Боженците
Божѐнците (Боженци)[2][3] е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
| Боженците | |
|---|---|
 Централната част на Боженците | |
  Боженците  Боженците | |
| Общи данни | |
| Население | 36 души[1] (15 септември 2022 г.) 4,93 души/km² |
| Землище | 7,335 km² |
| Надм. височина | 547 m |
| Пощ. код | 5349 |
| Тел. код | 067193 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 4964 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
| Боженците в Общомедия | |
Име редактиране
В книгата си „Из общественото и културно минало на Габрово“,[4] д-р Петър Цончев нарича населеното място (което към 1934 г. е със статут „колиби“ и е община) Боженци.
През 1978 г. статутът на колиби Боженците[5] е променен на „село“.[6]
География редактиране
Боженците се намира на около 9 km източно от центъра на Габрово и 6 km западно от Трявна. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъка (наричана от местното население Божанка), заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях.
Климатът е умереноконтинентален, с прохладно лято и мека зима.[7] Релефът на селото е раздвижен, надморската височина при сградата с администрацията на Архитектурно-историческия резерват – Боженците и музея „Новото школо“ е около 530 m, при църквата е около 555 m, в югозападния и югоизточния краища нараства до около 570 m, а на пътя в северозападния край намалява до около 520 m.
Третокласният републикански път III-5524, достигащ до центъра на Боженците, води на северозапад през селата Трапесковци, Черневци и Болтата до село Донино, където чрез малък участък на третокласния републикански път III-5522 се свързва с първокласния републикански път I-5 (Русе – Велико Търново – Дряново – Габрово – Казанлък – ГКПП Маказа - Нимфея), частично съвпадащ с Европейски път Е85.
Населението на село Боженците, наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 17 към 1992 г., наброява 27 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[8]
История редактиране
Основаване редактиране
Според легенда, Боженците е основано от болярката Божана, избягала заедно с децата си от Търново през 1393 г. след падането му под османска власт,[7] когато много търновци бягат от там и се заселват в по-труднодостъпни части на Балкана. Първи писмени сведения за Боженците има в турски данъчен регистър от 1750 г.[7]
Развитие до Освобождението редактиране
През втората половина на XVIII век Боженците се оформя като административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се овцевъдство, пчеларство, бубарство и различни занаяти (ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийски[9]), производство на пчелен восък, точене на коприна и други и търговия с вълна, кожи и восък (търгува с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия и други).[7] Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейният разцвет, започнал през XVIII век, продължава и през XIX век. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът.
През 1839 – 1840 г. е построена от майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци църквата „Свети Пророк Илия"[10] – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на двора ѝ. Класно училище (новото школо) е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев – масивна сграда в началото на селото. В училищната сграда през 1878 г. се основава и читалище „Наука".
Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт: Христо Стоянов – в четата на Христо Ботев; 10 души, начело с Христо Патрев – в Априлското въстание 1876 г.; като революционери са обесени в Габрово кметът на селото Станьо Лазаров и Иван Карадимитров (1876 г.); в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. участват 6 опълченци.
След Освобождението турските пазари са затворени за българските търговци и зависимото от търговията село Боженците постепенно запада. Част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич, Габрово, в Румъния и Русия.[7]
Архитектурно-исторически резерват редактиране
Непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи (с 32 дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм.[7] Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория са живеели стопаните.
През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото. На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ѝ.[11]
Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница и менгемата – малка работилница за извличане на восък от вощината[12] чрез дървена преса. За музейни са обявени къщите на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа), търговец на вълна и дарител за народната просвета, на баба Райна и други. В двора на църквата са паметниците на загиналите във войните 1912 – 1918 г. и на Иван Карадимитров. Училищната сграда от 1872 г. (музей „Новото школо“) е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В салона, ползван от читалището, е уредена литографска изложба; има малка художествена галерия.[7]
Културни и природни забележителности редактиране
В непосредствена близост до Боженците има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.
Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 – 20:00 часа и зимно работно време
08:30 – 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.
В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история.
Редовни събития редактиране
За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.
Личности редактиране
- Стоян Милчев Мутафчиев (1852 – 1925) – хъш и опълченец от III Опълченска дружина, ранен в битката при Стара Загора, почетен гражданин на Габрово;[13] баща на
- Петър Мутафчиев
- Светослав Лучников
- Димитър Дончев Попов (Комитовски) (1859 – 1918) – участник в сръбско-турската война от 1876 година. Опълченец от IX дружина в Руско-турската война от 1877 – 1878 година. След Освобождението се преселва в Попово. Търговец. Дарител. Умира в Попово.[14]
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 41; Боженците (Боженци).
- ↑ Справка към 31 декември 2019 г. в Националния регистър на населените места
- ↑ Из общественото и културно минало на Габрово, 1934 г. (стр. 2, стр. 55)
- ↑ Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.
- ↑ Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 1, стр. 328, Издателство на БАН, София, 1978 г.
- ↑ Справка за населението на с. Боженците, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Речник на българския език; мутафчия МУТАФЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и други от козя вълна; козинар.
- ↑ Учители БГ; Боженци, 18.11.2015
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 582, Архитектурно-исторически резерват – с. Боженците
- ↑ Речник на българския език; вощина Пчелна восъчна пита с меда или без меда.
- ↑ Почетни граждани на Габрово.
- ↑ Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
