Пейчо Пейчев (ятак)
Тази статия е за ятака. За генерала вижте Пейчо Пейчев.
Енциклопедичната значимост на обекта на тази статия е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му за Уикипедия, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. (12:11, 10 юли 2023 (UTC)) |
Пейчо Станчев Пейчев е деец на БКП, партизански ятак, родом от село Душанци.
| Пейчо Пейчев | |
| български партизански ятак | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ |
| Работил в | Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“ |
Пейчо Пейчев е роден в слупената къщурка на беден душански козар. Макар и отрано започнал да работи, за да подпомага семейството за грижата за другите невръстни пет братя и сестра, той лесно се научава да чете и пише. След като завършва четвърто отделение в местното училище „Св. св. Кирил и Методий“, неговият дядо, чието име носи, го завежда в съседна Копривщица и го записва да учи в Копривщенската прогимназия. Там взима участие в дейността на копривщенското читалище и посещава марксически кръжоции. Завършва училището с отличие, но поради липса на средства не може да учи за агроном, както му се иска. Тогава започва работа като читалищен секретар. Станал партиен член през 1920 г., а при обявиването на Душанската комуна е определен за неин секретар.[1]
По това време Пейчо Пейчев се заема с организирането на водоснабдяването на родното си село. За два месеца с местни ентусиасти построяват водопровод по главната улица на селото и десет чешми, разположени по трасето ѝ. Участва в организацията на ловната дружинка, покрай чиято дейност се занимава и с облагородяването на горските насаждения в Душанци и местността Бялата вода, където построяват туристическа хижа. През 1934 г. под негово ръководство са построени мелница и електрическа юзина (генератор).[1]
С началото на въоръжената съпротива по време на Втората световна война Пейчо организира снабдяване с оръжие, което укрива на подходящи места. През май 1944 г. започват разкрития на нелегалната дейност в Душанци. Арестуван и убит с някои другари на 22 юни 1944 г. над село Елешница.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в Панчо Балов – Майски, Дойчо Иванов. Из летописа на село Душанци. София, Златен змей, 2012. ISBN 978-954-776-021-9. с. 118 – 119.