Петър Кьосеиванов
Петър Иванов Кьосеиванов е български юрист и политик.[1] Народен представител в ХХIV и ХХV народно събрание, на което от 1942 г. е подпредседател.
| Петър Кьосеиванов | |
| български юрист и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1971 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | „За заслуга“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Кьосеиванов |
| Други роднини | Михаил Такев (вуйчо) |
Биография редактиране
Роден е през 1897 г. в Пещера, в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови. Той е племенник на политика Михаил Такев.[2] Негов брат е политикът и дипломат Георги Кьосеиванов. Завършва основно образование в родния си град, а средно в Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“. Редник е в действащата армия, а след това е изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Завръща се на фронта като взводен командир. През 1921 г. завършва право в Софийския университет. Защитава докторска дисертация „Аграрна политика на България“ в Германия. Издава на немски език книгата „Кооперацията като юридическа и социална асоциация“. След завръщането си в България е адвокат в София. Учредява Българо-югославското дружество. През 1938 г. е избран за народен представител в ХХIV народно събрание, а през 1940 г. – в ХХV народно събрание, като от 1942 г. е негов подпредседател. Избран е за председател на Международната търговска конференция във Варшава през 1938 г. Секретар е на Международната парламентарна делегация в Москва.[1]
През 1943 г. се подписва под инициираното от Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи.[1][3] След това обаче под натиска на Филов оттегля подписа си.[4]
По време на Народния съд е осъден от Втори състав на доживотен затвор, пълна имуществена конфискация, глоба от 5 милиона лева и лишаване завинаги от граждански права. В Софийския затвор прекарва 12 години. Излиза през 1967 г. Умира през 1971 г.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в г В рубрика „Пещерци“ представяме д-р Петър Кьосеиванов // e-peshtera.com, 21 февруар 2020 г. Посетен на 4 октомври 2021 г.
- ↑ Бочев, Стефан. Белене. Сказание за концлагерна България. София, Фондация „Българска наука и изкуство“, 2003. ISBN 954-90134-5-6. с. 14.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
- ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 72 – 73.