Пиетро Дзиани (на италиански: Pietro Ziani) (1170–1229) е четиридесети и втори дож на Република Венеция от 1205 до 1229 г.

Пиетро Дзиани
Pietro Ziani
дож на Венеция
Роден
1153 г.
Починал
13 март 1230 г. (77 г.)
Семейство
БащаСебастиано Дзиани
МайкаЧечилия
Пиетро Дзиани в Общомедия

Пиетро Дзиани е син на дожа Себастиано Дзиани от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож Енрико Дандоло. Дандоло умира в Константинопол през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.[1]

През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.[2]

Семейство редактиране

Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко.[3] От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастирът заедно с всичките му животни да бъде изгорен. Впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.[4]

Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.[5]

Източници редактиране

Енрико Дандоло дож на Венецианската република (1205 – 1229) Джакопо Тиеполо