Поликарпо, писаря
„Поликарпо, писаря“ (на италиански: Policarpo, ufficiale di scrittura) е комедия от 1959 година на режисьора Марио Солдати с участието на Ренато Раскел, Пепино Де Филипо и Ренато Салватори, копродукция на Италия, Франция и Испания.
Поликарпо, писаря | |
Policarpo, ufficiale di scrittura | |
![]() | |
Режисьори | Марио Солдати |
---|---|
Продуценти | Силвио Клементели |
Сценаристи | Арналдо Гандолини Агеноре Инкрочи Антонио Наваро Линарес Фурио Скарпели |
В ролите | Ренато Раскел Пепино Де Филипо Ренато Салватори |
Музика | Анджело Франческо Лаванино |
Оператор | Джузепе Ротуно |
Монтаж | Марио Серандреи |
Филмово студио | Титанус Сосиете Женерал Синематографие Хиспамер Филмс |
Жанр | комедия |
Премиера | май 1959 (Германия) |
Времетраене | 104 минути |
Страна | ![]() ![]() ![]() |
Език | италиански |
Цветност | цветен |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Поликарпо, писаря в Общомедия |
Сюжет
редактиранеПоликарпо Де Тапети (Ренато Раскел) е скромен държавен чиновник, който работи в писарската служба в Рим в края на XIX век. След дълги години на вярна служба той така и не успява да напредне в кариерата си. Нещата се променят когато сина на началника му се влюбва в дъщерята на Поликарпо...[1]
В ролите
редактиранеИзпълнител | Роля |
---|---|
Ренато Раскел | Поликарпо Де Тапети |
Пепино Де Филипо | Чезаре Панкарано |
Ренато Салватори | Марио |
Карла Гравина | Селесте |
Ромоло Вали | началника на отдела Лауренци |
Тони Солер | Еуфемия Де Тапети |
Луиджи Де Филипо | Джорджо Панкарано |
Чечо Дуранте | бащата на Марио |
Анита Дуранте | Амелия Панкарано |
Хосе Исберт | маршал Фаусто Венанцио |
Ернесто Калиндри | колегата на Поликарпо |
Трини Монтеро | Еделвайс |
Роберто Рей | Франкине |
Алберто Сорди | продавача на чадъри |
Марио Рива | пожарникаря в театъра |
Мемо Каротенуто | Чино |
Маурицио Арена | пиколото с цветята |
Виторио Де Сика | фокусника с гълъбите |
Амедео Надзари | конния полицай |
Уго Тоняци | професора |
Масимо Пианфорини | министъра [2] |
Награди и номинации
редактиране- Награда за най-добра комедия от Международния кинофестивал в Кан, Франция през 1959 година.
- Награда Златна плоча от наградите Давид на Донатело на Ренато Раскел за изпълнението на ролята си във филма от 1959 година.
- Награда Златен бокал за най-добър актьор на Пепино Де Филипо от 1959 година.
- Награда Сребърна лента от „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добър дизайн на костюмите на Пиеро Този от 1960 година.
- Номинация за Сребърна лента от „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра операторска работа в цветен филм на Джузепе Ротуно от 1960 година.
- Номинация за Сребърна лента от „Италианския национален синдикат на филмовите журналисти“ за най-добра сценография на Флавио Могерини от 1960 година.[3]
Източници
редактиране- ↑ Plotsummary for Policarpo, ufficiale di scrittura // IMDb. Посетен на 2015-5-4. (на английски)
- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Поликарпо, писаря“ // Internet Movie Database. Посетен на 10 март 2019.
- ↑ Awards for Policarpo, ufficiale di scrittura // IMDb. Посетен на 2015-5-4. (на английски)
Външни препратки
редактиранеТази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Policarpo (film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |