Пиетро Дзиани (на италиански: Pietro Ziani) (1170–1229) е четиридесети и втори дож на Република Венеция от 1205 до 1229 г.

Пиетро Дзиани
Pietro Ziani
дож на Венеция
Venezia, grosso di pietro ziani, 1225-1229.JPG
Роден
Починал
Семейство
Баща Себастиано Дзиани
Майка Чечилия

Пиетро Дзиани е син на дожа Себастиано Дзиани от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож Енрико Дандоло. Дандоло умира в Константинопол през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.[1]

През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.[2]

СемействоРедактиране

Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко[3]. От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастирът заедно с всичките му животни да бъде изгорен. Впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.[4]

Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.[5]

ИзточнициРедактиране

Енрико Дандоло дож на Венецианската република (1205 – 1229) Джакопо Тиеполо