Радий

химичен елемент с атомен номер 88

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

  • Атомен номер – 88;
  • Атомна маса – 226,02;
  • Точка на топене – 973 К / 699,85 °C;
  • Точка на кипене – 1413 К / 1139,85 °C
Радий
Радий – сребристо-бял метал
Радий – сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на радий
Спектрални линии на радий
ФранцийРадийАктиний
Ba

Ra

(Ubn)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZРадий, Ra, 88
Група, период, блок27s
Химическа серияалкалоземен метал
Електронна конфигурация[Rn] 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 18, 8, 2
CAS номер7440-14-4
Свойства на атома
Атомна маса[226] u
Атомен радиус215  pm
Ковалентен радиус221±2 pm
Радиус на ван дер Ваалс283 pm
Степен на окисление2
ОксидRaO (силно основен) (по аналог с Ba)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
0,9
Йонизационна енергияI: 509,3 kJ/mol
II: 979 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество
Кристална структуракубична обемноцентрирана
Плътност5500 kg/m3
Температура на топене973 K (700 °C)
Температура на кипене2010 K (1737 °C)
Моларен обем45,2×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене8,5 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение113 kJ/mol
Налягане на парата
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 819 906 1037 1209 1446 1799
Специф. топл. капацитет92 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост≈106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивлениеΩ.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост18,6 W/(m·K)
Магнетизъмнемагнитен
История
Наименуванот латинското radius – „лъч“
ОткритиеМария и Пиер Кюри (1898 г.)
ИзолиранеМария Кюри (1910 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
223Ra радио 11,43 дни α 219Rn
224Ra радио 3,632 дни α 220Rn
225Ra радио 14,9 дни β- 225Ac
226Ra радио 1600 г. α 222Rn
228Ra радио 5,75 г. β- 228Ac

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

Радият се съдържа в най-богатите на него уранови руди до 0,2 g на тон руда. Понастоящем радият се получава в относително големи количества в Канада.

Свойства

редактиране

Радият е сребристо бял метал, достатъчно мек. Радиевите соли багрят безцветния пламък в червено. Разлага студената вода буйно. Той е по-силен редуктор от бария. Прясно получените соли на радия са безцветни, но след късо време се оцветяват в жълто, после в кафяво вследствие на радиоактивно лъчение. Както радият, те всички светят, като на тъмно се наблюдава зелено светене. При отделяне на едно хелиево ядро се получава радон.

Валентността му е непроменлива – винаги втора.

Разположение в периодичната таблица

редактиране

Ra е разположен в 7-и период, II А група. Поредният номер е 88 (съответстващ на броя на протоните).

Източници

редактиране
  • Н. Коралов, „Неорганична химия“, ДИ „Техника“, София, 1975