Покров Богородичен (Слокощица)

Покров Богородичен е възрожденска българска църква в село Слокощица, община Кюстендил.

„Покров Богородичен“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Слокощица
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Арх. наместничество Кюстендилско
Архитектурен стил трикорабна базилика
Време на изграждане 1874 г.
Съвременен статут действащ храм

Църквата се намира в село Слокощица, в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон.

Още през 1870 г. населението на Слокощица решава да построи нов храм в селото. През 1872 г. са издействани разрешение за строежа от турските власти и строителството започва. През 1874 г. църквата е построена и осветена. Според предание, парите за довършването на храма свършили и хората от селото изпратили своя съселянин Велин Ангелов в Света гара, да измоли финансова помощ от светогорските монаси. така с тяхна помощ храмът бил завършен.

Църквата е с размери 27 m дължина и 15 m ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола.

Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години.

Първият свещеник е Георги поп Христов от съседното село Граница, който служил в храма от 1874 г. до 1890 г.

Църквата е декларирана като художествен паметник на културата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория „местно значение“ с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК.

В наши дни част от стенописите са в изключително тежко, аварийно състояние – налице е цялостно паднала и заличена стенопис на 4 сцени. Напълно нарушена е адхезията на живописта спрямо основния градеж. Част от стенописите са с подкожушвания и образували се джобове, което налага спешни възстановителни работи в храма.

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране