Радий

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

• Атомен номер – 88;
• Атомна маса – 226,02;
• Точка на топене – 973 К / 699,85 °C;
• Точка на кипене – 1413 К / 1139,85 °C

Радий
Радий – сребристо-бял метал Сребристо-бял метал
Спектрални линии на радий Спектрални линии
Франций ← Радий → Актиний Ba ↑ Ra ↓ (Ubn) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Радий, Ra, 88
Група, период, блок	2, 7, s
Химическа серия	алкалоземен метал
Електронна конфигурация	[Rn] 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 18, 8, 2
CAS номер	7440-14-4
Свойства на атома
Атомна маса	[226] u
Атомен радиус	215  pm
Ковалентен радиус	221±2 pm
Радиус на ван дер Ваалс	283 pm
Степен на окисление	2
Оксид	RaO (силно основен) (по аналог с Ba)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	0,9
Йонизационна енергия	I: 509,3 kJ/mol II: 979 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична обемноцентрирана
Плътност	5500 kg/m3
Температура на топене	973 K (700 °C)
Температура на кипене	2010 K (1737 °C)
Моларен обем	45,2×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	8,5 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	113 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 819 906 1037 1209 1446 1799
Специф. топл. капацитет	92 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	≈106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	1 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	18,6 W/(m·K)
Магнетизъм	немагнитен
История
Наименуван	от латинското radius – „лъч“
Откритие	Мария и Пиер Кюри (1898 г.)
Изолиране	Мария Кюри (1910 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 223Ra радио 11,43 дни α 219Rn 224Ra радио 3,632 дни α 220Rn 225Ra радио 14,9 дни β- 225Ac 226Ra радио 1600 г. α 222Rn 228Ra радио 5,75 г. β- 228Ac
Радий в Общомедия

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.

Свойства

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червено. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.

Валентността му е непроменлива – винаги втора.

Разположение в периодичната таблица

Ra е разположен в 7-и период, II „А“ група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).

Източници

• Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975

Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.