Радий

химичен елемент с атомен номер 88

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

  • Атомен номер – 88;
  • Атомна маса – 226,02;
  • Точка на топене – 973 К / 699,85 °C;
  • Точка на кипене – 1413 К / 1139,85 °C
Радий
Радий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на радий
ФранцийРадийАктиний
Ba

Ra

(Ubn)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZРадий, Ra, 88
Група, период, блок27s
Химическа серияалкалоземен метал
Електронна конфигурация[Rn] 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 8, 2
CAS номер7440-14-4
Свойства на атома
Атомна маса[226] u
Атомен радиус215  pm
Ковалентен радиус221±2 pm
Радиус на ван дер Ваалс283 pm
Степен на окисление2
ОксидRaO (силно основен) (по аналог с Ba)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,9
Йонизационна енергияI: 509,3 kJ/mol
II: 979 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична обемноцентрирана
Плътност5500 kg/m3
Температура на топене973 K (700 °C)
Температура на кипене2010 K (1737 °C)
Моларен обем45,2×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене8,5 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение113 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 819 906 1037 1209 1446 1799
Специф. топл. капацитет92 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост≈106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивлениеΩ.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост18,6 W/(m·K)
Магнетизъмнемагнитен
История
Наименуванот латинското radius – „лъч“
ОткритиеМария и Пиер Кюри (1898 г.)
ИзолиранеМария Кюри (1910 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
223Ra радио 11,43 дни α 219Rn
224Ra радио 3,632 дни α 220Rn
225Ra радио 14,9 дни β- 225Ac
226Ra радио 1600 г. α 222Rn
228Ra радио 5,75 г. β- 228Ac

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.

СвойстваРедактиране

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червено. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.

Валентността му е непроменлива – винаги втора.

Разположение в периодичната таблицаРедактиране

Ra е разположен в 7-и период, II „А“ група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).

ИзточнициРедактиране

  • Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975