Иркутска област
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 774 846 km2 (4-то място по големина в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия). Населението на областта към 1 януари 2017 г. наброява 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Административен център е град Иркутск, на разстоние 5042 km от Москва.
Иркутска област | |
Субект на Руската федерация | |
Иркутска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Иркутск |
Площ | 774 846 km² |
Население | 2 403 643 души (2017) 3,1 души/km² |
Адм. център | Иркутск |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Сергей Левченко |
Часова зона | UTC +8 |
МПС код | 38 |
Официален сайт | www.irkobl.ru |
Иркутска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите руски селища в региона се основават в средата на ХVІІ в. През 1652 г. е основано зимовище, което през 1661 г. прераства в острог (укрепено селище) на река Ангара. Този острог през 1686 г. е признат за град Иркутск. През 1764 година е обособена Иркутска губерния, дотогава част от Сибирска губерния. През ХVІІІ в. възникват днешните градове Киренск (1775 г.) на река Лена и Нижнеудинск (1783 г.).
На 11 октомври 2005 г. между властите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг (УОБАО) в градчето Уст Ордински е подписан договор за обединение на двете административни единици. Документът определя пълномощията на органите на държавните власти на субектите на Федерацията и бюджетните процеси в уедрения регион.
Новият субект на Руската федерация се нарича „Иркутска област“ и е правоприемник на двата субекта. УОБАО влиза в неговия състав с особен административен статут и се нарича Уст Ордински Бурятски окръг. Договорът предвижда, че регионалните данъци, събирани в УОБАО, ще остават в неговия бюджет.
На 11 октомври 2005 г. парламентите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг приемат обръщение към президента на Руската федерация „за образуване на новия субект на Федерацията“. В резултат от референдума за обединението новата обединена Иркутска област е обявена на 1 януари 2008 г.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници и големина
редактиранеИркутска област е разположена в азиатската част на Русия, в южната част на Сибир. На запад и северозапад граничи с Красноярски край, на североизток – с Република Якутия, на изток – със Забайкалски край, на югоизток и юг – с Република Бурятия и на югозапад – с Република Тува. В тези си граници заема площ от 774 846 km2 (4-то място по големина след Република Якутия, Красноярски край и Хабаровски край в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеИркутска област заема югоизточните части на Средносибирското плато (средна височина 500 – 700 m), представено от Ангарското възвишение (Ангарски кряж), Лено-Ангарското плато и др. Средносибирското плато е силно разчленено от дълбоко врязаните в него речни долини. На юг и югозапад Средносибирското плато е ограничено от планината Източни Саяни (3114 m) с хребетите Агулски Белки, Бирюсински, Гутарски, Окински, Удински и др. На югоизток Средносибирското плато е ограничено от хребетите на Прибайкалието – Хамар-Дабан (2371 m), Приморски хребет (1746 m), Байкалски хребет (2588 m). В североизточната част на областта са разположени Северобайкалската планинска земя, Патомското плато (1771 m), части от Делюн-Уранския хребет (2023 m) и хребета Кодар (3072 m). Югоизточните и североизточните части на областта се отличават с висока сеизмичност.[2]
Климат
редактиранеКлиматът на областта е остро континентален. Средната януарска температура варира от -15 °C по бреговете на езерото Байкал до -21 °C в Иркутск и -33 °C в град Бодайбо на североизток. Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни в годината. Средната юлска температура е от 17 °C на североизток до 19 °C на юг. Годишната сума на валежите е 350 – 430 mm с максимум през втората половина на лятото и началото на есента. На северозапад и по западните склонове на планините сумата на валежите достига до 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура над 5 °C) е от 116 дни на север до 127 дни на юг. На север и североизток, и в планинските райони е разпространена вечно замръзналата почва.[2]
Води
редактиранеНа територията на областта протичат 65 041 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 309 355 km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Енисей (около 3/5 от територията на областта), вливаща се в Карско море и на река Лена (около 2/5 от територията на областта), вливаща се в море Лаптеви. Към водосборния басейн на Енисей принадлежи най-голямата река в Иркутска област Ангара (около 1100 km в пределите на областта), десен приток на Енисей, заедно със своите големи притоци Иркут, Китой, Белая, Ока, Илим, Чуна, Бирюса и др. В северната част на областта протича река Долна Тунгуска, десен приток на Енисей. Източните и североизточните части на областта попадат във водосборния басейн на река Лена. Тя води началото си от Байкалския хребет и протича през Иркутска област с горното си течение на около 1500 km. Нейни основни притоци в областта са: Киренга, Чуя, Витим и др. В най-източната част протича река Чара, ляв приток на Ольокма от басейна на Лена.[3]
Разнообразният релеф на областта обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. Основното им подхранване е дъждовно и снежно. Техният воден режим се характеризира с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен отток през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Повечето иркутски реки замръзват през ноември, като се размразяват чак през април. Средният многогодишен речен отток съставлява 309,4 km3.[3]
На територията на областта има 229 естествени и изкуствени езера с обща площ от 7732,5 km2, а с акваторията на езерото Байкал – около 19 хил. km2. Те са с тектонски, ледников и крайречен произход. Най-голямото естествено езеро в областта е Байкал, на границата с Република Бурятия, което е най-дълбокото езеро и едно от най-големите езера в света. Второ по големина естествено езеро е Орон, разположено в басейна на река Витим, в най-източната част на областта. Изкуствените водоеми в областта са няколко големи водохранилища по течението на река Ангара – Богучанско, Братско, Иркутско и Уст Илимско. Братското водохранилище е най-голямото в света по обем речно водохранилище.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеНа голяма част от територията на Иркутска област са разпространени горските почви. На север те са ливадно-карбонатни, ливадно-подзолисти и подзолисто-блатни. На запад преобладават подзолистите почви с различна степен на оподзоляване, а в южната лесостепна част – тъмно кафявите и тъмно сивите горски слабо оподзолени почви. В приангарските лесостепи и на територията на бившия Уст Ординско Бурятски национален окръг са разпространени черноземни почви, на места засолени. В планините са разпространени планински горски, планинско-тундрови и ливадни почви.[2]
Около 75% от територията на Иркутска област (581 хил.km2) е заета от гори, като запасите се изчисляват на 8,2 млрд. m3. Разпространени са светли иглолистни гори от лиственица и бор и тъмни иглолистни гори – кедър, смърч и ела. Степната и лесостепната растителност се е съхранила на отделни необработваеми територии. В планинските райони преобладава клекова и планинско тундрова растителност.[2]
В горите обитават множество животни с ценни кожи (собол, бялка, хермелин), копитни (зубър, елен, лос). Във водоемите и реките се среща ондатра и много ценни видове риба.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2017 г. населението на Иркутска област е наброявало 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Етническият състав е следният (над 5 хил. души): руснаци 91,41%, буряти 3,31%, украинци 1,31%, татари 0,98%, беларуси 0,4%, арменци 0,28%, азербайджанци 0,23%.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Иркутска област се дели на 10 областни градски окръга, 32 муниципални района, 22 града, в т. ч. 14 града с областно подчинение (Ангарск, Бодайбо, Братск, Зима, Иркутск, Нижнеудинск, Саянск, Свирск, Тайшет, Тулун, Усоле Сибирское, Уст Илимск, Черемхово и Шелехов) и 8 града с районно подчинение и 52 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Иркутск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
Ангарск | 1150 | 238 508 | гр. Ангарск | 229 592 | 40 | Мегет |
Братск | 428 | 231 602 | гр. Братск | 231 602 | 490[4] | |
Зима | 53 | 31 229 | гр. Зима | 31 229 | 251 | |
Иркутск | 277 | 623 736 | гр. Иркутск | 623 736 | ||
Саянск | 82 | 38 897 | гр. Саянск | 38 897 | 270 | |
Свирск | 22 | 13 110 | гр. Свирск | 13 110 | 152 | |
Тулун | 134 | 41 671 | гр. Тулун | 41 671 | 390 | |
Усоле Сибирское | 74 | 77 989 | гр. Усоле Сибирское | 77 989 | 75 | |
Уст Илимск | 227 | 82 455 | гр. Уст Илимск | 82 455 | 700[4] | |
Черемхово | 114 | 51 230 | гр. Черемхово | 51 230 | 130 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Аларски[5] | 2651 | 20 520 | пос. Кутулик | 4870 | 161 | |
3. Балагански | 6341 | 8608 | сгт Балаганск | 3909 | 281 | |
4. Баяндаевски[5] | 3756 | 11 018 | с. Баяндай | 2626 | 134 | |
5. Бодайбински | 91 987 | 19 438 | гр. Бодайбо | 13 104 | 1110[4] | Артьомовски, Балахнински, Кропоткин, Мамакан |
6. Бохански[5] | 3668 | 24 923 | с. Бохан | 5132 | 123 | |
7. Братски | 33 024 | 52 223 | гр. Братск | 490[4] | гр. Вихоревка | |
8. Жигаловски | 22 822 | 8452 | сгт Жигалово | 4983 | 403 | |
9. Заларински | 7617 | 27 958 | сгт Залари | 9576 | 195 | Тирет 1-ая |
10. Зимински | 7019 | 13 205 | гр. Зима | 251 | ||
11. Иркутски | 11 672 | 119 275 | гр. Иркутск | Болшая Речка, Листвянка, Маркова | ||
12. Казачинско-Ленски | 33 276 | 17 046 | с. Казачинское | 2607 | 560[4] | Кунерма, Магистрални, Улкан |
13. Катангски | 139 264 | 3362 | с. Ербогачен | 1939 | 1145[4] | |
14. Качугски | 31 395 | 17 032 | сгт Качуг | 6950 | 257 | |
15. Киренски | 43 904 | 18 015 | гр. Киренск | 11 310 | 710[4] | Алексеевск |
16. Куйтунски | 11 147 | 28 555 | сгт Куйтун | 9487 | 312 | |
17. Мамско-Чуйски | 43 362 | 4002 | сгт Мама | 2969 | 1030[4] | Витимски, Горно-Чуйски, Луговски, Согдиондон |
18. Нижнеилимски | 36 823 | 49 049 | гр. Железногорск Илимски | 23 643 | 1222 | Видим, Новая Игирма, Радишчев, Рудногорск, Хребтовая, Шестаково, Янгел |
19. Нижнеудински | 49 977 | 63 918 | гр. Нижнеудинск | 33 954 | 506 | гр. Алзамай, Атагай, Ук, Шумски |
20. Нукутски[5] | 2473 | 15 711 | пос. Новонукутски | 3408 | 218 | |
21. Олхонски | 13 651 | 9655 | с. Еланци | 4028 | 250 | |
22. Осински[5] | 4400 | 21 245 | с. Оса | 4536 | 152 | |
23. Слюдянски | 6301 | 39 455 | гр. Слюдянка | 18 241 | 127 | гр. Байкалск, Култук |
24. Тайшетски | 27 725 | 74 188 | гр. Тайшет | 33 364 | 670 | гр. Бирюсинск, Квиток, Новобирюсински, Шиткино, Юрти |
25. Тулунски | 13 561 | 25 535 | гр. Тулун | 390 | ||
26. Усолски | 6261 | 50 620 | сгт Белореченски | 7790 | 77 | Мишеловка, Средни, Тайтурка, Телма |
27. Уст Илимски | 36 596 | 15 274 | гр. Уст Илимск | 700[4] | Железнодорожни | |
28. Уст Кутски | 34 599 | 49 726 | гр. Уст Кут | 42 272 | 610[4] | Звездни, Янгал |
29. Уст Удински | 8282 | 13 549 | сгт Уст Уда | 5144 | 240[4] | |
30. Черемховски | 9887 | 28 719 | гр. Черемхово | 130 | Михайловка | |
31. Чунски | 27 757 | 33 239 | сгт Чунски | 14 135 | 808 | Лесогорск, Октябърски |
32. Шелеховски | 1969 | 65 429 | гр. Шелехов | 20 | 20 | Болшой Луг |
33. Ехирит-Булагатски[5] | 5153 | 29 531 | пос. Уст Ордински | 14 557 | 69 |
Селско стопанство
редактиранеПоловината от сектора е животновъдството (46%); продукти, донесени от други региони.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1636[6] | 1573,2[7] | 1398,4 | 1020,9[7] | 715,4[8] | 639,0 | 675,3[8] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Страшун Б.А., Самойлова Г.С., Замятина Н.Ю., Пучков П.И., Кузьминых С.В., Харинский А.В., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Иркутска област (Иркутская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 11. Плазмено лъчение – Ислямски фронт на спасението [Излучение плазмы – Исламский фронт спасения]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-342-2. с. 767. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Иркутска област
- ↑ а б в ((ru)) «Вода России» – Иркутска област
- ↑ а б в г д е ж з и к л по въздушен път
- ↑ а б в г д е с особен статут
- ↑ Основные показатели сельского хозяйства по республикам, краям и областям // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федеральная служба государственной статистики. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Регионы России. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Иркутской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |