Стефан Грудев
Стефан Георгиев Грудев е български драматург, биограф и писател.[1]
| Стефан Грудев | |
| Роден | 25 февруари 1900 г. |
|---|---|
| Починал | 1971 г. |
| Професия | писател, драматург |
| Националност |  България |
| Активен период | 1935 – 1970 |
| Жанр | драма, очерк |
Биография и творчество редактиране
Стефан Грудев е роден на 25 февруари 1900 година в карловското село Аджар, България.
Автор на пътеписи, множество очерци, пиеси, новели и статии за хора на изкуството.
Заедно с Владимир Полянов сътрудничи на сп. „Будилник“.[1]
Стефан Грудев умира през 1971 г.
Произведения редактиране
Самостоятелни романи редактиране
- „Оковите се чупят“ (1970)[2]
Пътеписи редактиране
- „До Норвегия и Шпицберген: Едно пътуване“ (1937, 1946)[1]
Пиеси редактиране
- „Великден“ (1940)[1]
- „Строители“ (1949)
Очерци редактиране
- „Майстори на спорта“ (1952)[1]
- „Майстори на цигулката: Недялка Симеонова, Васил Черняев, Васко Абаджиев“ (1955)
- „Генерал-полковник Владимир Стойчев, заслужил майстор на спорта“ (1954)
- „Мария Милкова-Золотович“ (1959)
- „Христо Бръмбаров – народен артист“ (1959)
- „Бележити българи: Добри Христов, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов“ (1960)
- „Знаменити цигулари“ (1967)
- „Адриана Будевска: Жизнен и творчески път. 1878 – 1955“ (1967)
- Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970.
Сборници редактиране
- „Новели за жената“ (1947)
Документалистика редактиране
- „От Странджа до Видин. По пътя на българския трудов герой“ (1948)[1]