Отваря главното меню

Петра Морсбах

немска писателка

БиографияРедактиране

Петра Морсбах е родена през 1956 г. в Цюрих като дъщеря на дипломиран инженер и лекарка.

Полага матура през 1975 г. в Щарнберг и до 1981 г. следва театрознание, психология и славистика в Мюнхенския университет Лудвиг-Максимилиан, а през 1981/1982 г. – режисура в Държавния институт по театър, музика и кинематография в Ленинград.

През 1983 г. защитава в Мюнхен докторска дисертация върху творчеството на Исак Бабел.

Десет години Морсбах работи като драматург и режисьор във Фрайбург, Улм и Бон и създава над 20 постановки главно в музикалния театър.

Първият ѝ роман „Изведнъж настава вечер“ („Plötzlich ist es Abend“) е публикуван през 1995 г. След това Морсбах заживява като писателка на свободна практика край Щарнбергското езеро.

ТворчествоРедактиране

Наред със седемте си романа Петра Морсбах се изявява като полемична есеистка. В книгата си „Защо госпожица Лаура бе любезна. За истината при разказването“ („Warum Fräulein Laura freundlich war. Über die Wahrheit des Erzählens“) тя разглежда феномена, че нашият език сякаш знае повече от човека и поставя под въпрос каноничното тълкуване на три прочути произведения от Алфред Андерш, Марсел Райх-Раницки и Гюнтер Грас.

От 1999 г. Петра Морсбах е член на немския ПЕН-клуб, а от 2004 – на Баварската академия за изящни изкуства. През 2013 г. получава баварската литературна награда Жан Паул като признание за цялостното ѝ творчество.[1]

БиблиографияРедактиране

  • Isaak Babel auf der sowjetischen Bühne, Dissertation, 1983
  • Plötzlich ist es Abend, Roman, 1995
  • Opernroman, Roman, 1998
  • Geschichte mit Pferden, Roman, 2001
  • Gottesdiener, Roman, 2004
  • Warum Fräulein Laura freundlich war, Über die Wahrheit des Erzählens , Essay, 2006
  • Der Cembalospieler, Roman, 2008
  • Dichterliebe, Roman, 2013
  • Justizpalast, Roman, 2017

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Hannes Hintermeier: Wahrhaftig sei dein Wort. Der Schriftstellerin Petra Morsbach zum Sechzigsten. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung vom 1. Juni 2016, S. 12.

Външни препраткиРедактиране