Петър Петров (полковник)

български офицер, полковник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Петров.

Петър Йорданов Петров е български офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1934).

Петър Петров
български офицер, полковник
Звание Полковник
Години на служба 1906 – 1934
Род войски Пехота
Командвания 1-ва пехотна дивизия
Битки/войни Балканска война
Първа световна война
Междусъюзническа война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

БиографияРедактиране

Петър Петров е роден на 1 март 1887 г. в Сливен, Княжество България. През 1906 г. завършва с 26 випуск на Военното на Негово Величество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1916 г. е произведен в чин поручик Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918), като на 20 юли 1917 е произведен в чин майор, а след войната на 28 август 1920 г. в чин подполковник.

През военната си кариера служи последователно в 17 пехотен доростолски полк и 38 пехотен полк. По-късно е началник-щаб на 17 опълченска дружина, след което е в Щаба на армията и в 39 пехотен полк.

През 1923 г. подполковник Петров е назначен на служба в 3-ти пехотен бдински полк, през 1928 г. е произведен в чин полковник, след което от 1929 г. е на служба в 4-ти пограничен сектор[1] и през следващата година е назначен за началник-щаб на 4-та военно-инспекционна област[2]. През 1934 г. полковник Петър Петров поема за кратко командването на 1-ва пехотна софийска дивизия[3] и по-късно същата година е уволнен от служба и преминава в запаса.[4]

СемействоРедактиране

Полковник Петър Петров е женен има 2 деца.

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Министерска заповед № 65 от 1929 година
  2. Министерска заповед № 65 от 1930 година
  3. Министерска заповед № 82 от 1934 година
  4. Царска заповед № 31 от 1934 година

ИзточнициРедактиране