Понтифекс максимус

(пренасочване от Pontifex maximus)

Понтифекс максимус (на латински: Pontifex Maximus) или Велик понтифекс (велик жрец) е първоначално висша пожизнена жреческа длъжност в Древен Рим. В периода 753712 пр.н.е. е заемана от римски царе.

Статуя на Август, принасящ жертва (в образа на велик понтифик), Рим, Музей Пио-Клементино

Докато понтифекс е латинското наименование, думата се среща и като понтиф – от английски и френски, както и като понтифик – от руски език.

Великият понтифик е бил началник на колегията от понтифици и е ръководел т.нар. жречески цар, фламините и весталките. Ако някой от жреците или някой понтифик нарушал своите задължения, Великият понтифик му налагал глоба (multa). Въпреки че хората имали право да критикуват решенията на понтифика, в известни на историците случаи, те ги поддържали. Великият понтифик също водел и официалните летописи Annales maximi.

Тъй като Великият понтифик формално не е магистрат, той не е носел тога с пурпурни ресни. Негов отличителен знак бил железният нож (secespita).

За избора на Велик понтифик в трибутните комиции се избирали по жребий 17 от 35 триби и те гласували поединично. Този ред е отменен от Сула, но през 63 пр.н.е. е възстановен от Лабиен. След Август длъжността започнала да се присвоява от императора. Император Грациан през 382 г. отменил този ред. По-късно с „Велик понтифик“ започнали да се титулуват римските папи и по този начин длъжността Велик понтифик може да се счита за най-дълго непрекъснато функциониращата длъжност в Европа.

Велики понтифици

редактиране

Външни препратки

редактиране