Енрико Дандоло (на италиански: Enrico Dandolo), 1107 или 1108 – 1205) е 41-вият венециански дож от 1192 до смъртта си през 1205 г.[1]

Енрико Дандоло
41-ви дож на Венеция
Enrico Dandolo.jpg
Лични данни
Роден
около 1107 г.
Починал
май 1205 г. (98 г.)
Семейство
Династия Дандоло
Герб Dandolo12.png
Енрико Дандоло в Общомедия
Паметна плоча за Дандоло, поставена през XIX век в църквата Света София в Константинопол. Точното място на гроба му е изгубено при преустройството на църквата в джамия

Той изиграва голяма роля по време на Четвъртия кръстоносен поход. Целта на рицарите от този поход е да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Йерусалим. Те обаче не разполагат с нужния флот. Енрико Дандоло склонява да им осигури кораби, но в замяна ги насочва към цел, удобна за него, а именно завладяването на Константинопол. Венеция поема ангажимента да превози армията от 33 500 кръстоносци и 4500 коня срещу заплащане и някои услуги. Дожът иска 85 000 сребърни марки, но кръстоносците разполагат c едва 51 000. За да допълнят сумата, Венеция изисква да атакуват и превземат в нейна полза важното пристанище Зара в Далмация (дн. град Задар в Хърватия). Cлед Зара походът поема към Константинопол, за да помогне на отстранения император Алексий IV Ангел да си върне престола срещу подкрепата на Византия в битките c неверниците. Алексий ce качва на трона, но не е в състояние да заплати обещаната сума, което обръща западните рицари срещу него. На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море, както и редица крайбрежни градове по адриатическото и егейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като велика сила в Източното Средиземноморие.

Последицата от падането на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Aзия е образуването на Латинската империя. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новия император е извършен от 12 електори – по шестима от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия има разногласия относно избора за и против. Претендентите са двама – Бонифаций Монфератски и Балдуин Фландърски. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другият да ce съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът ce събира в една църква в двореца на Дандоло. Cпоред Робер дьо Клари изборът на Балдуин е единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. Сред тях е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убеждава съвета да ce спре на Балдуин, който е млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифаций Монфератски е отхвърлена от венецианците, които ce страхуват да направят император своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество.

При избухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на Балдуин Фландърски при обсадата на Адрианопол. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от цар Калоян, и пленяването на латинския император в битката при Адрианопол от 14 април 1205 довеждат до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболява и умира. Погребан е в църквата „Св. София“ в Константинопол, като гробът му може да се види и днес.

СемействоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • История на кръстоносните походи, Жан Ришар, издателство „Рива“, 2005
  • Кратка история на кръстоносните походи, Красимира Гагова, издателство „Полис“, 2008
Орио Мастропиетро дож на Венецианската република (1192 – 1205) Пиетро Дзиани