Сфорца (на италиански: Sforza) е италианско благородническо семейство. Управлява Миланското херцогство от 1450 до 1535 г.

Сфорца
Sforza
Информация
СтранаМиланско херцогство
Златна Амвросианска република
Транспаданска република
Цизпаданска република
Италианска република (1802 – 1805)
Кралство Италия
Кралство Ломбардия-Венеция
Кралство Италия
Италия
ТитлиКардинал (ненасл.)
Императрица на Свещената Римска империя (ненасл.)
Кралица на Полша
Херцог на Милано и граф на Павия, Кремона, Алесандрия и Тортона, сеньор на Комо, Бергамо, Бреша, Лоди, Пиаченца, Парма и др.
Херцог на Бари, принц на Росано, сеньор на Пало, Модуньо и Остуни
Принц на Дженцано
Херцог на Онано
Маркиз на Кастел'Аркуато
Маркиз на Караваджо
Граф на Котиньола
Граф на Челано
Граф на Галиано
Граф на Боргоново
Граф на Санта Фиора
Сеньор на Пезаро
Сеньор на Генуа и на Корсика (1464–1499)
ОснователМуцио Атендоло Сфорца
Последен владетелФранческо II Сфорца
ОснованаXIV век
Разпадане1535
Националност Италия
Кадетски линииСфорца ди Боргоново
Сфорца ди Кастел Сан Джовани
Сфорца ди Пезаро
Сфорца ди Караваджо
Сфорца ди Санта Фиора
Сфорца-Чезарини
Сфорца в Общомедия

Сфорца са династията, която прави Милано велик: родоначалникът на миланския клон, Франческо, е извънбрачен син на Джакомо Атендоло (известен като „Сфорца“), известен също като Муцио, благородник от Романя, граф на Котиньола и кондотиер, и на метресата му Лучия Терцани.[1] Издигането на семейството започва от Атендоло, който получава Графство Котиньола от антипапа Йоан XXIII като компенсация за военните си услуги, няколко феода в Пулия от кралицата на Неапол Джована II Анжуйска и благодарение на първия брак на Франческо с Полисена Руфо, допълнителни феоди в Калабрия. Самият Франческо става, излизайки победител във войната за наследство след смъртта на Филипо Мария Висконти, новият херцог на Милано през 1450 г., когато влиза в града в деня на Благовещение заедно с третата си съпруга Бианка Мария Висконти, узаконена извънбрачна дъщеря на Филипо Мария Висконти.[2]

Миланските Сфорца са активни действащи лица в събитията от Италианския Ренесанс, стават покровители на художници и се ангажират с мира от Лоди (1454) за почти 40-годишен мир в Италия. Убийството на Галеацо Мария Сфорца през 1476 г. обаче подкопава стабилността на херцогството, позволявайки на брат му Лудовико Мавъра постепенно да узурпира херцогската власт и окончателно да я присвои след подозрителната смърт на племенника му през 1494 г.[3] Неговата амбиция, съчетана с дипломатическа изобретателност, допринася за войната на френския крал Шарл VIII през 1494 г. и подклажда споровете, които отприщват италианските войни между Кралство Франция и Свещената Римска империя, и които се обръщат срещу Сфорца. В този контекст Сфорца на няколко пъти са лишавани от херцогството, към което претендират френските крале като произлизащи от Валентина Висконти, което след смъртта на последния потомък Франческо II е отнето от император Карл V в съответствие с Болонския конгрес.[4]

История редактиране

Произход редактиране

Фамилното име произлиза от прякора на основателя Муцио Атендоло (1369 - 1424), наемен капитан на Романя в служба на анжуйските крале на Неапол, наричан Сфорца (Силния) заради своето мъжество.[5]

Издигане до Миланското херцогство редактиране

 
Франческо Сфорца, дукат, Монетен двор на Павия

Първият херцог на Милано е най-големият син на Муцио Атендоло, Франческо I (* 1401, † 1466), който придобива херцогската титла благодарение на брака си с Бианка Мария Висконти, последната наследничка на херцог Филипо Мария Висконти, починал през 1447 г. От този брак произхожда основният клон на семейството. Наследник на Франческо I е Галеацо Мария (* 1444, † 1476), херцог от 1466 г. до смъртта си, който се жени за Бона Савойска. Сред неговите извънбрачни дъщери трябва да се спомене Катерина Сфорца, която първо се омъжва за Джироламо Риарио, ставайки господарка на Форли и на Имола, а след това е майка на известния кондотиер Джовани дале Банде Нере.[6]

 
Герб на Сфорца (Алегорична картина от 1469 г.)

Наследник на Галеацо Мария е неговият син Джан Галеацо (* 1469, † 1494), който се жени за Изабела Арагонска. Джан Галеацо, поради своята слабост и неспособност, на практика никога не управлява пряко и регентството на херцогството от самото начало е в ръцете на неговия чичо Лудовико Мария Сфорца, известен като Мавъра, който има титлата на херцог едва след смъртта на племенника. Лудовико Мавърът се жени за Беатриче д'Есте. Доказателство за престижа, на който се радва миланското семейство през този период, е бракът, сключен между Бианка Мария, сестра на Джан Галеацо, и император Максимилиан I Хабсбург. Лудовико Мавърът управлява Миланското херцогство до 1500 г., когато е окончателно победен и е взет в плен от французите. След като французите са прогонени от армията на швейцарските наемници от империята (1512 г.), Миланското херцогство се връща за няколко години на синовете на Лудовико Ил Моро, Масимилиано (* 1493, † 1530) и Франческо II (* 1495, † 1535), който се жени за Кристина Датска, внучка на император Карл V. Те, въвлечени във войните между Франция и империята, царуват на интервали и под закрилата на Хабсбургите, и след смъртта във Виджевано на Франческо II без наследници херцогството преминава към тях.[7]

От Джовани Паоло (* 1497, † 1535), извънбрачен син на Лудовико Мавъра и метресата му Лукреция Кривели, произлиза клонът на маркизите на Караваджо, изчезнал през 1717 г. От Сфорца Секондо, извънбрачен син на Франческо I, произлиза клонът на графовете на Боргоново Вал Тидоне, изчезнал през 1679 г.; от Якопето, син на Сфорца Секондо, произлиза клонът на графовете на Кастел Сан Джовани, който продължава до 20 век и към който принадлежи министър Карло Сфорца.[8]

Генеалогия редактиране

  1. Джовани Атендоло († 1352), ∞ за Елиза Пиетрачини
    1. Муцио Атендоло Сфорца (* 1369, † 1424) ∞ 1. 1409 за Антония Салимбени 2. 1413 за Катерина Алопо 3. 1419 за Мария Марцано. От метресата си Лучия Терцани има пет сина и три дъщери, сред които:
      1. Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466), херцог на Милано; ∞ 1418 за Полисена Руфо 2. 1424 за Мария Джулия Калдора 3. 1450 за Бианка Мария, извънбрачна дъщеря на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано, от която има шест сина и две дъщери, сред които:
        1. Галеацо Мария Сфорца (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476)
          1. Катерина Сфорца (* 1463, † 1509), господарка на Имола и графиня на Форли
          2. Джан Галеацо Мария Сфорца (* 1469, † 1494), 6-и херцог на Милано (1476 – 1494)
            1. Франческо Сфорца, наричан „il Ducchetto“ (+ 1490, † 1511), игумен на Мармутие
            2. Бона Сфорца (* 1500; † 1558) ∞ 1518 за Зигмунт I Стари, крал на Полша (1506 – 1548)
          3. Бианка Мария Сфорца (* 1472, † 1511) ∞ 1494 за крал Максимилиан I, от 1477 г. херцог на Бургундия, от 1486 г. римско-немски крал, ерцхерцог на Австрия (1493 – 1519) и император на Свещената Римска империя (1508 – 1519)
          4. Анна Мария Сфорца (* 1473, † 1497) ∞ 1491 за Алфонсо I д’Есте, 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо
        2. Асканио Мария Сфорца (* 1455, † 1505), кардинал от 1484
        3. Иполита Мария Сфорца (* 1445, † 1484), ∞ 1465 за Алфонсо II Арагонски, крал на Неапол (1494 – 1495)
        4. Филипо Мария Сфорца (* 1448, † 1492) ∞ Констанца Сфорца ди Санта Фиора, дъщеря на Бозио I Сфорца
          1. Бона Сфорца, ∞ за Джовани Галеацо Висконти, граф на Сесто Календе
        5. Сфорца Мария Сфорца (* 1449, † 1505), херцог на Бари
        6. Лудовико Мария Сфорца Мавърът (* 1451, † 1508), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499)
          1. Масимилиано Сфорца (* 1493, † 1530), 8-и херцог на Милано (1512 – 1515)
          2. Франческо II Сфорца (* 1495, † 1535), 9-и херцог на Милано 1521
      2. Алесандро Сфорца (* 1409, † 1473), губернатор на Пезаро (1444 – 1473)
        1. Батиста Сфорца (* 1446, † 1472), ∞ за Федерико да Монтефелтро, херцог на Урбино
        2. Констанцо I Сфорца (* 1447, † 1483), господар на Пезаро и Градара (1473 – 1483)
          1. Джовани Сфорца (* 1466, † 1510), господар на Пезаро и на Градара (1483 – 1500 и 1503 – 1510), ∞ за 1. 1489 Мадалена Гондзага, дъщеря на Федерико I Гондзага, маркграф на Мантуа; 2. 1493, разведен 1497, Лукреция Борджа
            1. Джузепе Мария Сфорца, наричан Костанцо II (* 1510, † 1512)
      3. Бозио I Сфорца (* 1411, † 1476), граф на Санта Фиора и др. Неговите наследници са херцози Сфорца-Чезарини и графове Санта Фиора.

Кадетски клонове редактиране

Клон Боргоново редактиране

Началото му е дадено през 1451 г. от Сфорца Секондо Сфорца (* 1433, † 1492/93), извънбрачен син на Франческо I Сфорца, на свой ред извънбрачен син на Муцио Атендоло Сфорца, граф на Котиньола. Клонът изчезва през 1679 г. с Александро III. Вторичният клон на Сфорца ди Кастел Сан Джовани принадлежи към този клон.

 
Владенията на Сфорца в навечерието на XVI век. Владенията включват Миланското херцогство, с анексираните територии, и това на Генуа, с анексираните територии, и двете под управлението на херцог Лудовико Мария Сфорца Мавъра; Графствата Имола и Форли под Катерина Сфорца; владението на Пезаро под Джовани Сфорца; Графство Санта Фиора под Федерико I Сфорца от едноименния клон; Херцогство Бари, Пало, Росано и Модуньо под Изабела Арагонска, вдовица на Джан Галеацо Сфорца и бивша херцогиня на Милано, регентка за децата си Франческо и Бона Сфорца; някои други кадетски клонове, разпръснати из цяла Италия и управляващи незначителни територии, като Караваджо, Котиньола, Кастел Аркуато и др.

Клон Караваджо редактиране

Произлиза от херцога на Милано Лудовико Мария Сфорца Мавъра. Първият маркиз е Джампаоло I Сфорца ди Караваджо. Клонът изчезва през 1796 г. с последната маркиза Бианка Мария III Дория.

Клон Пезаро редактиране

Вторият син на Муцио Атендоло, Алесандро Сфорца от Пезаро (* 1409, † 1473), е родоначалник на клона Пезаро – градът, над който държи властта от 1445 до 1500 г. Джовани Сфорца принадлежи към този клон и е първият съпруг на Лукреция Борджа, и по-късно е лишен от титлата си от бившия си шурей Чезаре Борджа.

Клон Санта Фиора редактиране

Основателят на клона на Санта Фиора е третият син на Муцио Атендоло и Антония Салимбени от Сиена, Бозио I (* 1411, † 1476). Този клон има своя период на максимален разцвет през XVI век благодарение на дипломатическата проницателност и съюзите, създадени от първия граф, Гуидо, който не само е женен за роднина на папа Павел III Фарнезе, но и успява да ожени двама от своите потомци за дъщерята и племенницата на този папа. Благодарение на тези стратегии членовете на семейството му успяват да имат блестящи църковни и военни кариери. През XVII век обаче, поради премахването и продажбата на много имоти или поради политиката на Великия херцог на Тоскана, властта на Сфорца започва да отслабва.

Клон Сфорца-Чезарини редактиране

През 1674 г., благодарение на брака между Федерико Сфорца ди Санта Фиора, 1-ви принц на Дженцано, и Ливия Чезарини, последната наследница на семействата Чезарини Савели Перети, семейството се мести в Рим и променя името си на „Сфорца-Чезарини“.

Представители редактиране

Клон Милано редактиране

 
Герб на Сфорца ди Пезаро

Клон Пезаро редактиране

 
Герб на Сфорца ди Санта Фиора

Клон Санта Фиора (Сфорца ди Санта Фиора и след това Сфорца-Чезарини) редактиране

Графове на Санта Фиора[9]

Продължение на клона с втория син Лоренцо, легитимиран от Съда на Sacra Rota, с титлата „Херцог Сфорца-Чезарини“

 
Герб на Дом Сфорца Чезарини

Клон Караваджо редактиране

 
Герб на Сфорца ди Караваджо

Клон Боргоново редактиране

Имения редактиране

Следва неизчерпателен списък на резиденциите, построени и обитавани от Сфорца.

Портрети на Сфорца редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Guido Lopez I signori di Milano: dai Visconti agli Sforza, Roma, 2009
  • Antonio Perria, I terribili Sforza. Trionfo e fine di una grande dinastia, Bologna, Odoya, 2008
  • Pompeo Litta, Attendolo di Cotignola in Romagna, в Famiglie celebri italiane, 1819
  • Carlo Maria Lomartire, Gli Sforza. Il racconto della dinastia che fece grande Milano, Verona, 2018
  • Dukes of Milan (Sforza), на MedLands

Бележки редактиране

  1. Sforza, Muzio Attendolo detto lo. Treccani, 1936.
  2. Sforza. Treccani, 1936.
  3. Ludovico Sforza, detto il Moro, duca di Milano. Т. 66. Treccani, 2006.
  4. Routledge, 2014.
  5. Famiglie celebri italiane.
  6. Lopez, p. 29
  7. Lopez, p. 50
  8. Perria, p. 31
  9. "Libro D’Oro della Nobiltà Italiana"
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sforza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​