Седемнадесети пехотен доростолски полк
Седемнадесети пехотен доростолски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Двадесет и седми пехотен доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк | |
Полкът, строен преди атака при Чаталджанските позиции. | |
Информация | |
---|---|
Шеф | Княз Владимир Александрович (1908 – 1919) |
Активна | 19 януари 1889 – 10 февруари 1919 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Русе |
Формиране
редактиранеСедемнадесети пехотен доростолски полк е формиран в Русе под името Седемнадесети пеши доростолски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3-та и 4-та дружини на 5-и пехотен дунавски полк.[1][2] На 16 октомври 1891 г. подполковник Кънчев е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, а на негово място за командир на полка е назначен подполковник Иван Попов[3].
След посещението в България на великия княз Владимир Александрович във връзка с откриване на паметника на Цар Освободител и съдействието му по уреждане на втората сватба на Цар Фердинанд през 1907 – 1908 година, княз Владимир е поема шефството на полка.
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеВ Балканската война е в състава на Девета пехотна плевенска дивизия участва в боевете при Дервишка могила, при овладяването на Одринската крепост при северозападния сектор при с. Возгач и в североизточния сектор при с. Акбунар и Хаджикьой, при атаката на Чаталджанската позиция, при височините източно от с. Кестенлик, при селата Калфакьой и Акалан.
В Междусъюзническата война (1913) полкът воюва със сърбите при Габровница и постовете Бяла вода, Червен град, Равен кладенец, при върховете Бука и Гърков дял, при Кадъбоаз. Полкът воюва с гърците при Горна Джумая и Кресненското дефиле.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПрез Първата световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия.[4]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 73 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5288 |
Коне: 459 | Обикновени коли: 52 Товарни коли: 265 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4652 Картечници: 4 |
През 1915 г. полкът води битки за височините Леско, Тупанар и Бабин зъб, при Дренова глава, Преконожка пещера, при Малка грамада, при Червена бара, при кота 287, при височините при р. Ветреница, при с. Бойник, Лалиновац, при с. Редко-цер, при Кисела вода, кота 972, при Лисиница. На 11 септември 1915 от състава на 4-ти пехотен плевенски полк и 17-и пехотен доростолски полк в Плевен се формира 57-и пехотен драмски полк. През 1917 г. участва в боевете за укрепената позиция на Дойран. През 1918 г. полкът води боеве при позицията на Дойран, в отстъпителните боеве по посока на селата Гючели, Костурно, Мешли, Орманли, Пиперово и Гарван планина. През септември 1918 г. в полка избухва бунт против войната.[2]
Полкът е разформирован на 10 февруари 1919 година, като до 31 август 1920 г. действа Ликвидационен щаб.[1][2]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седемнадесети пеши доростолски полк (19 януари 1889 – 1892)
- Седемнадесети пехотен доростолски полк (1892 – 1908)
- Седемнадесети пехотен доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк (1908 – 1919)
- Седемнадесети пехотен полк (1942 – 1944)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Кънчо Кънчев | до 16 октомври 1891 | |
Подполковник | Иван Попов | 16 октомври 1891 – 1897 | |
Полковник | Рачо Хаджиев | от 1904 | |
Майор | Иван Бончев | от 1908 | |
Полковник | Руси Радков | 1908 – 1911 | |
Полковник | Рачо Хаджиев | Балканска война | |
Подполковник | Емануил Павлов | Балканска война | |
Полковник | Никола Петров | през януари 1915 | |
Подполковник | Емануил Павлов | Първа световна война | |
Подполковник | Борис Филипов | Първа световна война | |
Подполковник | Спас Ангелов | през 1917 и 1918 | |
Подполковник | Димитър Колев | от 1942 | |
Подполковник | Георги Дилчовски | от 1944 |
Други командири: Георги Марчин
Бележки
редактиране- ↑ а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 39
- ↑ а б в ДВИА, ф. 79, История на фондообразувателя
- ↑ Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.