Понтифекс
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Понтифекс (pontifex – буквално: „строител на мостове“) – в древен Рим първоначално четирима уредници, които се грижели за поддържането на старите мостове и за строителството на нови. По-късно човек, който се занимава с церемонии и религиозни ритуали (като жертвоприношения). Жреческата колегия на Понтифексите, служители на култа, но не на отделно божество, а на цялото частно и обществено богослужене, била учредена според преданията от втория римски цар, Нума Помпилий. Ръководителят ѝ се наричал Pontifex maximus. Резиденцията му - старият царски дворец, се намирала на Форума. Според римския писател Варон (116-17 г. пр.н.е.) един от първите царе на Рим, Анк Марций, който бил също и главен жрец на града, построил първия дървен мост през Тибър - Ponte Sublicio, с цел да се стигне до храма на другия бряг на реката. Този мост се е смятал за свещен, защото на него са се извършвали жертвоприношения и други ритуали. Броят им се увеличил най-напред на 8, а при диктатурата на Сула достигнал до 15 понтифекса – 7 патриции и 8 плебеи. Впоследствие римските императори си присвоили титлата Pontifex maximus, по подобие на император Октавиан Август.
„Понтифекс“ може да се разбира и като този, който е мост между земния свят и боговете. В това ѝ значение се е използвала за папите, и понякога за епископите. В най-общ смисъл в религията означава първосвещеник или глава на църквата.