Понтифекс максимус

Понтифекс максимус (на латински: Pontifex Maximus) или Велик понтифекс (велик жрец) е първоначално висша пожизнена жреческа длъжност в Древен Рим. В периода 753–712 пр.н.е. е заемана от римски царе.

Статуя на Август, принасящ жертва (в образа на велик понтифик), Рим, Музей Пио-Клементино

Докато понтифекс е латинското наименование, думата се среща и като понтиф – от английски и френски, както и като понтифик – от руски език.

Великият понтифик е бил началник на колегията от понтифици и е ръководел т.нар. жречески цар, фламините и весталките. Ако някой от жреците или някой понтифик нарушал своите задължения, Великият понтифик му налагал глоба (multa). Въпреки че хората имали право да критикуват решенията на понтифика, в известни на историците случаи, те ги поддържали. Великият понтифик също водел и официалните летописи Annales maximi.

Тъй като Великият понтифик формално не е магистрат, той не е носел тога с пурпурни ресни. Негов отличителен знак бил железният нож (secespita).

За избора на Велик понтифик в трибутните комиции се избирали по жребий 17 от 35 триби и те гласували поединично. Този ред е отменен от Сула, но през 63 пр.н.е. е възстановен от Лабиен. След Август длъжността започнала да се присвоява от императора. Император Грациан през 382 г. отменил този ред. По-късно с „Велик понтифик“ започнали да се титулуват римските папи и по този начин длъжността Велик понтифик може да се счита за най-дълго непрекъснато функциониращата длъжност в Европа.

Велики понтифици

• 712 пр.н.е. – Нума Марций
• 509 пр.н.е. – Гай Папирий
• 449 пр.н.е. – Квинт Фурий
• 431 пр.н.е. – Авъл Корнелий Кос
• 420 пр.н.е. – Спурий Минуций Авгурин
• 390 пр.н.е. – Марк Фолий Флацинатор
• 332–304 пр.н.е. – Публий Корнелий Калуса
• 304–? пр.н.е. – Луций Корнелий Сципион Барбат
• 254–243 пр.н.е. – Тиберий Корунканий, първи от плебеите
• 243–221 пр.н.е. – Луций Цецилий Метел
• 217–213 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул Кавдин
• 212–183 пр.н.е. – Публий Лициний Крас Див
• 183–180 пр.н.е. – Гай Сервилий Гемин
• 180–152 пр.н.е. – Марк Емилий Лепид
• ок. 159 пр.н.е. – Гай Скрибоний Курион
• 150–141 пр.н.е. – Публий Корнелий Сципион Назика Коркул
• 141–132 пр.н.е. – Публий Корнелий Сципион Назика Серапион
• 132–130 пр.н.е. – Публий Лициний Крас Муциан
• 130–115 пр.н.е. – Публий Муций Сцевола
• 114–103 пр.н.е. – Луций Цецилий Метел Далматик
• 103–89 пр.н.е. – Гней Домиций Ахенобарб
• 89–82 пр.н.е. – Квинт Муций Сцевола
• 81–63 пр.н.е. – Квинт Цецилий Метел Пий
• 63–44 пр.н.е. – Гай Юлий Цезар
• 44–13 пр.н.е. – Марк Емилий Лепид
• 12 пр.н.е. – Гай Юлий Цезар Октавиан Август