Подкаменна Тунгуска (Средна Тунгуска, Чулакан, Катанга) (на руски: Подкаменная Тунгуска; на евенкски: Дулгу Катэнӈа) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей. Дължината ѝ е 1865 km, която ѝ отрежда 13-о място по дължина сред реките на Русия.

Подкаменна Тунгуска
Река Подкаменна тунгуска в района на село Ошарово, Евенкски автономен окръг
Река Подкаменна тунгуска в района на село Ошарово, Евенкски автономен окръг
57.6876° с. ш. 104.3555° и. д.
61.5912° с. ш. 90.1266° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Иркутска област
Красноярски край
Дължина1865 km
Водосб. басейн240 000 km²
Отток1587,18 (устие) m³/s
Начало
МястоАнгарско възвишение
Иркутска област
Координати57°41′15.36″ с. ш. 104°21′19.8″ и. д. / 57.6876° с. ш. 104.3555° и. д.
Надм. височина525 m
Устие
МястоЕнисейКарско море
Координати61°35′28.32″ с. ш. 90°07′35.76″ и. д. / 61.5912° с. ш. 90.1266° и. д.
Надм. височина27 m
Ширина1200 m
Подкаменна Тунгуска в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Енисей
Карта на водосборния басейн само на река Подкаменна Тунгуска

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Река Подкаменна Тунгуска води началото си под името Катанга (641 km), на 525 m н.в. в северната част на Ангарското възвишение (рус. Ангарский кряж), в северозападната част на Иркутска област. Първите 640 km тече в северна и северозападна посока под името Катанга в широка и дълбока долина и е типично планинска река, с бързо течение (до 3 – 4 m/s), прагове и теснини. След село Ванавара реката завива на запад и до устието си протича през централната част на Средносибирското плато. Тук долината ѝ се разширява, но запазва своя полупланински облик. На много места реката прорязва напречно твърди вулкански скали (т.нар. трапи) и образува тесни дефилета. Изветрелите и оголени вулкански породи образуват по бреговете ѝ характерни стълбовидни остатъчни скали наречени „стълбове“. След устието на река Тайга (ляв приток) Подкаменна Тунгуска завива на северозапад, а след устието на Чуня – отново на запад. Между устията на левите си притоци Велмо и Голяма Черна Подкаменна Тунгуска образува голяма дъга, изпъкнала на север, след което отново поема на запад. Тук долината ѝ се разширява над 20 km, но са характерни множество бързеи по течението ѝ. Влива се отдясно в река Енисей при нейния 1571 km, на 27 m н.в., при село Подкаменна Тунгуска, Красноярски край. В долното течение на реката при преминаването ѝ през твърдите вулкански скали образува множество прагове, които затрудняват корабоплаването по нея. По-известните прагове са: Голям на 535 km от устието, Полигузки (471 – 474 km), Мъчен (417 km), Велмински (254 km) и др.

Водосборен басейн

редактиране

Водосборният басейн на Подкаменна Тунгуска има площ от 240 хил. km2, което представлява 9,3% от водосборния басейн на река Енисей и обхваща части от Иркутска област и Красноярски край, в т.ч. Евенкски автономен окръг.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север и изток – водосборните басейни на реките Бахта и Долна Тунгуска, десни притоци на Енисей;
  • на югоизток – водосборния басейн на река Лена;
  • на юг и югозапад – водосборните басейни на реките Ангара, Голям Пит и други по-малки десни притоци на Енисей.

Река Подкаменна Тунгуска получава над 200 притока с дължина над 15 km, като 20 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 2 притока над 500 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или десни (←) притоци, тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото, където се вливат.

  • 1643 ← Чула 163 / 2150, Иркутска област
  • 1543 ← Чулакан 112 / 2660, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 1359 ← Аява 137 / 2650, на 10 km северно от село Чемдалск, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 1224 ← Тетере 486 / 13700, на 20 km южно от село Ванавара, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 1163 ← Чамба 226 / 4080, на 16 km западно от село Ванавара, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 1078 → Соба 233 / 2160, на 23 km източно от село Оскоба, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 1054 → Оскоба 183 / 3260, на 4 km югоизточно от село Оскоба, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 867 → Тайга 178 / 4610, на 13 km югоизточно от село Ошарово, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 756 → Камо 339 / 14500, при метеорологичната станция Уст Камо, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 639 → Турама 146 / 3700, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 580 ← Чуня 727 / 70500, на 8 km югоизточно от село Байкит, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 507 ← Гаинда 110 / 1940, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 417 → Енгида 169 / 2530, на 16 km югозападно от село Полигус, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 350 ← Кондрома 164 / 4730, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 282 → Велмо 504 / 33800, на 8 km североизточно от село Бурни, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 219 ← Юдоломо 145 / 2600, на 8 km южно от село Кузмовка, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 201 ← Кочумдек 114 / 2430, на 8 km северозападно от село Кузмовка, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 157 ← Столбовая 161 / 5670, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 82 → Голяма Черна 145 / 1800, на 5 km източно от село Суломай, Красноярски край, Евенкски автономен окръг
  • 51 → Голяма Лебяжа 142 / 2240, на 21 km западно от село Суломай, Красноярски край, Евенкски автономен окръг

Хидроложки показатели

редактиране

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (60%), дъждовно (16%), подземно (24%). Пълноводието е от началото на май до края на юни, а в долното течение – до началото на юли. От юли до октомври е лятното маловодие, което се прекъсва в отделни години с повишаване на нивото до 5,5 m по време на поройни дъждове. Среден годишен отток в устието 1587,18 m3/s, а по време на пълноводието достига до 35 000 m3/s. Ледовите явления по реката започват от средата на октомври, като есенният ледоходът продължава от 7 до 16 денонощия. Окончателно Подкаменна Тунгуска замръзва в края на октомври, а се размразява в средата на май. Пролетния ледоход продължава от 5 до 7 денонощия в горното течение, до 10 в долното, развива се бурно и се получават задръствания по течението на реката, като нивото ѝ се повишава в някои участъци до 30 m. Зимното подхранване е много слабо поради това, че водосборният басейн на реката се намира в зоната на вечната замръзналост и е от порядъка от 3 до 15 m3/s, като общият зимен отток е едва 11% от годишния.

По течението на реката в са разположени 13 населени места (села), в т.ч. селата Ванавара и Байкит, районни центрове в Евенкски автономен окръг.

Стопанско значение

редактиране

Река Подкаменна Тунгуска е плавателна на 1146 km от устието си, като по време на пълноводието големи речни съдови достигат до село Байкит (на 571 km от устието), а нагоре – плиткогазещи катери и баржи. През останалото време, когато реката е замръзнала е плавателна на 282 km, до устието на река Велмо.

Името на реката придобива световна известност, когато на 17(30) юни 1908 г., на 64 km на север-североизток, на 60°54′07″ с. ш. 101°55′40″ и. д. / 60.901944° с. ш. 101.927778° и. д., край река Хушма, десен приток на Чамба, която е десен приток на Подкаменна Тунгуска пада т.нар. Тунгуски метеорит и причинява големи поражения в района

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Подкаменная Тунгуска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​