мандата на органа, за който е произведен изборът. Изключение от това правило е ЦИК за избиране на президент и виципрезидент, чийто мандат се прекратява с встъпването в длъжност на новоизбраните президент и вицепрезидент. ЦИК за местни избори (ЦИКМИ) е компетентна да произвежда нови и/или частични избори за кметове и общински съветници през времето до произвеждането на следващите общи местни избори. ЦИК за народни представители и за членове на ЕП е органът, който обявява за избран следващия в листата кандидат при прекратяване на мандата на народен представител или член на ЕП.

С приемането на Изборния кодекс на 28 януари 2011 г. Централната избирателна комисия на Република България става постоянно действащ орган. Той е на бюджетна издръжка от Министерския съвет и се назначава с указ на президента на Република България, а председателят, заместник-председателите и секретарят на комисията се определят с решение на Народното събрание. Мандатът на ЦИК е 5-годишен. Тя е компетентна по отношение на всички видове избори, които се произвеждат в рамките на този мандат, включителлно и референдумите. С изменение на Изборния кодекс от 21 февруари 2013 г.[2] е променен статутът на ЦИК, като тя е преобразувана в самостоятелно юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет със седалище в София. За пръв път се предвижда комисията да се подпомага и от постоянна администрация, начело с главен секретар. По този начин комисията вече разполага със собствен бюджет и възможност самостоятелно да поема права и задължения.

Състав, 2011 г.Редактиране

Комисията е съставена от 19 членове, разпределени на квотен принцип между парламентарно представените политически партии и коалиции на политически партии по метода на най-големия остатък. Политическите партии и коалициите на политически партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по 1 член в комисията.

Ако така полученият общ брой на членовете на комисията е четно число, се избира още 1 допълнителен член на комисията от политическата партия с най-голям неоползотворен остатък при разпределянето на квотите.

Председателят на ЦИК се определя от най-голямата парламентарно представена политическа партия или коалиция. Всяка парламентарно представена политическа партия или коалиция има право да излъчи по 1 заместник-председател.

Съставът на ЦИК е определен с Указ № 78 на президента на Република България Георги Първанов, обнародван в Държавен вестник, бр. 32 от 19 април 2011 г. Включва 21 членове.

Председател:

  1. Красимира Георгиева МедароваГЕРБ (напуснала през март 2014 г.[3])

Заместник-председатели:

  1. Елена Николова Маркова – Синята коалиция
  2. Мария Веселинова Мусорлиева – АТАКА
  3. Мая Андреева Андреева – ГЕРБ (освободена от 10 март 2014)
  4. Румяна Кирилова Стоева-Сидерова – Коалиция за България
  5. Сабрие Тайфи Сапунджиева – ДПС (освободена от 14.10.2013 г.[4])

Секретар:

  1. Севинч Османова Солакова – ДПС

Говорители:

  1. Бисер Живков Троянов – ГЕРБ (освободен от 5 март 2014)
  2. Ралица Босилкова Негенцова – Коалиция за България (освободена от 26 юни 2013 [5])

Членове:

  1. Александър Андреев Андреев – Коалиция за България (назначен от 2 юли 2013[6])
  2. Анна Недялкова Колушева-Манахова – ГЕРБ
  3. Валентин Димитров Бойкинов – ГЕРБ (освободен от 5 март 2014)
  4. Венцислав Кирилов Караджов – Коалиция за България
  5. Владимир Христов Христов – АТАКА
  6. Гергана Маринова Маринова – ГЕРБ
  7. Емануил Христов Христов – ГЕРБ
  8. Ерхан Юксел Чаушев – ДПС
  9. Иванка Атанасова Грозева – НДСВ
  10. Красимир Бойчев Калинов – ГЕРБ
  11. Мариана Стоянова Христова – ГЕРБ
  12. Паскал Георгиев Бояджийски – ГЕРБ
  13. Силва Петкова Дюкенджиева – Коалиция за България

ЦИК е независима от властта. Съгласно изборните закони след 1990 г. комисията е колективен орган, включващ обикновено юристи и математици, предложени от парламентарно представените политически партии.

Състав, 2014 г.Редактиране

Комисията е съставена, първоначално от 19 членове, като съставът е няколко пъти разширяван, съответно през 2016 и 2017 г. при промяна на парламентарно представените партии и партиите представени в Европейския парламент. В края на мандата на комисията на 20 март 2019 г. съставът е вече от 23 членове. Първоначалният състав на комисията е определен с решение на НС от 20 март 2014 г, обнародвано в ДВ бр. 26 от 21 март 2014 г. (за председателя, заместник-председателите и секретаря) и с Указ №53 на президента на Република България от 20 март 2014 г, обнародван в ДВ бр. 28 от 28 март 2014 г. (за членовете).

Председател:

  1. Ивилина Вергинова Алексиева-Робинсън – Коалиция за България

Заместник-председатели:

  1. Мария Веселинова Мусорлиева1
    АТАКА
  2. Маргарита Иванова Златарева-Русева – ГЕРБ (освободена от 5 февруари 2016 г.)

Секретар:

  1. Севинч Османова Солакова1
    ДПС

Говорители:

  1. Александър Андреев Андреев1
    Коалиция за България
  2. Камелия Стоянова Нейкова – Коалиция за България
  3. Цветозар Томов Томов – ГЕРБ

Членове:

  1. Владимир Георгиев Пенев – АТАКА
  2. Георги Славчев Баханов – ГЕРБ
  3. Емануил Христов Христов1
    ГЕРБ
  4. Ерхан Юксел Чаушев1
    ДПС
  5. Ивайло Кирилов Ивков – Синьо единство
  6. Иванка Атанасова Грозева1
    НДСВ
  7. Йорданка Цвяткова Ганчева – ГЕРБ
  8. Мария Христова Бойкинова – ГЕРБ
  9. Метин Мехмед Сюлейман – ДПС (назначен от 25 април 2014 г.)
  10. Росица Борисова Матева – Коалиция за България
  11. Румен Лилянов Цачев – ГЕРБ
  12. Румяна Кирилова Стоева-Сидерова1
    Коалиция за България
  13. Таня Анчева Цанева – Коалиция за България
  14. Мартин Райчев Райков – АБВ (назначен от 23 август 2016 г.)
  15. Бойчо Иванов Арнаудов – ПФ, НФСБ, ВМРО (назначен от 4 октомври 2016 г.)
  16. Катя Иванова Иванова – ББЦ (назначена от 4 октомври 2016 г.)
  17. Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова – ВОЛЯ (назначена от 28 юли 2017 г.)

1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.

Състав, 2019 г.Редактиране

След дълги дебати, съставът на ЦИК беше променен месеци преди изборите за Членове на Европейския парламент през 2019 г. Новият състав е определен с решение на НС от 20 март 2019 г, обнародвано в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г. (за председателя, заместник-председателите и секретаря) и с Указ №54 на президента на Република България от 20 март 2019 г, обнародван в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г. (за членовете). Комисията включва 20 членове, от които 10 са били включени в състава на предходния мандат от 2014 г. и един е бил член на ЦИК в по-предишения мандат от 2011 г.

Председател:

  1. Стефка Савова Стоева – ГЕРБ

Заместник-председатели:

  1. Силва Петкова Дюкенджиева1
    БСП
  2. Таня Николова Йосифова – Обединени патриоти
  3. Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова2
    ВОЛЯ

Секретар:

  1. Севинч Османова Солакова1,2
    ДПС

Членове:

  1. Александър Андреев Андреев1,2,3
    ГЕРБ
  2. Бойчо Иванов Арнаудов2
    Обединени патриоти
  3. Георги Славчев Баханов2
    ГЕРБ
  4. Димитър Генчев Димитров – ГЕРБ
  5. Емил Цветанов Войнов – БСП
  6. Ерхан Юксел Чаушев1,2
    ДПС
  7. Ивайло Кирилов Ивков2
    Реформаторски блок
  8. Йорданка Цвяткова Ганчева2
    ГЕРБ
  9. Катя Иванова Иванова2
    ББЦ, ВМРО-БНД, ЗНС, Гергьовден
  10. Мария Христова Бойкинова2
    ГЕРБ
  11. Мирослав Александров Джеров – ГЕРБ
  12. Николай Иванов Николов – БСП
  13. Силвия Тодорова Стойчева – БСП
  14. Таня Анчева Цанева2
    БСП
  15. Цветанка Петкова Георгиева – БСП

1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.

2
Член от състава на ЦИК от 2014 г.

3
Член от състава на ЦИК от 2014 г, по предложение на друга политическа сила

КритикаРедактиране

От нейното назначаване през април 2011 г. ЦИК организира изборите на 23 и 30 октомври 2011 г. за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове, първия национален референдум на 27 януари 2013 г. и изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г. За изборите през 2011 г. ОССЕ изпраща ограничена мисия за наблюдение. Нейните констатации и препоръки са отразени в Окончателния доклад[7] и дават повод на някои медии дейността на комисията да бъде квалифицирана като непрозрачна и неефективна[8]

Констатираните от ОССЕ недостатъци в законодателството са отстранени до голяма степен с промените в Изборния кодекс, извършени със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г.), съгласно който ЦИК стана юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, чиято дейност се подпомага от администрация.

Уеб сайтРедактиране

Законът позволява на заседанията на комисията да присъстват наблюдатели, установява излъчване в реално време (в уеб-сайта на комисията) на всяко заседание и обявяване на стенографските протоколи от нейните заседания. ЦИК осигурява създаване на интернет-страници на 31 районни избирателни комисии, с излъчване на заседанията им в реално време и публикуване на протоколите от заседанията им в интернет. По този начин се повишава прозрачността в работата на ЦИК, което е отчетено от Окончателния доклад на ОССЕ за изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г.[9]

В деня на местните избори на 25 октомври 2015 г. е регистрирана безпрецедентна за България хакерска атака от типа атака за отказ на услуга срещу уебсайта на ЦИК, както и срещу публичните уебсайтове на други ключови по отношение на изборните процеси държавни организации[10].

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране