Топоними с печенежки произход
Печенежките топоними са един от източниците за изучаването на печенежкия език[1]. Запазените до днес топоними с предполагаем печенежки произход са открити в топонимията на различни страни – Румъния, Унгария, България, Сърбия, Украйна, Молдова, Словакия и дори Австрия и Полша. За произхода на част от тях има повече мнения. Един от по-известните примери е спорът за етимологията на името на династията на Басарабите и оттам – на Бесарабия. По-сигурен е произходът на тези местни имена, които водят пряко към етнонима печенеги в различните му форми или към имената на отделни печенежки или сродни на печенегите племена – талмат, берендеи и други.
Австрия редактиране
- Пьотчинг Pöttsching (унг. Печеньод Pecsenyéd), град в Бургенланд.
България редактиране
- Беренде, село в община Драгоман,
- Беренде, село в община Земен,
- Батановци, град в Пернишка област[2].
- Бусманци, село в район Искър[3]
- Гурмазово, село в община Божурище[3].
Румъния редактиране
- Стар Бешенов, село в Банат,
- Шепшибешеньо (Бешеныо, на рум. Падурени), село в окръг Ковасна, Трансилвания,
- Бацан, Бацани Мич и Бацани Мари, села в окръг Ковасна[4],
- Печеняга, село в Северна Добруджа[5],
- Печеняга, връх в Карпатите (Фагараш) и река в окръг Караш-Северин,
- Печинишка, село в окръг Караш-Северин, Банат,
- Талмачиу, град в окръг Сибиу.
Северна Македония редактиране
- Печенци, връх в Кратовско[6]
Словакия редактиране
- Бешенова (Бешеньофалу), село и община в Жилински край.
Сърбия редактиране
Унгария редактиране
- Бешеньод, село в област Саболч-Сатмар-Берег.
Украйна редактиране
- Кубей, село в Болградски район, Одеска област.[8]
- Печенижин, село в Ивано-Франковска област.[9][10].
- Печенюги, село в Черниговска област.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Баскаков, Н. А. Тюрские языки, Москва 1960, с. 129, Nemeth, J. Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklos. Anhang I, Die Sprache der Petschenegen und Komanen, BOH II, Budapest 1932, стр. 50 – 51
- ↑ Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания. София 1906, с. 42 – 43
- ↑ а б Сефтерски, Райко. Софийските шопи като историко-етническа формация в светлината на последните изследвания, В: Народната култура в София и Софийско, София, 1984, с. 63.
- ↑ Madgearu, Alexandru. Români şi pecenegi în sudul Transilvaniei, в:Relaţii interetnice în Transilvania (sec. VI-XIII), Simpozion, 13 – 15 Mai 2005, Sibiu
- ↑ Иречек, Константин. Няколко бележки върху остатъците от печенези, кумани, както и върху т.нар. народи гагаузи и сургучи в днешна България, Периодическо списание, 1890, год. 7, кн. 32 – 33, с. 213 – 214
- ↑ а б в Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 139 – 140.
- ↑ Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 70.
- ↑ Младенов, Стефан. Печенези, узи-кумани в българската история. Българска историческа библиотека, IV, 1931, кн. 1, с. 133 – топонимът се извежда от наименованието на печенежкото племе кулпей.
- ↑ а б Луценко, Владимир. Тюркский фактор в истории и этногенезе украинцев и их предков, архив на оригинала от 13 май 2010, https://web.archive.org/web/20100513050723/http://vlalut.narod.ru/12.html, посетен на 13 май 2010
- ↑ Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка: Печенеги.