Анк Марций (на латински: Ancus Marcius) според преданието[1] е четвъртият цар на Древен Рим. Управлява от 640 до 617 г. пр.н.е. Името му означава „служител на Марс“. Той е внук на Нума Помпилий, син на дъщеря му Помпилия.[2]

Анк Марций
Ancus Marcius
Цар на Рим
Роден
675 г. пр.н.е.
Починал
616 г. пр.н.е. (59 г.)
Управление
Период640617 пр.н.е.
ПредшественикТул Хостилий
НаследникТарквиний Приск
Семейство
БащаМарций
МайкаПомпилия
Анк Марций в Общомедия

Управление редактиране

Според Тит Ливий първото нещо, което Анк направил като цар е да заповяда Pontifex Maximus (висшия жрец) да копира текстовете на Нума Помпилий, които се отнасят за публичните религиозни церемонии. Тези текстове трябвало да бъдат изложени на видни места, като по този начин религиозните ритуали да не се пренебрегват от гражданите или извършват неправилно.[2]

Марций довежда докрай оформлението на плебеите като съсловие. Води успешни войни срещу латините. Заселва голяма част от латинското население на хълма Авентин.[3] Ливий посочва, че войната е започната от латините, които очаквали Анк да следва набожния стремеж за мир приет от дядо му Помпилий. Латините първоначално нахлули в римските земи и когато римските посланици поискали обезщетение за щетите, латините се отнесли с тях високомерно и им отказали. Съответно на това държание Анк отговорил като обявява война. Това обявяване на война от страна на римляните според Ливий е първото в историята извършено чрез ритуалите на фециалите.[4]

Анк Марций потегля от Рим с новосформирана армия и превзема с щурм латинския град Политориум (разположен в близост до град Ланувиум). Следвайки римските традиции от войната със сабините и Алба Лонга, жителите на превзетия град са заселени в Рим на хълм Авентин. Когато другите латински племена впоследствие заемат празния Политориум, Анк отново превзема града и го разрушава.[5] След това още две латински селища са разграбени и разрушени Теленае (Tellenae) и Фицана (Ficana). По-късно военните действия се насочват към латинския град Медулия, който има силен гарнизон и е добре укрепен. След няколко сблъсъка извън рамките на града, накрая римляните излизат победители. Марций се завръща в Рим с голяма плячка. Още латини са доведени в града като жители и заселени в подножието на Авентин, край храма на Мурция, близо до хълма Палатин.[6]

Анк Марций включва хълма Яникул в територията на града укрепвайки го със стена и свързвайки го с дървен мост (Pons sublicius) през река Тибър. Също така строи и първият римски затвор – Мамертинската тъмница.[3]

Анк разширява римската територия до морето основавайки пристанищния град Остия Антика,[7] създава солници около пристанището и превзема от Вейи крайбрежните гори на север от Тибър. За да отбележи своите териториални успехи Анк разширява храма на Юпитер Феретрий.[3]

Според реконструкцията на Fasti Triumphales (също се нарича Acta Triumphalia – фрагменти от изписани каменни плочки, които са издигнати на римския форум по времето на първия император Октавиан Август, около 12 пр.н.е.) Анк Марций празнува поне един триумф заради военните си успехи.

Анк Марций е наследен от Луций Тарквиний Приск, който е убит от синовете на Марций.[8]

Източници редактиране

  1. Ливий, Ab urbe condita, I, 32 – 34
  2. а б Ливий, Ab Urbe Condita, 1:32
  3. а б в Ливий, Ab Urbe Condita, 1:33
  4. Ливий, Ab urbe condita, 1:32
  5. Ливий, Ab urbe condita, 1:33
  6. Ливий, Ab urbe condita, 1:33
  7. Ений, Летописи, книга 2
  8. Ливий, Ab Urbe Condita