Пороище
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Поро̀ище е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.
Пороище | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
445 души[1] (15 март 2022 г.) 18,7 души/km² |
Землище | 23,773 km² |
Надм. височина | 262 m |
Пощ. код | 7218 |
Тел. код | 084 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 59416 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет |
Разград Денчо Бояджиев (БСП) |
ГеографияРедактиране
Географско положение – югоизточно от гр. Разград, на 7 км. Разположено изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински отколкото равнинен. През селото минават 2 малки рекички водещи началото си – едната западно от селото на 2 км и наречена „Св. Марина“, а другата от южна посока – „Хаджи Ивановата чешма“. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км. в северна посока се вливат в река Бели Лом.
ИсторияРедактиране
Селото е основано от преселили се там православни албанци.[2] За пръв път Пороище се споменава в средата на 16 в. в един подробен регистър на мюлкове и вакъфи (датиран между 1544 и 1555 г.). В селището тогава са били регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, но се срещат и типично албански. В дневника на патриарх Доситей са отбелязани посещения в през септември 1664 г., януари 1670 г., на 4юли 1678 г., 27 април 1687 г. и март 1698 г. Тук Доситей най-често се отбивал най-посещавани от Йерусалимския патриарх, са Русе, Пороище (Алванитохори) Разград. Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа. По време на османската власт селото се е наричало Долно Арбанаси. Англичанинът Джон Джексън минава през Пороище в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) бил „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него е имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се е запазило с компактно православно население. В селото е имало четири църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували са дванадесет кланици.
По време на една от Руско-турските войни (1806 -1812 г.) в района на Разград през май 1810 г. избухнало въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът бил завзет от руските войски без бой. След оттегляне на руската войска селото е опожарено.
В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминал през Пороище (Arnaut Kui) и оставил едно доста интересно описание в своята книга –...научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи..``
Поради факта, че е било изцяло българско и то с население близко до това на Разград именно там е основан революционен комитет от съратника на Левски – Ангел Кънчев. Къщата, където е основан революционния комитет е запазена и до днес като музей. Същата се посещава всяка година от учениците от разградските училища, организирайки поход до селото в памет на Великия революционер Васил Левски и неговите съратници.
Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Хр. Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите където те са живели, паметник в центъра на селото и мемориална чешма.
След 9 септември 1944 г. Пороище е квартал на Разград, а после отново е село.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
| ![]() |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 367 | 100.00 |
Българи | 355 | 96.73 |
Турци | 0 | 0.00 |
Цигани | ||
Други | ||
Не се самоопределят | ||
Не отговорили | 8 | 2.17 |
РелигииРедактиране
Християнска (източно православна)
Културни и природни забележителностиРедактиране
- читалище с голяма библиотека и театрален салон.
- в миналото е имало две основни училища. съществувало е и средно училище по шивачество Професионална Гимназия по Облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“
- В селото е запазена една от най-старите християнски църкви в този регион, строена през турско и вкопана на няколко метра под земята /за да не привлича вниманието на тогавашната управа/. Сьщата е реставрирана.
- Комитетската къща – Къща музей, в която Ангел Кънчев е основал революционен комитет
- Пещерата „Света Марина“, намираща се на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през нея тече подземна река. Чрез оцветяване с червена безвредна боя се е видяло, че водата излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.
Редовни събитияРедактиране
Провежда се традиционен летен сбор на празника Св. Марина на 30 юли.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Пороище
- Никола Коча Лупу?
- Дачо Георгиев, български революционер, деец на ВМОРО
- Георги Генджев, един от първите ветеринарни лекари. Ръководител на ветеринарната служба в България 1913 – 1918 г.
- Станка Николица-Спасо-Еленина, книжовничка и преводачка, една от първите български поетеси
- Марин Николов х. Жеков, родом от село Пороище – шампион във втората колоездачна обиколка през 1935 г.
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Боян Гюзелев, Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2004, стр. 67., архив на оригинала от 10 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160610135046/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf, посетен на 2016-05-14
- ↑ „Справка за населението на село Пороище, община Разград, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)