Теодор Комнин

Теодор Комнин Дука Ангел (на гръцки: Doukas Θεόδωρος Ἄγγελος Κομνηνὸς Δούκας, Theodōros Angelos Komnēnos Doukas, * 1180/1185, † сл. 1253 в затвор в Никея) е владетел от 1215 до 1230 на Епирското деспотство (след 1225/1227 г.) и между 1224 и 1230 г.

Теодор Комнин
деспот на Епир
Роден	1180 г.
Починал	1253 г. Никея, Никейска империя
Семейство
Род	Ангели
Баща	Йоан Дука Ангел
Майка	Зоя Дукина
Братя/сестри	Мануил Комнин Константин Комнин Дука Михаил I Комнин
Съпруга	Мария Петралифина
Деца	Йоан Комнин Дука Димитър Комнин Дука Анна Ангелина Комнина Дукина Ирина Комнина
Теодор Комнин в Общомедия

Епирското деспотство от 1205 до 1230 г.

Теодор Комнин се стреми към възстановяване на Византийската империя, унищожена през 1204 година от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Той е син на севастократор Йоан Дука Ангел и втората му съпруга Зоя Дукина, внучка на Исак Комнин, който е син на император Йоан II Комнин. Баща му е внук на император Алексий I Комнин и чичо на императорите Алексий III Ангел и Исаак II Ангел. Теодор е полубрат на Михаил I Комнин, първият владетел на Епир. Брат е на Мануил Комнин, владетел на Солун.

Завоевания

Теодор Комнин използва умело противоречията между балканските държави по това време и благодарение на разпокъсаността на съседите си, успява да разшири границите на Епирското деспотство, като завоюва Средна, Северна Македония и днешна Албания. Родопският феодален владетел Алексий Слав се признава за негов васал. През 1224 Теодор Комнин завладява Солунското маркграфство (Солунското кралство) и по-късно се коронясва за император във втория имперски град след Константинопол.

Отношения с България и българския цар Иван Асен II

Комнин сключва съюз с Иван Асен II, за да се осигури от север. След тази стъпка предприема настъпление срещу Латинската империя, за да прогони останалите латини от Цариград и да стане василевс. Поради това, че цар Иван Асен II започнал преговори с латинците Комнин нарушава мирния договор с България и започва военни действия срещу нея.

Колоната поставена в чест победата на Иван Асен II над Теодор Комнин в църквата „Св. Четиридесет мъченици“

На 9 март 1230 година при Клокотница епирската войска претърпява изключително тежко поражение от българската армия начело с Иван Асен II. Комнин, семейството му и всички висши държавни лица са пленени и откарани в Търново, където Комнин е ослепен заради участието си в заговор срещу българския цар Иван Асен II.

По-голямата част от владенията му били присъединени към българската държава.

Към ромейските войници българският цар проявил милост и ги пуснал да се завърнат по домовете си.

След поражението на Комнин от българите

След успеха си цар Иван Асен II заповядва блестящата победа да бъде ознаменувана със възпоменателен надпис, изсечен на колона и поставен в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново. Част от текста върху нея гласи:

„...и разбих гръцката войска, а самия цар кир Тодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград и самия този град, владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...“

Семейство

Теодор Комнин е женен за Мария Петралифина (сестра на севастократор Йоан Петралифа). От този брак има двама сина и две дъщери:

• Анна Ангелина Комнина Дукина, омъжена за Стефан Радослав, сръбски крал
• Йоан Комнин Дука († 1244), последва го 1237 като владетел на Солун
• Ирина Комнина, омъжена за Иван Асен II, български цар
• Димитър Комнин Дука (* ок. 1220), владетел на Солун 1244 – 1246

Литература

• The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
• Varzos, Konstantinos. Η Γενεαλογία των Κομνηνών, Τόμος Β'. Thessaloniki, Byzantine Research Centre, 1984. σ. 548 – 637. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
• mittelalter-genealogie.de, Theodoros I. Angelos

Външни препратки

• Klokotniza, Lexikon zur Geschichte Südosteuropas, Google Books
• Catalogue of the Byzantine coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection: Volume four. Alexius I to Michael VIII (1081 – 1261).