Отваря главното меню
Перпера на Мануил I Комнин

Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIV век) и средновековна България през XIII-XIV век Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.[1]

Въведена е от Алексий I Комнин (10811118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4 – 4,5 г и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на XIV век, като през XIII-XIV век намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата.

Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218 – 1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. Досега е намерен само един екземпляр от нея.

Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32 – 33.