Франческо I Сфорца
Франческо I Сфорца (на италиански: Francesco I Sforza, * 23 юли 1401 в Сан Миниато, в провинция Пиза, † 6 март 1466 в Милано) е 4-ти херцог на Милано от 1450 до 1466 г., основател на фамилията Сфорца.
| Франческо I Сфорца | |
|---|---|
| 4-ти херцог на Милано | |
 Сфорца със старата си шапка като кондотиер, портрет ок. 1460 от Бонифацио Бембо (Pinacoteca di Brera, Милано)]] |
|
| Наследил | Филипо Мария Висконти |
| Наследник | Галеацо Мария Сфорца (1444–1476) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
Милано |
| Семейство | |
| Династия | Сфорца |
| Баща | Муцио Атендоло Сфорца (1369–1424) |
| Майка | Лучия от Торсано |
| Бракове |
Полисена Руфо Бианка Мария Висконти |
| Потомци |
Антония Поликсена Сфорца Галеацо Мария Сфорца Иполита Мария Сфорца Филипо Мария Сфорца Сфорца Мария Сфорца Лудовико Мария Сфорца, „Мавърът“ Фиорделиза Мария Сфорца Асканио Мария Сфорца Елизабета Мария Сфорца Отавиано Мария Сфорца 35 или повече извънбр. деца: Изота Сфорца Тристано Сфорца Поликсена Сфорца Поликсена Сфорца Сфорца Сфорца Сфорца Секондо Сфорца Друзиана Сфорца Полидоро Сфорца |
| Франческо I Сфорца в Общомедия | |
Произход и смъртРедактиране
Той е най-големият извънбрачен син на Муцио Атендоло Сфорца (1369–1424) и неговата метреса Лучия от Торсано.
Франческо поема след смъртта на баща му през 1424 г. командването на неговата наемна войска. Той служи на Висконтите против Венеция и след това на Венеция против Висконтите, напада папата, изгонва го от Романа и по-късно го защитава.
През 1424 умира баща му и Капитан Йоханес му казва да дойде и при другите капитани. Те му възлагат специални задачи. След това била унищожена крепостта на бандитите, а техният лидер бил убит.
През 1444 се вижда с херцог Филипо Мария Висконти. Той му подарява Флоренция, но флоренциянците не се съгласяват и за това Сфорца ги разгромява. След това бандитите се опитват да го десантират, но той ги разгромява. По дипломатически изход Сфорца преговаря с венециянци.
Висконти умира през 1447 г. Франческо се сприятелява с новия херцог на Милан и разгромява Неаполци и венециянци. дожът на Венеция чака момента за преговори. През 1449 Франческо се готви за пътуване в Пиза, Херцогство Неапол, но той трябва да разгроми Ревена и да го превземе.
През 1451 г. той превзема Кремона. дожът на Венеция иска той да стане новият херцог на Милан. Убити са 8200 венециянски войски, а лидерът им успява да се спаси.
През 1453 г. превзема Милано и го обсажда. Градът е смятан за непревземаем. Повечето постройки са построени по времето на Висконти. дожът на Венеция е разгромен и Франческо успява да го предпази. Умира на 8 март 1466 на 64 годишна възраст.
Брак и потомствоРедактиране
Жени се три пъти:
1. ∞ 19 октомври 1418 за Поликсена Руфо (Polissena Ruffo; * 1400, † 17 юли 1420 в Кариати),[1] 1-ва принцеса на Росано и графиня на Кориляно и Монталто, дъщеря на Карло Руфо, граф на Монталто и на съпругата му Чекарела Сансеверино. От нея има една дъщеря:
- Антония Поликсена Сфорца (Antonia Polissena Sforza; * 1419, † 1420 с майка си[2], вероятно отровени [3] от един от чичовците).
2. ∞ април 1424[4] за Мария Джулия Калдора (Maria Giulia Caldora; * сл. 1400, † 1481 в Мелфи), херцогиня-консорт на Мелфи и Веноза, графиня-консорт на Авелино, баронеса-консорт на Фридженто и господарка-консорт на Леонеса (подселище на дн. Мелфи) и Сан Феле, дъщеря на кондотиера Джакомо Калдора.[5] Бракът е анулиран от папа Мартин V[6] в края на 1430 г.[7] по волята на Франческо. [8] Нямат деца.
3. ∞ 25 октомври 1441 за Бианка Мария Висконти[9] (* 31 март 1425 в Сетимо Павезе (подселище на дн. Борнаско), † 23 октомври 1468 в Меленяно), законна дъщеря и единствена наследница на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано, и на съпругата му Анезе дел Майно. Той получава като зестра Понтремоли и Кремона и обещанието да стане наследник на херцогството. Те имат 6 сина и 2 дъщери:
- Галеацо Мария Сфорца (Galeazzo Maria Sforza; * 24 януари 1444 във Фермо, † 26 декември 1476 в Милано), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476);
- Иполита Мария Сфорца (Ippolita Maria Sforza; * 18 aprile 1445 в Пезаро, † 19 август 1488 в Неапол), херцогиня-консорт на Калабрия, ∞ 10 октомври 1465 в Милано за Алфонсо II Арагонски, крал на Неапол (* 4 ноември 1448 в Неапол, † 19 ноември 1495 в Месина), от когото има двама сина и една дъщеря;
- Филипо Мария Сфорца (Filippo Maria Sforza; * 22 декември 1449 в Павия, † 1 октомври 1492), граф на Корсика и на Павия, ∞ вероятно женен за Констанца Сфорца, дъщеря на Бозио I Сфорца, от която има една дъщеря;
- Сфорца Мария Сфорца (Sforza Maria Sforza; * 18 август 1451 във Виджевано, † 28 юли 1479 във Варезе Лигуре), херцог на Бари;
- Лудовико Мария Сфорца, „Мавърът“ (Ludovico il Moro; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, † 1508 в Замък Лош), 7-и херцог на Милано (1494–1499), ∞ за Беатриче д'Есте, дъщеря на Ерколе I д'Есте и на съпругата му Елеонора Арагонска. От съпругата си има двама сина; има и множество извънбрачни деца, някои от които – припознати;
- Фиорделиза Мария Сфорца (Fiordelisa Maria Sforza; * 1453, † 1522);
- Асканио Мария Сфорца (Ascanio Maria Sforza; * 3 март 1455 в Кремона, † 28 май 1505 в Рим), кардинал (от 1484 г.);
- Елизабета Мария Сфорца (Elisabetta Maria Sforza; * 10 юни 1456, † 1 септември 1472), маркграфиня-консорт на Монферат, ∞18 юли 1469 за Вилхелм VIII, маркграф на Монтферат († 1483);
- Отавиано Мария Сфорца (Ottaviano Maria Sforza; * 30 април 1458, † 25 май 1477 в Риволта, удавен), граф на Лугано.
Франческо I има неопределен брой извънбрачни деца (историците потвърждават 35 деца [10])“
Oт неизвестне жена има дъщеря:
- Изота Сфорца (Isotta Sforza; † 1481), ∞ за кондотиера Джовани да Толентино († 1470) на служба на миланските херцози и син на Николò Маурици да Толентино.[11]
От Джована д'Акуапенденте († 15 век) – негова официална любовница между смъртта на първата му съпруга и брака му с Бианка Мария Висконти, има четирима сина и три дъщери[12]:
- Тристано Сфорца (Tristano Sforza; * 1422, † 11 юли 1477 в Милано);[13] ∞ за Беатриче д'Есте (* 1427, † 1497), дъщеря на Николо III д'Есте, маркграф на Ферара, Модена и Реджо нел'Емилия;
- Поликсена Сфорца (Polissena Sforza; † като малка);
- Поликсена Сфорца (Polissena Sforza; * 1428 във Фермо, † юни 1449 в Римини), ∞ 29 април 1442 или 23 март 1441 за Сигизмондо Пандолфо Малатеста (19 юни 1417 в Бреша, † 9 октомври 1468 в Римини), господар на Римини и Фано (от 1432), от когото има син и дъщеря;
- Сфорца Сфорца (Sforza Sforza; * 1430, † 1433);
- Сфорца Секондо Сфорца (Sforza Secondo Sforza; * 1433 в Гротамаре, † 1492/93 в Неапол), първи граф на Боргоново, ∞ 1451 за Антония Дал Верме († 19 септември 1478 в Боргоново Вал Тидоне), от която има една дъщеря; има и 5 извънбрачни деца (2 дъщери и 3 сина), 3 от които – припознати;
- Друзиана Сфорца (Drusiana Sforza; * 30 септември 1437, † 29 юни 1474 в Падуа), ∞ 1. за Джано Фрегозо (* 1405 в Генуа, †16 декември 1448 пак там), 31-ви дож на Република Генуа, бездетна 2. 12 август 1464 в Милано за кондотиера Якопо Пичинино (* 1423 в Перуджа, † юли 1465 в Неапол),от когото има един син;
- Полидоро Сфорца (Polidoro Sforza; * 1442, † 9 март 1475 в Милано).
След брака му с Бианка Мария Висконти извънбрачните му деца са взети под крилото ѝ. [14]
Галеацо Мария Сфорца (1444–1476) – син и наследник
Асканио Мария Сфорца (1455–1505)
Лудовико Сфорца, ил Моро (1451–1508)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Polissena Ruffo, contessa di Montalto e Corigliano, Geneall. Посетено на 21 януари 2021 г.
- ↑ Monica Ferrari, Per non manchare in tuto del debito mio. L'educazione dei bambini Sforza nel Quattrocento, Milano, 2000, p. 238
- ↑ RossanoWeb - Storia (libero.it). Посетено на 21 януари 2021.
- ↑ JACOPO CALDORA | Condottieri di ventura. Посетен на 21 януари 2021 г.
- ↑ Daniela Pizzagalli, Tra due dinastie. Bianca Maria Visconti e il ducato di Milano, Milano, Camunia, 1988, с. 28.
- ↑ Stefano Olivari e Giulia Brasca, Milano 360°: una metropoli da scoprire tra arte, cultura, tecnologia e moda, OlliService Multimedia, 2014, с. 32.
- ↑ Francesco Sforza, su condottieridiventura.it.
- ↑ Michela Pugliese, Messer Cicco milanese eccellentissimo, p. 25.
- ↑ Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Milano, Lampi di stampa, 1999, с. 18.
- ↑ Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Milano, Lampi di stampa, 1999, с. 101
- ↑ Pompeo Litta, Famiglie celebri di Italia. Mauruzi di Tolentino, 1841.
- ↑ Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Milano, Lampi di stampa, 1999, с. 103
- ↑ Tristano Sforza, su geni.com. Посетен на 21 януари 2021
- ↑ Laura Malinverni - scrittrice e poetessa - Il ramo di biancospino. Lucia Marliani, Caterina Sforza, Galeazzo Maria Sforza. Donne di potere del Rinascimento, su lauramalinverni.net.
- Sforza, Enciclopedia Italiana, treccani.it
- Sfòrza ‹-za›, Enciclopedia Italiana, treccani.it
- Lacy Collison-Morley: The Story of the Sforzas, New York 1934
