Печенежки език

Печене́жкият език е мъртъв тюркски език, говорен от печенегите през Средновековието. Изчезва към XIII век.

Печенежки език becěnek til
Страна	Южна Русия, Унгария
Регион	Европа
Мъртъв език	да
Говорещи	0
Писменост	латиница
Ранглиста	изчезнал към XIII век
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Огузки Печенежки
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	–
ISO 639-3	xpc

От печенежкия език са запазени само отделни думи – лични имена, названия на племена и родове, топоними, титулатура. Няма запазени текстове на печенежки език, освен тези, които условно се определят като печенежки. Това създава допълнителна трудност в лингвистичната характеристика на печенежкия език. Запазените предимно във византийски извори следи дават основание печенежкият език да бъде причисляван към огузката група на тюркските езици. .

Последните години много руски и чувашки учени доказват, че този език е „р“-езичен и може да бъде причислен към oгурската езикова група.

Според Махмуд от Кашгар, който в своя речник описва тюркските езици от XI-XII век, печенежкият език е сроден на езика на българите и суварите. Ана Комнина твърди че печенегите (наричани от нея „скити“) говорят същия език като куманите.

Печенежки речник

Ето какво е запазено от печенежкия език до днес:

• лични имена: Bajǯа, Küäl, Kurkut, Ipa, Kajdum, Qosta(n), Jazi, Bata(n), Turax, Kiltär (biltär?), Kuin, Kägän, Sulju, Sältä, Karaman; Katalim, Bal(t)čar, Čälgü, Kürä, Tämir, Küčüg, Mätigäj, Tat(u), Boɣa, Karaja, Pitik, Sača, Näapči, Tatran, Tivan.
• названия на населени места: Aspron, Tunkataj, Kraknakataj, Salmakataj, Sakakatajk Jajukataj, Banamuni, Täjgua.
• названия на реки: Xarakül, Bal, Burlїq, Xadir, Almataj.
• етноними: Jabdiärtim, Küärčičur, Xabuxšїnjula, Surukälpäj, Харабој, Borotalmat, Jazїxopon, Bulačopon.

В резултат на сравнителен анализ на печенежкия езиков материал могат да бъдат възстановени следните печенежки думи и словосъчетания:

• ärtim – доблест, благородство
• bajǯа – форма за непълнота на признака от *baj „богат“
• bal – мед
• bal(t)čar – бойна брадва (?)
• boɣа – бик
• boro – сив
• bula – шарен
• burlїq – находище на варовик
• jabdї (~ jawdї) – светъл
• jazї – степ, равнина
• jaju – враг
• jula – вид титла
• qarаǯа – елен (букв. черен)
• qaraman – тъмен, смугъл
• qataj – укрепление (?)
• qulїn – жребче
• kägän – гневен, страшен
• kiltär – донеси! (или biltär съобщи!)
• küäl – син
• küärči – син
• külpäj (~ külbäj) – вид титла
• kürä – ковашка пещ
• küčüg – по-млад, малък
• orman – гора
• pitik – писмо
• saqa – планински склон
• salma – изоставен, подхвърлен
• suru – сив
• talmat (< *tїlmač) – преводач, откъдето и слав. *tъlmačь.
• tat – див, езически (~ немюсюлмански)
• tämir – желязо
• tiwän – сокол, ястреб
• хabuхšїn – покрит със струпеи, грапав
• xara-boj – черен бай (?)
• xara-köl – черно езеро
• xopon – глиган
• čälgü – удар от сабя
• čopon – чобанин, пастир
• čur – вид титла

Фонетични особености

Хипотетично възстановената фонетична система на печенежкия език показва смесица от огузки и къпчакски черти:

• гласни – /а/, /ä/, /о/, /ö/, /u/, /ü/, /ї/, /i/
• съгласни – /b-p/, /t-d/, /q-ɣ/, /k-g/, /x/, /s-z/, /č-ǯ/, /l/, /m/, /n/, /r/, /j/.
• От беззвучните съгласни в началото на думата се срещат /p, t, q, k, х, s, č/, от звучните /b/, от сонорните /j/.

Към особеностите на печенежката фонетика се отнасят:

• преход /ɣ/, /g/ > /j/ > /Ø/: bäj < beg „бег“, küäl < küjäl < *kögäl „син“, jaju < *jaɣu „враг“
• преход /ɣ/ > /w/ (/b/): jawdї (~jaбдї) < *jaɣдї „светъл“.
• спирантизация /q/ > /х/: xara < *qara „черен“, xabuxšїn < *qаbuqšїn „грапав“ (?), xopon < qopon < *qapan (~*qaban) „глиган“.
• непълно озвучаване на устнените съгласни в началото и средата на думите: pitik „писмо, грамота“, čopon, xopon, külpäj.
• силно лабиализиращо въздействие на устените съгласни (b, p) върху нелабиализираните гласни (а > о, или а > å): boj < baj „богат“, xopon < qaban (~ qaban), čopon < čapan (~ čaban).

Вижте също

• Топоними с печенежки произход