Планинска жаба

	Планинска жаба
	Мъжка планинска жаба в защитена местност Мухалница, Ботевград
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
клас:	Земноводни (Amphibia)
разред:	Безопашати земноводни (Anura)
семейство:	Водни жаби (Ranidae)
род:	Същински водни жаби (Rana)
вид:	Планинска жаба (R. temporaria)
	Научно наименование
	Rana temporaria Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Синоними
	Rana temporaria var. acutirostris Fatio, 1872; Rana temporaria var. obtusirostris Fatio, 1872;
	Планинска жаба в Общомедия
	[ редактиране ]

Планинската жаба (Rana temporaria) е вид водна жаба, разпространена в почти цяла Европа, включително и България. Цветът ѝ варира от зелено до кафяво, а на дължина достига до 10 cm, като женските са по-едри.^[2]

Разпространение и биотоп

Планинската жаба е разпространена в Европа, с изключение на средната и южната част на Пиренейския полуостров, Апенинския полуостров, Южна Албания и Гърция, както и на степната зона в Южна Украйна и Южна Русия. На изток ареалът ѝ достига до долното течение на Иртиш.

В България се среща на надморска височина от 800 до 2500 m. Вероятно видът е реликт от последния ледников период и се среща само в относително високите планини – Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Осоговска планина, Същинска Средна гора, Голо бърдо, Лозенска планина и Плана.

Планинската жаба обитава всички влажни местности в планините – мочурища, потоци, езера и други. Среща се от пояса на широколистните гори до най-високите части на планините, почти лишени от растителност.

Подвидове

R. t. temporaria
R. t. honnorati
R. t. parvipalmata

Начин на живот и хранене

Планинската жаба се храни главно с насекоми, по-рядко червеи и охлюви, които лови най-често на сушата с дългия си лепкав език. Зимата прекарва под водата.

Размножаване

Планинската жаба снася между края на януари и началото на юни в плитки застояли водоеми от 5000 до 10 000 яйца, които са обвити в прозрачна пихтиеста обвивка, прикрепени към някое водно растение. Метаморфозата продължава от август до октомври.

Допълнителни сведения

Планинската жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложения II и IV на Закона за биологичното разнообразие.

Източници

↑ Rana temporaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ S. Kuzmin. Rana temporaria // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 ноември 2010. (на английски)

Литература

Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки

Планинската жаба в ITIS

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Common frog в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Rana temporaria (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[Kuzmin_2008-2] S. Kuzmin. Rana temporaria // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 ноември 2010. (на английски)

[2]

[1]