Пиерфранческо I де Медичи
Пиерфранчèско ди Лорèнцо де Мèдичи, нар. Стари (на италиански: Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici, il Vecchio, Pierfrancesco il Vecchio; * 1415[1][2] или 1430,[3][4][5] Флоренция, Флорентинска република; † 19 юли 1476, пак там) е банкер и политик от Пополано – кадетски клон на фамилията Медичи.[6]
| Пиерфранческо Стари | |
|---|---|
| флорентински банкер и политик | |
 | |
| Роден | Пиерфранческо ди Лоренцо де Медичи
1430 г.
|
| Починал | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Медичи: Пополано |
| Баща | Лоренцо ди Джовани де Медичи |
| Майка | Джиневра дей Кавалканти |
| Съпруга | Лаудомия ди Аньоло Ачайоли |
| Деца | Джовани ил Пополано Лоренцо ил Пополано |
| Пиерфранческо Стари в Общомедия | |
Произход Редактиране
Той е син на Лоренцо ди Джовани де Медичи Стари (1395 – 1440), банкер, и на Джиневра дей Кавалканти.[7] Племенник е на Козимо Стари и братовчед на Пиеро Подагрения, които са господари де факто на Флоренция. Негови баба и дядо по бащина линия са Джовани ди Бичи де Медичи, основател на Банката на Медичите, и Пикарда Буери,[2] а по майчина – Джовани ди Америго дей Кавалканти и Костанца Маласпина.[8]
Има един брат и една сестра:
- Франческо (? – пр. 1440), съпруг на Мария Гуалтероти, бездетен.
- Леонора
Биография Редактиране
След преждевременната смърт на баща му през септември 1440 г.[5] малкият Пиерфранческо е отгледан и образован от чичо си Козимо Стари до навършването на пълнолетие. Поверено му е наследството, което включва именията в Кафаджоло и Требио в Муджело. Пиерфранческо предпочита да живее в провинцията, особено в имението Требио, където ловът е любимото му занимание. Тук той държи конеферма; отглежда и коне и кучета.[3]
Подобно на баща си той следва преди всичко икономическите интереси на семейството и се занимава с банкиране. През 1455 г., заедно с Козимо Стари, Пиеро Подагрения, Джерозо Пили и Аньоло Тани, Пиерфранческо основава клон на банката на Медичите в Брюге. Той също така участва в политическия живот на Флоренция. През 1458 г., като част от дипломатическата мисия на Флорентинската република, присъства на интронизацията на папа Пий II. През 1459 г. е избран за глава на Приората на изкуствата. През 1460 г. става един от осемте пазачи на Флоренция. През 1465 г. е назначен за началник на монетния двор на Флорентинската република и е изпратен като пратеник в Маркграфство Мантуа.[3]
След смъртта на Козимо Стари през 1464 г. ръководството на семейството и банката е поето от неговия син Пиеро Подагрения. Пиефранческо първоначално остава в неговия кръг, но след това става негов противник, като участва в неуспешния заговор на Лука Пити (1466 г.). Помилван е от братовчед си, завръща се от изгнание и отново заема мястото си в семейния бизнес.[4] През 1469 г., докато е в Рим, Пиерфранческо е помолен да придружи Клариса Орсини, булката на неговия племенник Лоренцо Великолепни, до Флоренция, но Пиерфранческо отказва по неизвестна причина.[3]
Малко преди смъртта си Пиерфранческо нарежда в завещание братята Лоренцо Великолепни (1449 – 1492) и Джулиано де Медичи (1453 – 1478) от старата линия на Медичите да поемат опекунството над двамата му малолетни синове. Умира във Флоренция на 19 юли[5][9] или 28 март[2] 1476 г. на 46-годишна възраст и децата му са осиновени от Лоренцо Великолепни.[9]
Брак и потомство Редактиране
∞ 1451 г. за Лаудомия Ачайоли, дъщеря на флорентинския дипломат и политик Аньоло Ачайоли и на Сарачина Джакомини-Тебалдучи, от която има двама сина:
- Лоренцо де Медичи, нар. Лоренцо ил Пополано (* 4 август 1463, Флоренция; † 20 май 1503, пак там), банкер, дипломат, политически деятел на Флорентинската република; ∞ април 1481 (договор), 19 юли 1482 (брак) за Семирамида Д'Апиано Д'Арагона (* 1464, † 9 март 1523, Флоренция), дъщеря на Якопо III Д'Апиано, княз на Пьомбино, от която има 3 сина и 2 дъщери.
- Джовани де Медичи, нар. Джовани ил Пополано (* 21 октомври 1467 във Флоренция; † 14 септември 1498 в Сан Пиеро ин Баньо), политически деятел на Флорентинската република; ∞ септември 1497 г. за Катерина Сфорца (* 1463, † 1509), от която има един син – известният кондотиер Джовани дaле Банде Нере.
Пиерфранческо в изкуството Редактиране
Известни са няколко изображения на Пиерфранческо Стари. Посмъртен портрет от Франческо Морандини, наречен Попи, рисуван през 1586 г., се съхранява в колекциите на Уфици във Флоренция. Картината от 1496 г. „Поклонението на влъхвите" от Филипино Липи с помощници, която някога е украсявала олтара, също се съхранява там; той изобразява Пиерфранческо Медичи като един от влъхвите.
Източници Редактиране
- James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie. Piper, München 2002, ISBN 3-492-23667-7.
- Franco Cesati: Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0.
Бележки Редактиране
- ↑ Young G. F. The Medici. Boston : E. P. Dutton, 1926. Vol. II, с. 168.
- ↑ а б в Vogt-Lüerssen M.[de]. Pierfrancesco de’ Medici (1415—1476) (англ.). www.kleio.org. The Medici. Посетено на 4 май 2020. Архивирано от оригинала на 2 април 2019 год.
- ↑ а б в г Pierfrancesco di Lorenzo di Giovanni (1430—1476) (итал.). www.palazzo-medici.it. I Medici. Посетено на 22 септември 2014. Архивирано из оригинала на 6 март 2016 г.
- ↑ а б Vezzosi P. Ti presento la famiglia Medici: i ritratti medicei della Serie aulica agli Uffizi : [итал.]. — Firenze : Alinea Editrice, 2009. — P. 37. — 80 p. — (Uffizi e territorio).
- ↑ а б в Brown Al. Pierfrancesco de’ Medici, 1430—1476: A Radical Alternative to Elder Medicean Supremacy? (англ.) // Journal of the Warburg and Courtauld Institutes : journal. — 1979. — No. 42. — P. 81—103
- ↑ Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici, Palazzo-medici.it
- ↑ Medici 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Carratori L. Cavalcanti, Amerigo (итал.). www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume XXII (1979). Посетено на 18 март 2023 г.
- ↑ а б Meli P. Medici, Lorenzo de’ (итал.). www.treccani.it. Dizionario Biografico degli Italiani — Volume LXXIII (2009). Посетено на 18 март 2023 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Пьерфранческо Старший“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |