Пикринова киселина

Пикринова киселина е тривиалното наименование на химичното съединение 2,4,6-тринитрофенол. Представлява яркожълто твърдо кристално вещество с горчив вкус. Както и други силно нитрирани съединения (напр. тринитротолуен), пикриновата киселина е взривно вещество. Има антисептични свойства. При външно прилагане успокоява болката, предизвикана от рани, а при попадане в организма е силно отровна.[2]

ЕтимологияРедактиране

Наименованието на киселината произлиза от гръцката дума „пикрос“, означаваща горчиво.

ОткриванеРедактиране

Не е известно кой и кога за първи път синтезира пикриновата киселина.[2] Някои смятат за пръв неин откривател английският учен Вулф, който през 1771 г. пише в списанието на Лондонското кралско дружество, че с помощта на индиго и азотна киселина различни тъкани могат да бъдат оцветени в жълто. Други приемат, че Хаусман през 1787 г. пръв установява пикриновата киселина между продуктите на взаимодействието на индигото и азотната киселина. През 1799 г. френският учен Велтер установява образуването на киселината при третиране на коприна с азотна киселина. Той открива и експлозивните ѝ свойства.[2] През 1841 г. Лоран идентифицира химичното съединение като тринитрофенол. Шпренгел през 1873 г. и Турпин през 1875 г. потвърждават експлозивния характер на веществото.

Химични свойстваРедактиране

 
Молекулата на пикриновата киселина

Пикриновата киселина дава соли, наречени пикрати. Те се утаяват лесно от органични бази и затова се използват в аналитичната химия за характеризирането на различни органични съединения. Повечето пикрати са взривни вещества, по-експлозивни от самата киселина.[2] Най-чувствителни са пикратите на оловото, среброто и жилязото, а най-слабо - на амония и натрия.[3]

Основен промишлен метод за синтез на пикриновата киселина е нитрирането на фенол. С разредена азотна киселина са получава разтвор, а с нитрирна смес киселината се отделя като жълти кристали.

Мерки на безопасностРедактиране

Съвременните мерки за безопасност препоръчват складирането на пикринова киселина да става докато тя е влажна. Когато пикриновата киселина е суха, тя е сравнително чувствителна към удар и триене, така че лабораториите, които я използват, я държат в бутилки под слой вода, който я прави безопасна. Трябва да се използват стъклени или пластмасови бутилки, тъй като пикриновата киселина може да образува метални пикратни соли, които са дори по-чувствителни и опасни от киселината. Мерките за безопасност за чиста пикринова киселина са донякъде преувеличени, тъй като тя успешно е използвана като експлозивен пълнител за повечето артилерийски снаряди и бомби през Първата световна война. Тези приложения неизбежно я подлагат на удар и триене при изстрелването на снарядите.

ИзточнициРедактиране

  1. www.lachimie.org, Страница: 11.
  2. а б в г Головински, Евгени. Вселената, наречена вещество. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 1992. ISBN 954-430-158-5. с. 33 – 47.
  3. Пенканчин, Боян. Физико-математическа и техническа енциклопедия, том 2. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2000. ISBN 954-8104-05-9. с. 896.