Уго Тоняци
Уго Тоняци (на италиански: Ugo Tognazzi) е италиански актьор.[1]
Уго Тоняци Ugo Tognazzi | |
италиански актьор | |
1964 г. | |
Роден | Отавио Тоняци
|
---|---|
Починал | 27 октомври 1990 г.
Рим, Италия |
Националност | Италия |
Актьорска кариера | |
Активност | 1950–1990 |
Награди | Кан - Най-добър актьор: „Трагедията на шута“ (1981) |
Семейство | |
Съпруга | Франка Бетоя (1972–1990; смъртта му) |
Деца | 3 |
Уебсайт | www.ugotognazzi.com/home.htm |
Уго Тоняци в Общомедия |
Биография
редактиранеОтавио 'Уго' Тоняци е роден в семейството на инспектор на застрахователна компания. За първи път влиза в театралната сцена на „Доницети ди Бергамо“ на четиригодишна възраст. През 1936 г. на четиринайсет години започва да работи в завода за наденички Negroni. През Втората световна война свири в концертни екипи на фронта. През 1944 г. в Кремона е архивист а от 1945 г. започва да участва на сцената и в театъра.
Неговата филмова кариера започва през 1950 г. във филма на режисьора Марио Матоли „Boys Cadets“. През 1954-1960 г. той се появява с голям успех в телевизионното шоу „Raimondo Vianello“ на италианската телевизия с комични номера и скечове.
Най-важните роли на Тоняци са като Уго в „Голямото плюскане“ на Марко Ферери, Ренато Балди във филмите на Едуар Молинаро „Клетка за екцентрици“ (1978)? „Клетка за екцентрици 2“ (1980) и „Клетка за екцентрици 3“ (1985), Примо Спаджиари в драмата на Бернардо Бертолучи „Трагедията на шута“ (1981).
През 1980-те години работи главно в театъра.
Женен е за актрисата Франка Бетоя (родена през 1936 г.) отглежда две деца. Уго Тоняци умира внезапно в съня си от удар на 27 октомври 1990 г.
Избрана филмография
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1958 | Каква радост да живея | Che gioia vivere | Анархист | |
1959 | Довереникът на дамите | Le Confident de ces dames | Виконт Чезаре де Корте Бианка | Жан Бойер |
1963 | Ро.Го.Па.Г. | Ro.Go.Pa.G. | Тони | Уго Грегорети |
1963 | Чудовища | I Mostri | Дино Ризи | |
1964 | Антисекс | Controsesso | Професорът | Марко Ферери |
1964 | Комплекси | I complessi | Професорът Гилдо Беози | Франко Роси |
1967 | Харем | L'harem | себе си | Марко Ферери |
1969 | Кочина | Porcile | Хердхитце | Пиер Паоло Пазолини |
1971 | Аудиенция | L'Udienza | Аурелиано Диаз | Марко Ферери |
1971 | В името на италианския народ | In nome del popolo italiano | Съдия Мариано Бонифаци | Дино Ризи |
1973 | Голямото плюскане | La grande abbuffata | Уго | Марко Ферери |
1975 | Приятели мои | Amici miei | Лело Масчети | Марио Моничели |
1977 | Стаята на епископа | La stanza del vescovo | Марио Оримбели | Дино Ризи |
1977 | Новите чудовища | I nuovi mostri | Готвач / Съпругът / Синът | Еторе Скола / Дино Ризи |
1981 | Трагедията на шута | La Tragedia di un uomo ridiculo | Примо Спаджиари | Бернардо Бертолучи |
1984 | Приятели мои II | Amici miei Atto II | Граф Лело Масчети | Марио Моничели |