Пороище
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Поро̀ище е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.
| Пороище | |
|---|---|
  Пороище  Пороище | |
| Общи данни | |
| Население | 427 души[1] (15 септември 2022 г.) 18 души/km² |
| Землище | 23,773 km² |
| Надм. височина | 262 m |
| Пощ. код | 7218 |
| Тел. код | 084 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 59416 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Разград Денчо Бояджиев (БСП) |
ГеографияРедактиране
Географско положение – югоизточно от гр. Разград, на 7 км. Разположено изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински, отколкото равнинен. През селото минават 2 малки рекички, водещи началото си – едната западно от селото на 2 км и наречена „Св. Марина“, а другата от южна посока – „Хаджи Ивановата чешма“. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км. в северна посока се вливат в река Бели Лом. Главният водопровод, направен от глинени тръби, който снабдявал кастела на Абритус с питейна вода, събирал водите при село Пороище на около 7 км от Разград.[2]
ИсторияРедактиране
Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа.
Долно Арбанаси (Разградско) е известно още с имената Арнауткьой и Пороище (преименувано с последното през 1934 г., като повод за наименованието дават поройните води, които се стичат при валеж по наклонения терен)[3]. Появява се като отделна махала в началото на XVI в. в мерата на изоставеното село Доймушлар като вакъф на великия везир Ибрахим паша (1523 - 1536) [4].
Селото е основано от преселили се там православни албанци.[5] По време на османската власт селото се е наричало Долно Арбанаси в противовес на търновското село Горно Арбанаси (сега Арбанаси), също заселено от православни албанци. За пръв път Пороище се споменава в средата на 16 в. в един подробен регистър на мюлкове и вакъфи (датиран между 1544 и 1555 г.). В селището тогава са били регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, но се срещат и типично албански. В дневника на патриарх Доситей са отбелязани посещения в през септември 1664 г., януари 1670 г., на 4юли 1678 г., 27 април 1687 г. и март 1698 г. Тук Доситей най-често се отбивал най-посещавани от Йерусалимския патриарх, са Русе, Пороище (Алванитохори) Разград.
Големият икономически разцвет на Арнауткьой е през XVII - XVIII в., за което спомага и вакъфският му статут. През него минава главният път Русе - Разград - Шумен - Варна, по който се осъществява оживен превоз предимно на немски стоки. Арнауткьойци търгуват и в Разград, където имат дюкяни и са под протекцията на Дубровнишката република. Основен поминък на населението е джелепчийството. Във ферман на султан Ахмед III от 1714 г. е отбелязано, че "населението на селото са джелепи и работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло." Приоритетно място в поминъка на жителите заемало и производството на коприна. Упражнявани били редица занаяти като абаджийство, чохаджийство, кожухарство, грънчарство, каменоделство и строителство [6].
За селото свидетелства английският духовник Едмънд Чишъл, който преминава тук на 16 април 1702 г. по време на своето пътешествие през Османската империя. Пътешественикът посочва, че местното население е от гръцко причастие, въпреки че името на селото предполага техния албански произход.[7] Англичанинът Джон Джексън също минава през селището в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) е „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него е имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се е запазило с компактно православно население. В селото е имало четири църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували са дванадесет кланици.
По време на една от Руско-турските войни (1806 -1812 г.) в района на Разград през май 1810 г. избухнало въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът бил завзет от руските войски без бой. След оттегляне на руската войска селото е опожарено.
В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминал през Пороище (Arnaut Kui) и оставил едно доста интересно описание в своята книга –...научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи..``
Поради факта, че е било изцяло българско и то с население близко до това на Разград именно там е основан революционен комитет от съратника на Левски – Ангел Кънчев. Къщата, където е основан революционният комитет, е запазена и до днес като музей. Същата се посещава всяка година от учениците от разградските училища, организирайки поход до селото в памет на Великия революционер Васил Левски и неговите съратници.
Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Хр. Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите където те са живели, паметник в центъра на селото и мемориална чешма.
След 9 септември 1944 г. Пороище е квартал на Разград, а после отново е село.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 367 | 100.00 |
| Българи | 355 | 96.73 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | ||
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 8 | 2.17 |
РелигииРедактиране
Християнска (източно православна)
Културни и природни забележителностиРедактиране
- читалище с голяма библиотека и театрален салон.
- в миналото е имало две основни училища. съществувало е и средно училище по шивачество Професионална Гимназия по Облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“
- В селото е запазена една от най-старите християнски църкви в този регион, строена през турско и вкопана на няколко метра под земята /за да не привлича вниманието на тогавашната управа/. Сьщата е реставрирана.
- Комитетската къща – Къща музей, в която Ангел Кънчев е основал революционен комитет
- Пещерата „Света Марина“, намираща се на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през нея тече подземна река. Чрез оцветяване с червена безвредна боя се е видяло, че водата излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.
Редовни събитияРедактиране
Провежда се традиционен летен сбор на празника Св. Марина на 30 юли.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Пороище
- Никола Коча Лупу?
Дачо Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО- Георги Генджев, един от първите ветеринарни лекари. Ръководител на ветеринарната служба в България 1913 – 1918 г.
- Станка Николица-Спасо-Еленина, книжовничка и преводачка, една от първите български поетеси
- Марин Николов х. Жеков, родом от село Пороище – шампион във втората колоездачна обиколка през 1935 г.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Иванов, Теофил. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия. Том първи. БАН, 1980, София. с. 28.
- ↑ Мутафов, Виктор. История на храмовете в Русенска епархия, втора част. Силистра, Ковачев Прес ООД, 2021. ISBN 978-619-257-004-0. с. 109.
- ↑ Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век) / статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 25.
- ↑ Боян Гюзелев, Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2004, стр. 67., архив на оригинала от 10 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160610135046/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf, посетен на 2016-05-14
- ↑ Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век)/ Статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 26.
- ↑ Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022
- ↑ „Справка за населението на село Пороище, община Разград, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)