Отваря главното меню
Теодор Комнин
деспот на Епир
Теодор Комнин 
Роден: 1180 г.
Починал: 1253 г. (73 г.)
Епирското деспотство от 1205 до 1230 г.

Теодор Комнин Дука Ангел (на гръцки: Doukas Θεόδωρος Ἄγγελος Κομνηνὸς Δούκας, Theodōros Angelos Komnēnos Doukas, * 1180/1185, † сл. 1253 в затвор в Никея) е владетел от 1215 до 1230 на Епирското деспотство (след 1225/1227 г. условно Епирска империя) и между 1224 и 1230 г. византийски геген-император в Солун.

Теодор Комнин се стреми към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Той е син на севастократор Йоан Дука Ангел и втората му съпруга Зоя Дукина, внучка на Исак Комнин, който е син на император Йоан II Комнин. Баща му е внук на император Алексий I Комнин и чичо на императорите Алексий III Ангел и Исаак II Ангел. Теодор е полубрат на Михаил I Комнин, първият владетел на Епир. Брат е на Мануил Комнин, владетел на Солун.

ЗавоеванияРедактиране

Теодор Комнин използва умело противоречията между балканските държави по това време и благодарение на разпокъсаността на съседите си, успява да разшири границите на Епирското деспотство, като завоюва Средна, Северна Македония и днешна Албания. Родопският феодален владетел Алексий Слав се признава за негов васал. През 1224 Теодор Комнин завладява Солунското маркграфство (Солунското кралство) и по-късно се коронясва за император във втория имперски град след Константинопол.

Отношения с България и българския цар Иван Асен IIРедактиране

Комнин сключва съюз с Иван Асен II, за да се осигури от север. След тази стъпка предприема настъпление срещу Латинската империя, за да прогони останалите латини от Цариград и да стане василевс. Поради това, че цар Иван Асен II започнал преговори с латинците Комнин нарушава мирния договор с България и започва военни действия срещу нея.

 
Колоната поставена в чест победата на Иван Асен II над Теодор Комнин в църквата „Св.Четиридесет мъченици“

На 9 март 1230 година при Клокотница епирската войска претърпява изключително тежко поражение от българската армия начело с Иван Асен II. Комнин, семейството му и всички висши държавни лица са пленени и откарани в Търново, където Комнин е ослепен заради участието си в заговор срещу българския цар Иван Асен II.

По-голямата част от владенията му били присъединени към българската държава.

Към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.

След поражението на Комнин от българитеРедактиране

След успеха си цар Иван Асен II заповядва блестящата победа да бъде ознаменувана със възпоменателен надпис, изсечен на колона и поставен в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Част от текста върху нея гласи:

„...и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...“

СемействоРедактиране

Теодор Комнин е женен за Мария Петралифина (сестра на севастократор Йоан Петралифа). От този брак има двама сина и две дъщери:[1]

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране