Орово
Тази статия е за селото в Преспа. За селото в Чеча вижте Орхово.
Орово, още Рахово или Орехово (на гръцки: Πυξός, Пиксос, до 1928 година Ράχωβα, Рахова или Όροβο, Орово, катаревуса Όροβον, Оровон[1]), е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.
| Орово Πυξός | |
| — село — | |
  Орово  Орово  Орово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1080 m |
| Орово в Общомедия | |
География
редактиранеРазвалините на селото са разположени между Голямото и Малкото Преспанско езеро в подножието на планината Слива на запад и Цуцул на изток.
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеСелото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Орахова с 14 семейства.[2]
Църквата в селото „Света Петка“ е от XIX век и е защитен паметник.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орехово (Oréhovo) е посочено като село в каза Ресен с 26 домакинства и 78 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Орѣхово живеят 172 жители българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[6]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово (Orehovo) има 184 българи екзархисти.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Орово има 44 къщи с 377 жители и функционират църква и училище с 1 учител.[9]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Орово попада в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Орово има 40 къщи славяни християни.[10]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[11]
По време на Гражданската война Орово е последното седалище на временното правителство на Демократичната армия на Гърция, което се установява тук след битката на Вич, преди се оттегли в Албания. След Гражданската война селото е изоставено от жителите си и повечето от къщите са унищожени в 1950 година от пожар. Оцелява само църквата „Свети Николай“, построена в 1910 година.[12]
Личности
редактиране- Родени в Орово
Иван Наумов (? – 1917), български революционер от ВМОРО
Сотир Миовски (? – 1949), гръцки комунист[13]- София Ставрева Станева (1912 - ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС; след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, от 1952 година в СССР, а от 1959 година с мъжа си Атанас Димитров Танев се установява във Варна, България; оставя спомени[14]
Томе Миовски (18 август 1933 – ?), македонски общественик в Австралия, автор на „Австралия и македонските доселеници“ (1971) и „Orovo and its folks in the past“ (2006)
- Други
Филип Наумов (р. 1961), съдия в Мансфийлд, Охайо, по произход от Орово
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 – ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-02-02. Посетен на 2 февруари 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Λιμνίο Πυξού Πρεσπών // Natura Graeca. Посетен на 29 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-29.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 408. Посетен на 5 септември 2015.