Отваря главното меню

Пейчо Иванов Пейчев е генерал-майор от БНА, командир на танкова дивизия – Казанлък, началник на управление „БВ и АТТ“ (Бронетанкови войски и автотракторна техника) в МНО, заместник-началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, председател на ИК на ГОНС Михайловград през периода февруари 1964 – февруари 1966 г.

Пейчо Пейчев
Пейчо Иванов Пейчев
председател на ИК на ГОНС Михайловград
Роден
5 февруари 1913 г.
Починал
26 март 1996 г. (83 г.)
26 март 1996 г. София, НРБ

Националност Флаг на България България
Политика
Професия военен
Партия БКП
Семейство
Баща Иван Пейчев Каменов
Майка Янка Иванова Пейчева
Съпруга Елка Хаджиева

БиографияРедактиране

Роден е на 5 февруари 1913 г. в гр. Фердинанд в семейството на обущарски работник. Родителите му са членове на БКП, подпомагат борбите на комунистическата партия през септември 1923 г. и по време на партизанското движение 1941 – 1944 г. Учи в родния си град и във Втора мъжка гимназия – София (1929 – 1931 г.), организира марксистко-ленински кръжок и ученически стачки. От 1932 г. е студент по философия, по-късно педагогика, в Софийския държавен университет, член е на Централното университетско настоятелство на БОНС и на БКП. През 1934 г. след провал в студентските организации на БОНС е арестуван и осъден на 6 месеца условно и въдворяване по местожителство. През годините на интерниране в родния си град се включва в работата на комитетите на Работническата партия и Работническия младежки съюз, където е избран за техен член. След 1935 г., участва във Фердинанд в изграждането на комитети на Народния фронт заедно със социалдемократи, земеделци демократи и др. Избран е за секретар на околийския комитет на БКП в града. През 1936 г. организира група доброволци за Испания, но след провал е осъден задочно на 3 години лишаване от свобода, продължава дейността си в нелегалност като инструктор на Окръжния комитет на БКП в София и на ЦК на БКП. През 1938 г., след рождението на престолонаследника княз Борис (1937 г.) и извършеното в страната общо помилване, възобновява студентството си, оженва се за Елка Хаджиева, а през следващата година е призован на военна служба в ШЗО. Продължава активната си комунистическа дейност, оказва съдействие със съпругата си за намиране на квартири и устройване на срещи и събрания на членове на ЦК на БКП. Арестуван е през 1942 г. след провал в ЦК на БКП и е интерниран в с. Еникьой, Ксантийско (Гърция), където прекарва 9 – 10 месеца. През пролетта на 1944 г., поради бомбардировките в София, семейството му е евакуирано в с. Караш, Врачанско, където остава до 5 – 6 септември 1944 г. Участва в дейността по завземане и укрепване на властта на ОФ на 9 септември 1944 г. в София, организира младежи за фронта и др. На 17 септември е назначен за помощник-командир на І-ва танкова бригада и участва в първата фаза на войната против хитлеристка Германия, след което е помощник-командир на бронетанковите войски в МНО. От 1945 до 1949 г. е курсант във военната академия на бронетанковите войски „Сталин“ в СССР, след завършването ú (1949 г.) е назначен за командир на танкова дивизия в Казанлък. Следва назначение на длъжността началник на управление „Бронетанкови войски и автотракторна техника“ при МНО (юни 1950 г.) и заместник-началник по инженерно-техническата подготовка във Военна академияГ. С. Раковски“ (1959 г.). През юни 1961 г. е уволнен от действителна военна служба с военно звание генерал-майор. Председател на ИК на ГОНС Михайловград през периода февруари 1964 – февруари 1966 г. Умира на 26 март 1996 г. в София.[1]

Политическа дейностРедактиране

На 5 февруари 1964 г. на редовна сесия на ГОНС Михайловград Пейчо Пейчев е избран за член и за председател на ИК на ГОНС.[2]

По време на двегодишното му управление е одобрен от Държавния комитет по строителство и архитектура новият общ градоустройствен план на града, предвиждащ създаване на промишлена зона, строителство на жилищни блокове, изграждане на лесопарк до язовира и др. (1965 г.) Започва строителството на керамичен завод за производство на тухли и на хотел „Огоста“ на 9 етажа със 120 легла по проект на архитект Тодор Велев (1964 г.) Направена е първата копка на язовир „Михайловград“, (яз. „Огоста“) с обем 505 млн. куб. м. Предадена е в експлоатация новата сграда на окръжна болница и новият хотел „Огоста“ (1965 г.), строителите на хотела са наградени за качествена и в срок извършена работа. В ИК се обсъждат проблемите и трудностите по изселването на хората от с. Живовци и застрояването на новия „Живовски“ квартал на града.

В строителната дейност се работи не само в центъра на града, където са завършени сградите: Дом на партията, Дом на съветите, Профсъюзен дом, ГУМ, но и в останалата част на града. Поставят се над 3000 м. водопроводи главно към Месокомбината и акумулаторното предприятие, бордюри, асфалтови и паважни настилки, базалтови плочи и др. Пуснати в експлоатация са градската баня, детска градина, ж.к. „Септемврийци“, сграда на промкомбинат „Облекло и обувки“, жилищни блокове и др. Строят се Керамичен завод, разширение на завод „Електроакустика“, Млекоцентрала, Автогара, Битов комбинат, Второ основно училище, нова детска градина и др. Съществува недостиг на строителни работници, както и на строителни машини. Проблеми има със сроковете на завършване на обектите и качеството на строително-монтажните работи. ГОНС успява да организира и изпрати стотици строителни работници в помощ на Окръжната строителната организация.[3]

В промишлеността се отчита преизпълнение на плана, извършена е реконструкция и са въведени нови машини. Завършен е генералния план на Индустриалната зона. Проблеми има с трудовата и технологичната дисциплина, качеството на произведената продукция, както и с организацията и заплащането на труда.[4]

В търговията е налице по-редовно и по-добро снабдяване с плодове и зеленчуци, продадени са повече стоки, открити са нови просторни и хигиенични магазини – ГУМ, Дружба, Домашни потреби, сладкарница при кино „Георги Димитров". Има недостиг от платове, конфекция, детски обувки, цигари, печки, мебели, телевизори и разхладителни напитки. Системно в магазините липсват захарни изделия, шоколади, водопроводни части, ел. материали, строително желязо, гвоздей, фаянсови плочки, дървен строителен материал.[5]

През този период в самолетната работилница край града започва производството на български безмоторен самолет „Бисер“ с полезен товар 100 кг и максимална скорост 200 км в час (1965 г.) и на първия български магнетофон „Мелодия“ в слаботоковия завод „Електроакустика.“ (1964 г.).

Създадени са: предприятие „Мототехника и автосервиз“ (1964 г.); промкомбинат „Обувки и кожи“ (Обувна фабрика „Иван Димитров“); ТПК „Христо Михайлов“ и Окръжна стоматологична поликлиника. (1965 г.)

Открити са: средно професионално-техническо училище „Асен Златаров“ към завод „Електроакустика“, ЦДГ № 7 (1964 г.) и басейн с олимпийски размери в парк „Огоста“ (1965 г.).[6]

На 27 февруари 1966 г. са проведени редовни избори за ГОНС, с което завършва мандата на Пейчо Пейчев.[7]

ИзточнициРедактиране

  1. Държавен архив – Монтана ф.1569, оп. 1, а. е. 77 – Автобиография на генерал-майор Пейчо Иванов Пейчев; Държавен военноисторически архив – В. Търново, Лично кадрово дело № 5081 на ген.-майор Пейчо Иванов Пейчев.
  2. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 4, а. е. 24.
  3. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 4, а. е. 30,31.
  4. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 4, а. е. 30.
  5. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 4, а. е. 21,22,30.
  6. Герасимов, Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С. 1991, c. 70 – 72.
  7. Държавен архив – Монтана ф. 2, оп. 4, а. е. 5.
Иван Петров   Председател на ИК на ГОНС Михайловград
(февруари 1964 – февруари 1966)
Христо Казаков