Петър Арнаудов

български цигулар

Петър Михайлов Арнаудов е български цигулар и музикален педагог.

Петър Арнаудов
български цигулар
Роден
Починал
3 май 2016 г. (91 г.)
Музикална кариера
Инструментицигулка

Биография редактиране

Петър Арнаудов е роден на 12 ноември 1924 г. в София. Син е на професор Михаил Арнаудов и Стефана Симидова. Като 12-годишен специализира в Мюнхен, Германия. Ученик е по цигулка на Владимир Аврамов, Христо Обрешков, и Петър Христосков. Завършил е Българската държавна консерватория през 1949 година като първенец на випуска, а през 1969 – 1970 специализира в Московската държавна консерватория при Марина Козолупова и Юрий Янкелевич. През 1945 – 1948 е помощник-концертмайстор на Софийската държавна филхармония и за кратко време концертмайстор на Софийската народна опера и на Видинската държавна филхармония. От 1950 година в продължение на петдесет години е един от водещите преподаватели по цигулка в Софийското музикално училище, ръководител на цигулковата група, а от 1976 – и заместник-директор. Общата му музикална култура, както и психо-индивидуалният му педагогически подход довеждат до забележителните му резултати.[1]

Преподавателска дейност редактиране

През повече от петдесетгодишната си преподавателска дейност, той подготвя голям брой висококвалифицирани кадри – Георги Тилев, Николай Марангозов, Борис Карадимчев, Михаил Пеков, Станка Желева, Сабина Бояджиева, Нели Желева, Евелина Арабаджиева, Дора Бръчкова, Радка Шехтанова, Мадлен Касабова, Галина Стаменова, Жанет Жеркова, Иво Добрев, Биляна Вучкова, Катя Василева, Лили Ангелова, Надежда Захариева, Васил Вълчев, Валентин Геров и много други, но особен случай са учениците му Емил Чакъров и Ваня Миланова, които завоюват световна слава и международни успехи. Ваня Миланова, която е негова ученичка и в Консерваторията, става абсолютен първенец на конкурса Коциан в Чехословакия, носител на награда на конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел, на конкурса „Паганини“ в Генуа и на конкурса „Чайковски“ в Москва. Това е първата и единствената българска цигуларка с награда на този престижен конкурс. Във вестник „Правда“ Давид Ойстрах отбелязва по този повод: „Особено ми хареса българската школа.“ От 1988 до 1996 година, Петър Арнаудов преподава в Гърция в консерваторията на град Солун и подготвя и там ученици с бляскаво бъдеще: негов ученик там е изтъкнатият гръцки цигулар Симос Папанас[2] (понастоящем концертмайстор на Солунската филхармония). Участва в журито на престижни конкурси като Mеждународния конкурс за цигулари проф. Недялка Симеонова, български прегледи и други.

Неговите многобройни съставителства и редакции на сборници с етюди, пиеси като „Малкият цигулар“ [3]и други [4][5][6]задоволяват основни потребности на учениците-цигулари и подпомагат практиката на педагозите. А чрез превода и публикацията на знаменателния труд на Карл Флеш „Изкуството на цигулковото свирене“[7], той запълни една съществена празнина в преводната цигулково-педагогическа литература.[1]

През 2017 година Съюза на българските музикални и танцови дейци го удостоява с най-високото отличие на техния съюз „Кристално огърлие“ за неговия изключителен принос към развитието на българската музикална култура. На 5 май, 2017 ръководството на Национално музикално училище и близките на Петър Арнаудов учредяват стипендия „Петър Арнаудов“, чиято цел е да подпомогне развитието на млади цигулари и музиканти от училището и да съхрани паметта му.

Награди и отличия редактиране

Изпълнителска дейност редактиране

Успоредно с преподавателската си дейност Петър Арнаудов често се изявява като солист и камерен изпълнител. Друга съществена заслуга на Петър Арнаудов към българската музикална култура е и забележителното му ръководство на „Българско клавирно трио“, съвместно с пианистката Еми Бехар и виолончелиста Владимир Дойчинов (1953 – 1968), с което изнася редовно концерти в София и провинцията. Лауреат е на Второто общобългарско състезание за инструменталисти (1951), където свири Бетовен концерт, Моцарт ре-мажорния концерт и Бах-Шакона. На Третото общобългарско състезание за инструменталисти и камерни състави, триото е отличено с втора награда. Солистичните качества на Арнаудов, които предава и на учениците си са: чиста интонация, изключително мек, нежен тон, безпогрешно чувство за стил в тълкование на автор, в представяне на епоха. Същата установка важи и за сонатните изпълнения на Арнаудов.[8] Свирил е със Златинка Мишакова, Златка Арнаудова, Еми Бехар, Георги Азманов. Някои от неговите изпълнения се съхраняват в Златния фонд на Българското радио. Като солист, Арнаудов е в орбитата на Моцарт (свирил е всичките му концерти), Шосон, Брух, Бетовен концерт. Със Здравко Йорданов и Софийската филхармония е изпълнил за първи път двойния концерт на Брамс, едни от най-трудните концерти за инструменталисти. Сонатите на Моцарт, Бетовен, Брамс, Прокофиев са в редовния репертоар на цигуларя.[8]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Сибин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
Арнаудов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефана Симидова
 
Михаил Арнаудов
(1878 – 1878)
 
Илия Арнаудов
(1889 – 1946)
 
Димитър Арнаудов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Арнаудов
(1924 – 2016)
 
 
 
 
 
 
 
Люба Димчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Росица Димчева
 

Източници редактиране

  1. а б Зидаров, Константин. Цигулковата магия. Стр. 198
  2. www.kalifonia.eu, архив на оригинала от 7 май 2016, https://web.archive.org/web/20160507135426/http://www.kalifonia.eu/index.php/artists/violinists/85-papanas-simos, посетен на 2016-05-02 
  3. Арнаудов, Петър. Малкият цигулар. София, Наука и изкуство, 1963.
  4. Пиеси за цигулка: За втори курс на средните музикални училища: [Ч. 1] -: Ч. 2а Петър Арнаудов ред.; Петър Арнаудов състав.; Жан Фери Ребел; Бедржих Сметана; Йозеф Сук; Франц Шуберт; Пьотр Илич Чайковски София: Музика 1980
  5. Шест сонати: За цигулка Хендел, Георг Фридрих; Петър Арнаудов ред. София: Музика 1987
  6. Дуети за цигулка ред.; Петър Арнаудов и Константин Зидаров; Петър Арнаудов ред. Плейел; Жак Мацас; Винченцо Белини София: Наука и изкуство 1958
  7. Изкуството на цигулковото свирене Преподаване – дясна ръка Флеш, Карл; Арнаудов, Петър Прев. от нем. ез. София: Наука и изкуство 1957
  8. а б Грудев, Стефан. Знаменити цигулари

Литература редактиране

  • Зидаров, Константин. Цигулковата магия. с. 198 – 199.
  • Грудев, Стефан. Знаменити цигулари. София, Народна Младеж, 1967. с. 206.