Полярни животни
Полярните животни се срещат на полярните области на Земята – Арктика и Антарктида. Тук, поради лошото време, леда и студа, не живеят много животни.
В Арктика някои безгръбначни включват паяци, кърлежи, комари и мухи. В по-топлите райони на полярните региони могат да се видят също молци, пеперуди и бръмбари. Някои от по-големите животни, които се срещат тук са лисици, вълци, зайци, елени и карибу. Забелязани са различни видове птици в Арктика, като най-известната птица, която се среща тук е снежната сова, имаща достатъчно мазнини върху себе си, за да бъде в състояние да оцелее в студените температури.
В Антарктика някои от съществуващите безгръбначни са акари, бълхи и кърлежи. Антарктида е единственият континент, на който не живеят земни бозайници. Освен това няма и птици, въпреки че е известно, че са били забелязани различни такива от Южна Америка.
Има и много различни животни, които живеят в морската вода в близост до полярните региони. Калмарите се срещат в Антарктика и Арктика. Те са източник на храна за други големи животни като мъжките кашалоти. Също така има голямо разнообразие от риби в полярните региони. Арктическата треска е основен вид за Арктика. Срещат се още камбала, херинга и някои други видове риба. Не е много голямо разнообразието сред рибите в Антарктида. Тук се срещат Lepisma saccharina и някои видове от семейство Myctophidae.
Около 95 % от птиците които се размножават в Арктика са само четири различни вида: полярния буревестник, kittiwake, малката гагарка (Alle alle) и Uria lomvia. Тези птици се размножават тук, когато ледът започне да се топи и когато започнат да се образуват пукнатини в леда, спомагащи за намирането на храна на птиците. От птиците в Антарктика живеят само пингвинът и Procellariiformes.
Особености редактиране
Фауната на северните морета е свързана с редица специфични особености. Цветът на повечето животни и птици през цялата година (а някои само през зимата) е бял или много светъл.[1][2] Също така, за някои от животинските форми тука е присъщ гигантизмът. Северният ледовит океан е дом на най-големите миди, най-голямата медуза Cyanea capillata (до 2 m в диаметър, с дължина на пипалата до 20 m), и най-големата змиевидна морска звезда. В Карско море се срещат също гигантски корали и морски паяци, с крака достигащи до 30 cm. Друга особеност на организмите живеещи в Северния ледовит океан е тяхното дълголетие. Например, в Баренцово море има миди, които живеят до 25 години (в Черно море живеят не повече от 6 години), треска живееща до 20, и камбала – до 30 – 40 години. Това се дължи на факта, че в студените арктически води развитието на жизнените процеси е по-бавно.[1].
Полярни животни редактиране
Бяла мечка редактиране
Те обитават ледове и крайбрежията на Арктика и са най-едрите сухоземни хищници в света. Мъжкият достига тегло 600 кг. Дебел слой подкожна мазнина и гъста, непромокаема козина предпазват мечката от студа. Лапите и са силно окосмени, за да я предпазват от студа и плъзгането по леда. Бялата мечка е отличен плувец. Ципите между пръстите и улесняват плуването. Храни се с тюлени, кашалоти, косатки и др. Бялата мечка често дебне с часове край някоя дупка в леда, откъдето тюлените се показват, за да поемат въздух.
Птици редактиране
Над полярните морета кръжат и дебнат риби морелетници, буревестници, рибарки, по скалите край брега живеят тъпоклюни кайри и гагарки, които се гмуркат в крайбрежните води. Кайрите имат характерна яркооцветена човка, особено през размножителния период. Има самоуверена и същевременно комична походка, което ѝ придава смешен вид. Гагарките имат голям и черен клюн с бяла ивица до върха му. Имат и бяла ивица започваща от окото до основата на клюна.
Пингвини редактиране
Те обитават крайбрежията на Антарктида. Пингвините са птици, които не могат да летят, но плуват отлично, благодарение на крилата си, подобни на весла. Императорските пингвини са най-едрият вид. Женската снася по едно яйце, а мъжкият го мъти (топли) в кожна гънка, спускаща се от корема върху краката му. В нея яйцето, а после и новоизлюпеното малко, са защитени от студа и неприятелите. За разлика от оперението на родителите си, малките имат светлосив пух, благодарение на който те приемат възможно най-голямо количество топлина, която е жизненоважна за тях, понеже все още не могат да регулират телесната си температура.
Тюлени редактиране
Популацията на тюлени по ледените шапки е около 2,5 милиона. За тях се знае, че се размножават на сушата в полярните региони. Тялото им е издължено, с много гъвкав гръбначен стълб и къси крайници, наподобяващи перки. Наричат се „безухи“, защото нямат външно ухо. Размерите им варират от 1,2 до 6,5 m. дължина на тялото, като при повечето видове няма съществена разлика в големината между половете. На сушата същинските тюлени се придвижват пълзейки или пързаляйки се по корем, като само се отбутват с късите си крайници, без да могат да стъпват на тях.
Моржове редактиране
Моржовете нямат външно ухо, очите им са малки, а муцуната къса и широка, покрита с 13 – 14 реда осезателни косъмчета (вибриси). На сушата задните карака на моржа се подвиват напред и вземат участие в придвижването. Кожата на моржа е дебела около 4 cm и има дълбоки напречни гънки. Дебел подкожен слой мазнини предпазва животното от студа на полярните води. Космената покривка на младите моржове е по-гъста и кестенявокафява на цвят, като с възрастта оредява и изсветлява. Моржовете живеят на стада от 10 до 100 животни. Обитават бреговете на Северния ледовит океан, арктическите райони на Атлантика и Берингово море. Предпочитаното им местообитание са ледовете в плитки води на шелфа, където търсят основната си храна: дънни мекотели, червеи и ракообразни. В природата главният им неприятел е косатката: появата и предизвиква паника в стадото моржове.
Нарвали редактиране
Китовете в полярните региони могат да бъдат намерени в близост до повърхността на водата. Нарвалът е арктически зъбат кит, отделен заедно с Белухата в семейство Monodontidae. Нарвалите живеят на границата на ледовете. През зимата те мигрират навътре в открито море заедно с напредващите ледове, а през лятото с размразяването на ледовете се насочват обратно към крайбрежните води. Хранят се предимно с треска, гренландска камбала, сепия и скариди. Женската ражда на всеки три години. Бременността ѝ продължава около 15 месеца. Новороденото има дължина средно 1,5 m и тежи приблизително 80 – 85 кг. Възрастните мъжкари достигат дължина 4,5 m и тегло 2 тона. Нарвалът е рядък вид, вписан в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като почти застрашен.
Полярна лисица редактиране
Полярната лисица (Vulpes lagopus), наричана също песец, е вид лисица, произлизаща от студените арктически области. Традиционно тя е смятана за единствен представител на род Alopex, но днес понякога се включва в род Лисици (Vulpes). Полярната лисица има две цветови разновидности. Лисиците с бяла цветова схема са бели през зимата и кафяви през лятото, като остават белезникави отдолу. Лисиците със синя цветова схема са светлосиви през зимата и сиви със синкав оттенък през лятото.
Полярни животни във филми редактиране
- „Походът на императорите“ (2005) – научнопопулярен
- „Нарния“ (2005) – фентъзи, приключенски
- „На лов за нарвали“ (2007) – документален
- „Весели крачета“ (2006) и „Весели крачета 2“ (2011) – анимация