Петър Петрунов

български офицер от пехотата

Петър Николов Петрунов е български офицер, полковник от пехотата, офицер през Сръбско-българската война (1885), командир на 6 пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк.

Петър Петрунов
български офицер от пехотата
ЗваниеПолковник
Години на служба1879 – 1911
Род войски
Командвания6 пехотен полк
Битки/войниСръбско-българска война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
10 юни 1911 г. (48 г.)

БиографияРедактиране

Петър Петрунов е роден на 6 декември 1862 г. в Самоков, Османска Империя. На 5 октомври 1879 г. постъпва на военна служба. През 1882 г. завършва в 3-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1885 г. е произведен в чин поручик, от 1887 г. е капитан, от 1893 г. майор, а от 1901 г. е подполковник. По време на военната си кариера служи в Плевенска № 6 пеша дружина, 1-ви пехотен софийски на Н.В. Княз Александър I полк, във Военното на Негово Княжеско Височество училище и като командир на 6 пехотен търновски на Н.В. Цар Фердинанд I полк. През 1909 г. като командир на 6 полк е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“.[1]

През 1910 г., при раждането на последното им дете умира съпругата му. Полковник Петър Петрунов се самоубива 45 минути след полунощ на 10 юни 1911 г. в къщата си на бул. „Патриарх Евтимий“ №1 в София, след като убива 18-годишната си дъщеря Елена. Наемател в къщата до инцидента на 10 юни е бил поета Димчо Дебелянов.

СемействоРедактиране

Полковник Петър Петрунов е женен и има 5 дъщери: Елена, Мара, Надя, Катя и Нора. Негов първи братовчед е полковник Димитър Петрунов.[2]

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ОбразованиеРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. І – ф3 К, оп. 2
  2. Дебелянов, Димчо. Съчинения. Т. 1. София, Издателство „Български писател“, 1983. с. 302.

ИзточнициРедактиране