Джовани дале Банде Нере

Лудовѝко ди Джовàни де Мèдичи (на италиански: Ludovico di Giovanni de' Medici), също известен като Джовани дале Банде Нере („Джовани с черните знамена“) (на италиански: Giovanni dalle Bande Nere; * 6 април 1498, Форли; † 30 ноември 1526, Мантуа), е последният от великите италиански кондотиери, представител на кадетския клон на фамилията МедичиПополано, баща на първия велик херцог на Тоскана Козимо I Медичи.

Джовани дале Банде Нере
италиански кондотиер
Статуя на Джовани дале Банде Нере, създадена през 1540 г., дело на Бачо Бандинели, Флоренция
Статуя на Джовани дале Банде Нере, създадена през 1540 г., дело на Бачо Бандинели, Флоренция
Роден
Починал
30 ноември 1526 г. (28 г.)
ПогребанФлоренция, Италия
Семейство
РодМедичи
БащаДжовани де Медичи ил Пополано
МайкаКатерина Сфорца
СъпругаМария Салвиати (17 ноември 1516)
ДецаКозимо I де Медичи
Джовани дале Банде Нере в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в северноиталианското градче Форли е семейството на Джовани де Медичи, нар. ил Пополано, и Катерина Сфорца, една от най-известните жени в Италианския ренесанс. Прекарва детството си в манастир, защото майка му е държана като затворница от Чезаре Борджия. След нейната смърт през 1509 г. за негови настойници са определени Франческо Фортунати и Якопо Салвиати, съпруг на Лукреция де Медичи.

През 1513 г. Салвиати е назначен за посланик в Рим. Джовани заминава с него и е нает в папската гвардия. Бойното му кръщение се случва по време на междуособиците между Франческо Мария I дела Ровере и Урбино през 1516 г. Веднага след това Джовани си създава собствена дружина и налага на хората си послушание и дисциплина. През следващите години се налага като име в редовете на кондотиерите.

На 25 ноември 1526 г. е тежко ранен в пищяла и е отнесен в Мантуа, където кракът му е ампутиран. Пет дни по-късно умира на 28-годишна възраст.[1]Джовани дале Банде Нере е погребан в църквата „Сан Франческо“ в Мантуа, а през 1685 г. – в Параклисите на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“ във Флоренция. Тялото му заедно с това на съпругата му е ексхумирано през 2012 г., за да бъде запазено след наводненията на река Арно през 1966 г., когато тленните им останки са пострадали. Изследванията установяват, че кракът му е ампутиран под коляното и по всяка вероятност причината за смъртта му е гангрена.[2]

Брак и потомствоРедактиране

∞ 1516 г. за Мария Салвиати, дъщерята на неговия настойник Якопо Салвиати, с която отраства, от която има един син:

ИзточнициРедактиране