Централна избирателна комисия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: актуализиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Централната избирателна комисия (ЦИК) е основният държавен орган, подготвящ и организиращ провеждането на избори и референдуми в България.
Централна избирателна комисия | |
Информация | |
---|---|
Абревиатура | ЦИК |
Основаване | 19 април 2011 г. 20 март 2014 г. 20 март 2019 г. 20 март 2021 г. |
Юрисдикция | независим орган |
Седалище | София, България |
Служители | 20 членове |
Бюджет | 8,13 млн. лева (2022)[1] |
Ръководители | Камелия Нейкова, председател Севинч Солакова, секретар |
Висшестоящ орган | Народно събрание Президент на Република България |
Подчинени органи | Района избирателна комисия (РИК) Общинска избирателна комисия (ОИК) |
Уебсайт | www.cik.bg |
Дейността на комисията се урежда със закон. ЦИК може да бъде постоянно действаща или създадена за отделни избори – парламентарни, президентски, местни и др.
Статут
редактиранеДо влизането в сила на Изборния кодекс през 2011 г. за всеки отделен избор – за народни представители, за президент и вицепрезидент, местни избори (за кметове и общински съветници), за членове на Европейския парламент (ЕП), е образувана отделна Централна избирателна комисия. След произвеждането на изборите и издаването на бюлетина с резултатите от тях мандатът на комисията съвпада с мандата на органа, за който е произведен изборът. Изключение от това правило е ЦИК за избиране на президент и виципрезидент, чийто мандат се прекратява с встъпването в длъжност на новоизбраните президент и вицепрезидент. ЦИК за местни избори (ЦИКМИ) е компетентна да произвежда нови и/или частични избори за кметове и общински съветници през времето до произвеждането на следващите общи местни избори. ЦИК за народни представители и за членове на ЕП е органът, който обявява за избран следващия в листата кандидат при прекратяване на мандата на народен представител или член на ЕП.
С приемането на Изборния кодекс на 28 януари 2011 г. Централната избирателна комисия на Република България става постоянно действащ орган. Той е на бюджетна издръжка от Министерския съвет и се назначава с указ на президента на Република България, а председателят, заместник-председателите и секретарят на комисията се определят с решение на Народното събрание. Мандатът на ЦИК е 5-годишен. Тя е компетентна по отношение на всички видове избори, които се произвеждат в рамките на този мандат, включителлно и референдумите. С изменение на Изборния кодекс от 21 февруари 2013 г.[2] е променен статутът на ЦИК, като тя е преобразувана в самостоятелно юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет със седалище в София. За пръв път се предвижда комисията да се подпомага и от постоянна администрация, начело с главен секретар. По този начин комисията вече разполага със собствен бюджет и възможност самостоятелно да поема права и задължения.
Състав, 2011 г.
редактиранеКомисията е съставена от 19 членове, разпределени на квотен принцип между парламентарно представените политически партии и коалиции на политически партии по метода на най-големия остатък. Политическите партии и коалициите на политически партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по 1 член в комисията.
Ако така полученият общ брой на членовете на комисията е четно число, се избира още 1 допълнителен член на комисията от политическата партия с най-голям неоползотворен остатък при разпределянето на квотите.
Председателят на ЦИК се определя от най-голямата парламентарно представена политическа партия или коалиция. Всяка парламентарно представена политическа партия или коалиция има право да излъчи по 1 заместник-председател.
Съставът на ЦИК е определен с Указ № 78 на президента на Република България Георги Първанов, обнародван в Държавен вестник, бр. 32 от 19 април 2011 г. Включва 21 членове.
Председател:
- Красимира Георгиева Медарова – ГЕРБ (напуснала през март 2014 г.[3])
Заместник-председатели:
- Елена Николова Маркова – Синята коалиция
- Мария Веселинова Мусорлиева – АТАКА
- Мая Андреева Андреева – ГЕРБ (освободена от 10 март 2014)
- Румяна Кирилова Стоева-Сидерова – Коалиция за България
- Сабрие Тайфи Сапунджиева – ДПС (освободена от 14.10.2013 г.[4])
Секретар:
- Севинч Османова Солакова – ДПС
Говорители:
- Бисер Живков Троянов – ГЕРБ (освободен от 5 март 2014)
- Ралица Босилкова Негенцова – Коалиция за България (освободена от 26 юни 2013 [5])
Членове:
- Александър Андреев Андреев – Коалиция за България (назначен от 2 юли 2013[6])
- Анна Недялкова Колушева-Манахова – ГЕРБ
- Валентин Димитров Бойкинов – ГЕРБ (освободен от 5 март 2014)
- Венцислав Кирилов Караджов – Коалиция за България
- Владимир Христов Христов – АТАКА
- Гергана Маринова Маринова – ГЕРБ
- Емануил Христов Христов – ГЕРБ
- Ерхан Юксел Чаушев – ДПС
- Иванка Атанасова Грозева – НДСВ
- Красимир Бойчев Калинов – ГЕРБ
- Мариана Стоянова Христова – ГЕРБ
- Паскал Георгиев Бояджийски – ГЕРБ
- Силва Петкова Дюкенджиева – Коалиция за България
ЦИК е независима от властта. Съгласно изборните закони след 1990 г. комисията е колективен орган, включващ обикновено юристи и математици, предложени от парламентарно представените политически партии.
Състав, 2014 г.
редактиранеКомисията е съставена, първоначално от 19 членове, като съставът е няколко пъти разширяван, съответно през 2016 и 2017 г. при промяна на парламентарно представените партии и партиите представени в Европейския парламент. В края на мандата на комисията на 20 март 2019 г. съставът е вече от 23 членове. Първоначалният състав на комисията е определен с решение на НС от 20 март 2014 г, обнародвано в ДВ бр. 26 от 21 март 2014 г. (за председателя, заместник-председателите и секретаря) и с Указ №53 на президента на Република България от 20 март 2014 г, обнародван в ДВ бр. 28 от 28 март 2014 г. (за членовете).
Председател:
- Ивилина Вергинова Алексиева-Робинсън – Коалиция за България
Заместник-председатели:
- Мария Веселинова Мусорлиева1
– АТАКА - Маргарита Иванова Златарева-Русева – ГЕРБ (освободена от 5 февруари 2016 г.)
Секретар:
- Севинч Османова Солакова1
– ДПС
Говорители:
- Александър Андреев Андреев1
– Коалиция за България - Камелия Стоянова Нейкова – Коалиция за България
- Цветозар Томов Томов – ГЕРБ
Членове:
- Владимир Георгиев Пенев – АТАКА
- Георги Славчев Баханов – ГЕРБ
- Емануил Христов Христов1
– ГЕРБ - Ерхан Юксел Чаушев1
– ДПС - Ивайло Кирилов Ивков – Синьо единство
- Иванка Атанасова Грозева1
– НДСВ - Йорданка Цвяткова Ганчева – ГЕРБ
- Мария Христова Бойкинова – ГЕРБ
- Метин Мехмед Сюлейман – ДПС (назначен от 25 април 2014 г.)
- Росица Борисова Матева – Коалиция за България
- Румен Лилянов Цачев – ГЕРБ
- Румяна Кирилова Стоева-Сидерова1
– Коалиция за България - Таня Анчева Цанева – Коалиция за България
- Мартин Райчев Райков – АБВ (назначен от 23 август 2016 г.)
- Бойчо Иванов Арнаудов – ПФ, НФСБ, ВМРО (назначен от 4 октомври 2016 г.)
- Катя Иванова Иванова – ББЦ (назначена от 4 октомври 2016 г.)
- Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова – ВОЛЯ (назначена от 28 юли 2017 г.)
1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.
Състав, 2019 г.
редактиранеСлед дълги дебати, съставът на ЦИК е променен месеци преди изборите за Членове на Европейския парламент през 2019 г. Новият състав е определен с решение на НС от 20 март 2019 г, обнародвано в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г. (за председателя, заместник-председателите и секретаря) и с Указ №54 на президента на Република България от 20 март 2019 г, обнародван в ДВ бр. 24 от 22 март 2019 г. (за членовете). Комисията включва 20 членове, от които 10 са били включени в състава на предходния мандат от 2014 г. и един е бил член на ЦИК в по-предишения мандат от 2011 г.
Председател:
- Стефка Савова Стоева – ГЕРБ
Заместник-председатели:
- Силва Петкова Дюкенджиева1
– БСП - Таня Николова Йосифова – Обединени патриоти
- Кристина Цветославова Цанкова-Стефанова2
– ВОЛЯ
Секретар:
- Севинч Османова Солакова1,2
– ДПС
Членове:
- Александър Андреев Андреев1,2,3
– ГЕРБ - Бойчо Иванов Арнаудов2
– Обединени патриоти - Георги Славчев Баханов2
– ГЕРБ - Димитър Генчев Димитров – ГЕРБ
- Емил Цветанов Войнов – БСП
- Ерхан Юксел Чаушев1,2
– ДПС - Ивайло Кирилов Ивков2
– Реформаторски блок - Йорданка Цвяткова Ганчева2
– ГЕРБ - Катя Иванова Иванова2
– ББЦ, ВМРО-БНД, ЗНС, Гергьовден - Мария Христова Бойкинова2
– ГЕРБ - Мирослав Александров Джеров – ГЕРБ
- Николай Иванов Николов – БСП
- Силвия Тодорова Стойчева – БСП
- Таня Анчева Цанева2
– БСП - Цветанка Петкова Георгиева – БСП
1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.
2
Член от състава на ЦИК от 2014 г.
3
Член от състава на ЦИК от 2014 г, по предложение на друга политическа сила
Състав, 2021 г.
редактиранеXLV народно събрание приема промени в Изборния кодекс, във връзка с които е променен начинът на определяне на ръководните позиции в ЦИК (преди това се избират с решение на НС), както и броят на членовете и начинът за тяхното предлагане. В резултат на това, президентът на републиката - Румен Радев издава указ № 131 от 11.05.2021 г, обнародван в ДВ бр. 39 от 12.05.2021 г. за назначаване на нов състав на ЦИК, който включва 15 членове, от които 8 са били включени в състава на предходния мандат от 2019 г. и трима са били членове на ЦИК в по-предишения мандат от 2014 г.
Председател:
- Камелия Стоянова Нейкова4
– ИТН
Заместник-председатели:
- Димитър Генчев Димитров – ГЕРБ
- Емил Цветанов Войнов3
– БСП - Росица Борисова Матева4
– И!МВ! - Цветозар Томов Томов4
– ДБ
Секретар:
- Севинч Османова Солакова1,2,3
– ДПС
Членове:
- Георги Славчев Баханов2,3
– ГЕРБ - Елка Тодорова Стоянова – ИТН
- Ерхан Юксел Чаушев1,2,3
– ДПС - Йорданка Цвяткова Ганчева2,3
– ГЕРБ - Красимир Георгиев Ципов – ГЕРБ
- Любомир Недялков Гаврилов – ИТН (освободен от 9 август 2021 г.)
- Любомир Петров Георгиев – ДБ
- Силвия Тодорова Стойчева3
– БСП - Цветанка Петкова Георгиева3
– БСП - Гергана Петкова Стоянова – ИТН (назначена от 10 септември 2021 г.)
1
Член от състава на ЦИК от 2011 г.
2
Член от състава на ЦИК от 2014 г.
3
Член от състава на ЦИК от 2019 г.
4
Член от състава на ЦИК от 2014 г, по предложение на друга политическа сила
Критика
редактиранеОт нейното назначаване през април 2011 г. ЦИК организира изборите на 23 и 30 октомври 2011 г. за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове, първия национален референдум на 27 януари 2013 г. и изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г. За изборите през 2011 г. ОССЕ изпраща ограничена мисия за наблюдение. Нейните констатации и препоръки са отразени в Окончателния доклад[7] и дават повод на някои медии дейността на комисията да бъде квалифицирана като непрозрачна и неефективна[8]
Констатираните от ОССЕ недостатъци в законодателството са отстранени до голяма степен с промените в Изборния кодекс, извършени със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г.), съгласно който ЦИК стана юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, чиято дейност се подпомага от администрация.
Уеб сайт
редактиранеЗаконът позволява на заседанията на комисията да присъстват наблюдатели, установява излъчване в реално време (в уебсайта на комисията) на всяко заседание и обявяване на стенографските протоколи от нейните заседания. ЦИК осигурява създаване на интернет страници на 31 районни избирателни комисии, с излъчване на заседанията им в реално време и публикуване на протоколите от заседанията им в интернет. По този начин се повишава прозрачността в работата на ЦИК, което е отчетено от Окончателния доклад на ОССЕ за изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г.[9]
В деня на местните избори на 25 октомври 2015 г. е регистрирана безпрецедентна за България хакерска атака от типа атака за отказ на услуга срещу уебсайта на ЦИК, както и срещу публичните уебсайтове на други ключови по отношение на изборните процеси държавни организации[10].
Източници
редактиране- ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
- ↑ Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, обн., с Указ № 29 на президента, ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г.
- ↑ Красимира Медарова се отказа да е министър на изборите
- ↑ Решение № 2852/14.10.2013 г. на ЦИК, архив на оригинала от 2 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131102181401/http://www.cik.bg/reshenie/?no=2852, посетен на 31 октомври 2013
- ↑ Решение на ЦИК № 2728/26.06.2013[неработеща препратка]
- ↑ Указ на президента № 134/02.07.2013, обн., ДВ, бр. 60 от 6.07.2013 г.
- ↑ Окончателен доклад на ограничената мисия на ОССЕ за изборите за президент и вицепрезидент, общински съветници и кметове, 23 – 30 октомври 2011 г.
- ↑ ОССЕ: ЦИК е непрозрачна и неефективна в организирането на избори, статия в „Дневник“ от 8 януари 2012 г.
- ↑ Окончателен доклад на мисия на ОССЕ/СДИПЧ при предсрочните парламентарни избори на 12 чай 2013 г.
- ↑ Кръстева, Надя. Безпрецедентна хакерска атака срещу ЦИК в деня на изборите // cio.bg, 26.10.2015. Архивиран от оригинала на 2015-11-02. Посетен на 26.10.2015.
Външни препратки
редактиране- Портал на изборите в Република България
- Централна избирателна комисия на Република България
- Портал на ЦИК за резултати от избори в Република България