Петко Пеев

Петко Пеев
	Петко Пеев
български офицер и военен писател
Звание	Майор
Години на служба	1910 – 1926
Род войски	пехота
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“; За военна заслуга; „Свети Александър“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 ноември 1890 г. Плевен, Княжество България
Дата и място на смърт	22 март 1967 г. (76 г.) София, Народна Република България

Петко Петков Пеев (до 1945 г. Петко Петковъ Пѣевъ) е български офицер, майор от пехотата и военен писател, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), редактор на поредицата „Библиотека Прослава“ и автор на множество книги от нея, инициатор за създаването на Дружеството на военните писатели, автор и съавтор на редица военноисторически и биографични творби.

Биография редактиране

Петко Пеев е роден на 30 ноември 1890 г. в Плевен, Княжество България. През 1910 година завършва Военното на Негово Величество училище в 30^-и випуск и на 4 септември е произведен в чин подпоручик. Служи в 4^-ти пехотен плевенски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като след войните на 5 август е произведен в чин поручик.

Във връзка с участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) г. е назначен на служба в 57^-и пехотен полк, като се явява в полка на 11 септември 1915 г. и е назначен за командир на 12^-а рота. На 22 септември с. г. е назначен за адютант на полка, след което от 25 април 1916 г. е командир на 4^-та рота. В периода от 26 ноември 1916 до 10 май 1917 г. е командирован в Одринската школа, след което до 21 юни 1917 г. е командирован в щаба на 9^-а пехотна плевенска дивизия като командир на сборната школна рота. На 16 март 1917 г. е произведен в чин капитан. На 21 юни 1917 г. е назначен за командир на 9^-а рота от полка, след което от 17 юли е временен командир на дружина. На 29 юли 1917 г. е командирован на Австро-италиански фронт на р. Изонцо, след което от 21 октомври командва отново 9^-а рота от полка, на 6 декември е нанзначен за временен командир на 3-та дружина, след което от 6 декември 1917 г. за трети път поема командването на 9^-а рота. На 20 юни 1918 г. е назначен за временно-командващ 1-ва дружина от полка, след което от 11 юли 1918 г. отново върнат на служба като командир на 9^-а рота.

Като полкови адютант съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ V степен на военна лента.^[1] През 1921 г. със заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата,^[2] след което със заповед № 464 от същата година по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.^[3] като и давата отдена за му връчени като командир на рота от 57^-и пехотен полк.

След войната на 12 август 1920 г. е произведен в чин майор. Служи като адютант на 2^-ра бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия и като помощник-началник на секция в Щаба на армията. С Министерска заповед (МЗ) № 6 от 1922 г. е назначен за командир на картечна рота от 12^-а пехотна дружина от 1^-ви пехотен полк, през 1923 г. с МЗ № 42 е назначен за помощник-началник на 2^-ри пограничен сектор, след което от 1924 г. с МЗ № 23 е назначен за началник на Бургаско бюро, с МЗ № 2 от 1925 г. е назначен за началник на Кюстендилско бюро и с Царска заповед № 9 от 1926 г. е уволнен от служба.^[4]

Петко Пеев е редактор на военноисторическата поредица „Библиотека прослава“ и директор на списание „Прослава“.^[5]

Майор Петко Пеев умира на 22 март 1967 г. в София.^[6]

Библиография редактиране

Пѣевъ, Петко. Отъ Плѣвенъ презъ Нишъ до Дойранъ. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1932.
Пѣевъ, Петко. Генералъ-лейтенантъ Иванъ Колевъ. Т. 1. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Даналилъ Николаевъ. Т. 2. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Стефанъ Тошевъ. Т. 3. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Никола Ивановъ. Т. 4. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1938.
Пѣевъ, Петко. Генералъ-лейтенантъ Владимиръ Вазовъ. Т. 6. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1939.
Пѣевъ, Петко. Князъ Александъръ I Главнокомандващъ 1885. Т. 9. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1940.
Пѣевъ, Петко. Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. Т. 12. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1940.
Пѣевъ, Петко. Фердинандъ I царъ на българите. Т. 17 и 18. София, Печатница „Стопанско Развитие", 1941.