Пороище

българско село

Поро̀ище е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

Пороище
Общи данни
Население427 души[1] (15 септември 2022 г.)
18 души/km²
Землище23,773 km²
Надм. височина262 m
Пощ. код7218
Тел. код084
МПС кодРР
ЕКАТТЕ59416
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Разград
Денчо Бояджиев
(БСП)

ГеографияРедактиране

Географско положение – югоизточно от гр. Разград, на 7 км. Разположено изцяло върху хълмист терен, наподобяващ повече планински, отколкото равнинен. През селото минават 2 малки рекички, водещи началото си – едната западно от селото на 2 км и наречена „Св. Марина“, а другата от южна посока – „Хаджи Ивановата чешма“. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км. в северна посока се вливат в река Бели Лом. Главният водопровод, направен от глинени тръби, който снабдявал кастела на Абритус с питейна вода, събирал водите при село Пороище на около 7 км от Разград.[2]

ИсторияРедактиране

Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа.

Долно Арбанаси (Разградско) е известно още с имената Арнауткьой и Пороище (преименувано с последното през 1934 г., като повод за наименованието дават поройните води, които се стичат при валеж по наклонения терен)[3]. Появява се като отделна махала в началото на XVI в. в мерата на изоставеното село Доймушлар като вакъф на великия везир Ибрахим паша (1523 - 1536) [4].

Селото е основано от преселили се там православни албанци.[5] По време на османската власт селото се е наричало Долно Арбанаси в противовес на търновското село Горно Арбанаси (сега Арбанаси), също заселено от православни албанци. За пръв път Пороище се споменава в средата на 16 в. в един подробен регистър на мюлкове и вакъфи (датиран между 1544 и 1555 г.). В селището тогава са били регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, но се срещат и типично албански. В дневника на патриарх Доситей са отбелязани посещения в през септември 1664 г., януари 1670 г., на 4юли 1678 г., 27 април 1687 г. и март 1698 г. Тук Доситей най-често се отбивал най-посещавани от Йерусалимския патриарх, са Русе, Пороище (Алванитохори) Разград.

Големият икономически разцвет на Арнауткьой е през XVII - XVIII в., за което спомага и вакъфският му статут. През него минава главният път Русе - Разград - Шумен - Варна, по който се осъществява оживен превоз предимно на немски стоки. Арнауткьойци търгуват и в Разград, където имат дюкяни и са под протекцията на Дубровнишката република. Основен поминък на населението е джелепчийството. Във ферман на султан Ахмед III от 1714 г. е отбелязано, че "населението на селото са джелепи и работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло." Приоритетно място в поминъка на жителите заемало и производството на коприна. Упражнявани били редица занаяти като абаджийство, чохаджийство, кожухарство, грънчарство, каменоделство и строителство [6].

За селото свидетелства английският духовник Едмънд Чишъл, който преминава тук на 16 април 1702 г. по време на своето пътешествие през Османската империя. Пътешественикът посочва, че местното население е от гръцко причастие, въпреки че името на селото предполага техния албански произход.[7] Англичанинът Джон Джексън също минава през селището в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) е „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него е имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се е запазило с компактно православно население. В селото е имало четири църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували са дванадесет кланици.

По време на една от Руско-турските войни (1806 -1812 г.) в района на Разград през май 1810 г. избухнало въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът бил завзет от руските войски без бой. След оттегляне на руската войска селото е опожарено.

В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминал през Пороище (Arnaut Kui) и оставил едно доста интересно описание в своята книга –...научих, че в селото имали училище, църква и свещеник. Преди няколко години Арнауткьой е бил голям град, състоящ се от две хиляди къщи..``

Поради факта, че е било изцяло българско и то с население близко до това на Разград именно там е основан революционен комитет от съратника на Левски – Ангел Кънчев. Къщата, където е основан революционният комитет, е запазена и до днес като музей. Същата се посещава всяка година от учениците от разградските училища, организирайки поход до селото в памет на Великия революционер Васил Левски и неговите съратници.

Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканската и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Хр. Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите където те са живели, паметник в центъра на селото и мемориална чешма.

След 9 септември 1944 г. Пороище е квартал на Разград, а после отново е село.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]

Година на
преброяване
Численост
19341828
19461639
19561385
19651245
1992654
2001568
2011367

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]

Численост Дял (в %)
Общо 367 100.00
Българи 355 96.73
Турци 0 0.00
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 8 2.17

РелигииРедактиране

Християнска (източно православна)

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • читалище с голяма библиотека и театрален салон.
  • в миналото е имало две основни училища. съществувало е и средно училище по шивачество Професионална Гимназия по Облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“
  • В селото е запазена една от най-старите християнски църкви в този регион, строена през турско и вкопана на няколко метра под земята /за да не привлича вниманието на тогавашната управа/. Сьщата е реставрирана.
  • Комитетската къща – Къща музей, в която Ангел Кънчев е основал революционен комитет
  • Пещерата „Света Марина“, намираща се на около 2 км северозападно от селото. От нея извира поточе, което преминава през селото и се влива в Бели Лом. Установено е, че през нея тече подземна река. Чрез оцветяване с червена безвредна боя се е видяло, че водата излиза в района на бензиностанция „Шел“, на изхода на гр. Разград.

Редовни събитияРедактиране

Провежда се традиционен летен сбор на празника Св. Марина на 30 юли.

ЛичностиРедактиране

Родени в Пороище

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Иванов, Теофил. Абритус. Римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия. Том първи. БАН, 1980, София. с. 28.
  3. Мутафов, Виктор. История на храмовете в Русенска епархия, втора част. Силистра, Ковачев Прес ООД, 2021. ISBN 978-619-257-004-0. с. 109.
  4. Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век) / статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 25.
  5. Боян Гюзелев, Албанци в Източните Балкани, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, София, 2004, стр. 67., архив на оригинала от 10 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160610135046/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/B_Gjuzelev_Albanci_v_iztochnite_balkani.pdf, посетен на 2016-05-14 
  6. Съставител: Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство в Североизточна България (XV-XX век)/ Статия на Хитко Вачев. София, Академично издателство "Марин Дринов", 2006. ISBN 954-322-088-3. с. 26.
  7. Edmund Chishull. Travels in Turkey and back to England / Printed by W. Bowyer in the Year 1747, стр.72, посетен на 7 август 2022
  8. „Справка за населението на село Пороище, община Разград, област Разград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018.
  9. „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
  10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)

Външни препраткиРедактиране