Отваря главното меню
Катерина Сфорца, портрет от Лоренцо ди Креди 1481/1483

Катерина Сфорца (на италиански: Caterina Sforza, * 1463, † 20 май 1509), графиня на Имола и Форли, е извънбрача дъщеря на Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано от фамилията Сфорца, и Лукреция Ландриано.

Тя има още два братя и една сестра. Те растат заедно с легитимните ѝ братя и сестри в херцогския палат и са възпитавани от баба им Бианка Мария Висконти. След нейната смърт през 1468 г. тази задача поема Бона Савойска, младата съпруга на Галеацо Мария Сфорца.

През 1472 г. тя е сгодена за Джироламо Риарио делла Ровере, племенник или син на папа Сикст IV. През 1473 г. Сикст IV купува Имола от херцога на Милано Галеацо Мария Сфорца, и го дава на фамилията Риарио. Тя отива триумфално в Имола и се жени за него. Катерина Сфорца отива с него през 1477 г. в Рим. През 1480 г. папата дава на Джироламо Риарио владението над Форли вместо на Орделафи. С него има шест деца, между тях Отавиано Риарио (1479 – 1523).

Риарио забогатява. Когато папа Сикст IV умира през август 1484 сг., той изпраща Катерина в Рим, за да окупира Кастело Сант’Анджело (Сант Анжело), който тя „галантно“ защитава. На 25 октомври по негова заповед тя го предава на Светия Колегиум. След това тя се връща в Имола и Форли. Там тя строи обществени сгради и църкви и премахва данъците. Скоро обаче тя въвежда данъците понеже има нужда от доходи, коеото води до неспокойствия сред жителите. Враговете на Риарио заговорничат срщу него с цел на неговото място да поставят Франчесчето Кибо, племенникът на папа Инокентий VIII за господар на Форли и Имола. През 1488 г. той е убит от трима заговорници, палатът му е ограбен, съпругата му и децата му са затворени. Тя успява да избяга и се спасява в останалия лоялен замък на Форли. Тя е добра фехтовка. Тя заплашва с бомбардировка на града и отказва да преговаря, дори когато я заплашват, че ще убият нейните деца. С помощта на нейни чичо Лудовико Сфорца, регентът на Милано, тя побеждава противниците си и си взема обратно собственостите. Тя си отмъщава на враговете.

Като вдовица тя има няколко любовника, между тях Джакомо Фео, от когото има един син Бернардино (1489 – 1509, и по-късно се омъжва за него. Фео е жесток и мразен, убит е пред очите ѝ през август 1495 г., след което Катерина заповядва да убият всички заговорници с техните фамилии, жени и деца.

С новия папа Александър VI тя е първо в добра връзка също и с Флорентинците, и се жени за техния посланик Джовани Пополано Медичи тайно през 1496 г. Те имат син Джовани (1498 – 1526). След смъртта на Джовани през 1498 г. Катерина с помощта на Лудовико и флорентинците успява да победи при нападенията, преди всичко от Венецианците. Папа Александър VI се ядосва при отказа неговата дъщеря Лукреция Борджия да се омъжи за нейния син Отавиано. На 9 март 1499 г. той дава Имола и Форли на своя син Чезаре Борджия, който напада Катерина с цялата си войска и 14 000 французи.

Катерина завежда децата си на сигурно място и започва защитата на замък Имола, но през декември 1499 г. му го предава. На 12 януари 1500 г. тя се подчинява на Чезаре Борджия. Тя е затворена една година в Енгелсбург в Рим, освободена е от Баили на Дижон, на когото преди това предала Форли.

Катерина намира обежище във Флоренция. По-късно бяга със син си Джовани в манастир Конвент Анналена, където умира на 20 май 1509 г.

ИзточнициРедактиране

  • Buriel: Vita di Caterina Sforza-Jtiario (Bologna, I7-5);
  • F. Oliva: Vita di Caterina Sforza, signora di Forlì (Forlì, 1821);
  • Pietro Desiderio Pesolini Dali Onda: Caterina Sforza (Rome, 1893);
  • E. M. de Vogue, Histoire et posse (Paris, 1898);
  • Johannes Ravisius (Ed.): De memorabilibus et claris mulieribus. (Paris, 1521);
  • Caterina Sforza, genealogy.euweb.cz

Външни препраткиРедактиране