Тази статия е за селото в Преспа. За селото в Чеча вижте Орхово.

Орово, още Рахово или Орехово (на гръцки: Πυξός, Пиксос, до 1928 година Ράχωβα, Рахова или Όροβο, Орово, катаревуса Όροβον, Оровон[1]), е бивше село в Република Гърция на територията на днешния дем Преспа, област Западна Македония.

Орово
Πυξός
— село —
Гърция
40.7541° с. ш. 21.0026° и. д.
Орово
Западна Македония
40.7541° с. ш. 21.0026° и. д.
Орово
Леринско
40.7541° с. ш. 21.0026° и. д.
Орово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1080 m
Орово в Общомедия

География

редактиране

Развалините на селото са разположени между Голямото и Малкото Преспанско езеро в подножието на планината Слива на запад и Цуцул на изток.

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Орахова с 14 семейства.[2]

Църквата в селото „Света Петка“ е от XIX век и е защитен паметник.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орехово (Oréhovo) е посочено като село в каза Ресен с 26 домакинства и 78 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Орѣхово живеят 172 жители българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ореово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 28 къщи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орехово (Orehovo) има 184 българи екзархисти.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Орово има 44 къщи с 377 жители и функционират църква и училище с 1 учител.[9]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Орово попада в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Орово има 40 къщи славяни християни.[10]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[11]

По време на Гражданската война Орово е последното седалище на временното правителство на Демократичната армия на Гърция, което се установява тук след битката на Вич, преди се оттегли в Албания. След Гражданската война селото е изоставено от жителите си и повечето от къщите са унищожени в 1950 година от пожар. Оцелява само църквата „Свети Николай“, построена в 1910 година.[12]

Личности

редактиране
Родени в Орово
  •   Иван Наумов (? – 1917), български революционер от ВМОРО
  •   Сотир Миовски (? – 1949), гръцки комунист[13]
  •   София Ставрева Станева (1912 - ?), членка на АФЖ, помагачка на ЕЛАС; след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, от 1952 година в СССР, а от 1959 година с мъжа си Атанас Димитров Танев се установява във Варна, България; оставя спомени[14]
  •   Томе Миовски (18 август 1933 – ?), македонски общественик в Австралия, автор на „Австралия и македонските доселеници“ (1971) и „Orovo and its folks in the past“ (2006)
Други
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 – ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-02-02. Посетен на 2 февруари 2015.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонски)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  11. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  12. Λιμνίο Πυξού Πρεσπών // Natura Graeca. Посетен на 29 март 2024 г. (на гръцки)
  13. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-29.
  14. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 408. Посетен на 5 септември 2015.