Уикипедия

Порта на Ищар

Портата Ищар е осмата порта към вътрешния град на Вавилон (в района на днешния Хилах, провинция Бабил, Ирак ). Построена е ок. 569 BC [1] по заповед на цар Навуходоносор II от северната страна на града. Била е част от оградена с грандиозни стени процесия, водеща към града.

Музей Пергамон, Берлин, портата Ищар

Оригиналната структура е била двойна порта с по-малка предна врата и по-голяма и по-грандиозна вторична задна част. Стените били завършени с керамични тухли предимно в синьо, с животни и божества (също съставени от цветни тухли) в нисък релеф на интервали. Портата е висока 15 метра, а оригиналните основи се простират още 14 метра под земята. [2]

Германският археолог Робърт Колдевей ръководи разкопките на обекта от 1904 до 1914 г. След края на Първата световна война през 1918 г. по-малката предна порта е реконструирана в Пергамския музей в Берлин . [3]

Други панели от фасадата на портата се намират в много други музеи по света.

Фасадата на иракското посолство в Пекин, Китай, включва реплика на портата на Ищар. [4] Фасадата на иракското посолство в Аман, Йордания също напомня за портата Ищар. [5]

История

редактиране
 
Един от драконите от портата

Цар Навуходоносор II царува 604–562 г. пр. н. е., върхът на Нововавилонската империя. Той е известен като библейския завоевател, превзел Йерусалим.[1] Той заповядва изграждането на портата и я посвещава на вавилонската богиня Ищар. Портата е построена с помощта на остъклени тухли с редуващи се редове от барелефи (дракони), зубри (бикове) и лъвове, символизиращи съответно боговете Мардук, Адад и Ищар.[2]

Покривът и вратите на портата са направени от кедър, според плочата за посвещение. Тухлите в портата били покрити със синя глазура, която представлявала лапис лазули, тъмносин полускъпоценен камък, който бил почитан в древността поради своята жизненост. Тухлите със синя глазура биха придали на фасадата блясък като бижу. През портата минавал Процесионният път, който бил облицован със стени, изобразяващи около 120 лъва, бикове, дракони и цветя върху жълти и черни остъклени тухли, символизиращи богинята Ищар. Самата порта изобразява само богове и богини. Те включват Ищар, Адад и Мардук. По време на празненствата на Нова година статуите на божествата били пренесени през портата и надолу по Процесионния път.

Дизайн

редактиране

Предната част на портата има нисък релефен дизайн с повтарящ се модел на изображения на двама от основните богове на вавилонския пантеон. Мардук, националното божество и главен бог, със своя слуга дракон Mušḫuššu, е изобразен като дракон със змийска глава и опашка, люспесто тяло на лъв и мощни нокти за задните крака. Мардук е смятан за божествен защитник на доброто срещу злото и заклинанията на вавилонците често търсят неговата защита. [6]

 
Зубр над цветна панделка; липсващите плочки се сменят

Вторият бог, показан в модела на релефите на портата на Ищар, е Адад (известен също като Ишкур), чието свещено животно е турът, вече изчезнал предшественик на добитъка. Адад имаше власт над разрушителните бури и благотворния дъжд. Дизайнът на Портата на Ищар също включва линейни граници и шарки на розетки, често разглеждани като символи на плодородието. [6]

Тухлите на портата Ищар са направени от глина с фина текстура, пресована в дървени форми. Всеки от животинските релефи също е направен от тухли, оформени чрез пресоване на глина във форми за многократна употреба. Шевовете между тухлите са внимателно планирани, за да не попадат в очите на животните или други естетически неприемливи места. Тухлите са изсушени на слънце и след това изпечени веднъж преди остъкляване. Глината беше кафявочервена в това изпечено състояние. [7]

Глазурите на фона са предимно ярко синьо, което имитира цвета на високо ценения лапис лазули . Златни и кафяви глазури се използват за изображения на животни. Бордюрите и розетките са остъклени в черно, бяло и златно. Смята се, че рецептата за глазура използва растителна пепел, конгломерати от пясъчник и камъчета за силикати. Тази комбинация беше многократно разтопена, охладена и след това пулверизирана. Тази смес от силициев диоксид и флюсове се нарича фрита . Минерали, произвеждащи цвят, като кобалт, бяха добавени в окончателните формулировки на глазурата. След това това беше нарисувано върху изпечените бисквити тухли и изпечено до по-висока температура в изпичане на глазура. [7]

Създаването на портата от дърво и глина, остъклени, за да изглеждат като лапис лазули, вероятно би могло да бъде препратка към богинята Инана, която стана синкретизирана с богинята Ищар по време на управлението на Саргон от Акад. В мита за слизането на Инана в подземния свят, Инана е описана като носеща седем облекла от лапис лазули [8] [9], символизиращи нейната божествена сила. Веднъж пленена от кралицата на подземния свят, Инана е описана като лапис лазули, сребро и дърво, [10] два от тези материали са ключови компоненти в конструкцията на Портата на Ищар. Създаването на портата от дърво и "лапис лазули", свързващ портата с това, че е част от самата Богиня.

След изпичането на глазурата тухлите се сглобяват, оставяйки тесни хоризонтални шевове от един до шест милиметра. След това шевовете бяха запечатани с естествено срещащо се черно вискозно вещество, наречено битум, подобно на съвременния асфалт. Портата Ищар е само една малка част от дизайна на древен Вавилон, който също включва двореца, храмовете, вътрешната крепост, стените, градините, други порти и Пътя на процесията. Пищният град е бил украсен с над 15 милиона печени тухли, според оценките. [7]

Главната порта водеше към Южната цитадела, като самата порта изглеждаше част от Имгур-Бел и Нимити-Бел, две от най-известните защитни стени на Вавилон. Имаше три основни входа към Портата на Ищар: централният вход, който съдържаше структурата на двойната порта (два комплекта двойни врати, за структура на четири врати) и врати, фланкиращи главния вход отляво и отдясно, като и двете съдържаха характерната двойна врата конструкция на вратата. [11]

 
Портата на Ищар в Пергамския музей в Берлин

Веднъж в годината Портата на Ищар и свързващият Процесионният път са били използвани за новогодишно шествие, което е било част от религиозен фестивал, празнуващ началото на селскостопанската година. Във Вавилон ритуалите около този празник продължавали дванадесет дни. Празненствата за Нова година започвали веднага след жътвата на ечемика, по времето на пролетното равноденствие . Това беше първият ден от древния месец "нисан", еквивалентен на днешната дата 20 или 21 март. [6]

Процесионният път, който е проследен на дължина от над 800 метра, се простираше на север от портата на Ищар и беше проектиран с тухлени релефни изображения на лъвове, символ на богинята Ищар (известна също като Инана), богинята на войната, дракона на Мардук, господаря на боговете, и бика на Адад, бога на бурята. [12] Почитана като Господарката на небето, Ищар представляваше силата на сексуалното привличане и се смяташе за дива и решителна. Символизирана от звездата и нейното свещено животно, лъвът, тя е била и богинята на войната и покровителка на управляващите династии и техните армии. Идеята за защита на града е допълнително включена в този дизайн на портала чрез използването на назъбени контрафорси от двете страни на този вход в града. [6]

Фризове с шестдесет свирепи лъва, представящи Ищар, украсяваха всяка страна на Процесионния път, проектирани с вариации в цвета на козината и гривите. От източната страна бяха с левия крак напред, а от западната страна с десния крак напред. Всеки лъв беше направен от четиридесет и шест формовани тухли в единадесет реда. [7] Лъвът е изобразен върху син емайлиран фон от плочки и оранжева рамка, която минава покрай най-долната част на стената. Имайки бяло тяло и жълта грива, лъвът на Ищар беше въплъщение на ярък натурализъм, който допълнително засили славата на Вавилонската улица на процесиите. [12] [13]

Целта на новогодишния празник беше да се потвърди върховенството на Мардук и неговия представител на Земята, кралят, и да се благодари за плодородието на земята. [6]

Пътят на процесията беше павиран с големи каменни парчета, поставени в легло от битум и беше широк до 66 ft (20 m) на някои места. Тази улица минаваше от Ефрат през района на храма и дворците до портата на Ищар. [14]

Надпис на Навуходоносор II

редактиране
 
Клинописният надпис на портата на Ищар в Пергамския музей в Берлин

Надписът на портата Ищар е написан на акадски клинопис в бели и сини глазирани тухли и е посвещение от Навуходоносор, за да обясни целта на портата. На стената на портата на Ищар надписът е висок 15 метра и широк 10 метра и включва 60 реда на писане. Надписът е създаден приблизително по същото време като изграждането на портата, около 605–562 г. пр.н.е. [15]

Надпис:

Навуходоносор, кралят на Вавилон, благочестивият принц, назначен по волята на Мардук, най-висшият жречески принц, възлюбен на Набу, с благоразумно разсъждение, който се е научил да прегръща мъдростта, който проумява Тяхното (Мардук и Набу) богоугодно същество и отдава благоговение на тяхно величество, неуморният управител, който винаги има в сърцето си грижата за култа към Есагила и Езида и е постоянно загрижен за благополучието на Вавилон и Борсипа, мъдрият, смирен, пазачът на Есагила и Езида, първородният син на Набополасар, кралят на Вавилон, съм аз.

И двата входа на портите на (градските стени) Имгур-Елил и Немети-Елил след запълването на улицата от Вавилон стават все по-ниски. (Затова) съборих тези порти и положих основите им на водната маса с асфалт и тухли и ги направих от тухли със син камък, върху който бяха изобразени чудесни бикове и дракони. Покрих покривите им, като положих над тях величествени кедри. Поставих врати от кедрово дърво, украсени с бронз на всички отвори на портите. Поставих диви бикове и свирепи дракони в портите и така ги украсих с луксозен блясък, така че човечеството да може да ги гледа с почуда.

Оставих храма на Esiskursiskur, най-високата празнична къща на Мардук, господаря на боговете, място за радост и ликуване за главните и второстепенни божества, да бъде построен здрав като планина в околностите на Вавилон от асфалт и изпечени тухли. [16]

Разкопки и показване

редактиране

Реконструкция на портата на Ищар и пътеката на процесията е изградена в музея Пергамон в Берлин от материал, изкопан от Робърт Колдуей . [17] Включва плочата с надписи. Стои 14 m (46 ft) високо и 30 m (100 ft) широк. Разкопките продължават от 1902 до 1914 г. и през това време 14 m (46 ft) от основата на портата беше открита.

 
Снимка на останките in situ от 30-те години на миналия век на мястото на разкопките във Вавилон

Клавдиус Рич, британски жител на Багдад и самоук историк, направи лично проучване за Вавилон, защото го заинтригува. Действайки като учен и събирайки полеви данни, той беше решен да открие чудесата на древния свят. Топографските записи на Сиджей Рич за руините във Вавилон са били публикувани за първи път през 1815 г. Препечатана е в Англия не по-малко от три пъти. Си Джей Рич и повечето други посетители от 19-ти век смятат, че една могила във Вавилон е кралски дворец и това в крайна сметка се потвърждава от разкопките на Робърт Колдуей, който открива два двореца на цар Навуходоносор и портата на Ищар. Робърт Колдевей, успешен германски екскаватор, е работил преди това за Кралския музей в Берлин, с неговите разкопки в Сургул (древна Нина) и Ал-хиба (древен Лагаш ) през 1887 г. Участието на Колдуей в разкопките на Вавилон започва през 1899 г. [18]

Методът, с който британците се чувстваха комфортно, беше изкопаването на тунели и дълбоки траншеи, което увреждаше архитектурата от кални тухли на основата. Вместо това беше предложено екипът по разкопките да се съсредоточи върху плочи и други артефакти, вместо да човърка рушащите се сгради. Въпреки разрушителния характер на използваната археология, записването на данни беше изключително по-задълбочено, отколкото при предишни разкопки в Месопотамия. Уолтър Андре, един от многото помощници на Колдуей, беше архитект и чертожник, първият във Вавилон. Неговият принос беше документирането и реконструкцията на Вавилон, а по-късно и контрабандата на останките от Ирак и в Германия. На мястото е построен малък музей, а Андреа е първият директор на музея.

Тъй като Германското ориенталско дружество е осигурило толкова голямо финансиране за проекта, участващите германски археолози смятат, че трябва да оправдаят разходите, като контрабандират голяма част от материала обратно в Германия. Например от 120 фризове с лъвове по протежение на улицата на процесията, германците са взели 118. [19] Уолтър Андре играе ключова роля в това начинание, използвайки силните връзки (или уаста ), които е култивирал с офицери от германското разузнаване и с местните иракски племенни шейхове. Керамичните части на Портата бяха разглобени според сложна система за номериране и след това бяха опаковани в слама във въглищни бъчви, за да бъдат прикрити. [20] След това тези варели бяха транспортирани надолу по река Ефрат до Шат ал-Араб, където бяха натоварени на немски кораби и откарани в Берлин. [21]

Възстановяването на Вавилонската порта Ищар и Пътя на процесиите в Берлин беше една от най-сложните архитектурни реконструкции в историята на археологията. Стотици сандъци с остъклени тухлени фрагменти бяха внимателно обезсолени и след това сглобени. Фрагментите бяха комбинирани с нови тухли, изпечени в специално проектирана пещ, за да се създаде отново правилния цвят и покритие. Беше двойна порта; частта, която днес е показана в Пергамския музей, е по-малката, предна част. [22] По-голямата задна част беше счетена за твърде голяма, за да се вмести в ограниченията на структурата на музея; на склад е.

Части от портата и животни от Процесионния път се намират в различни други музеи по света. Само четири музея се сдобиха с дракони, докато лъвовете отидоха в няколко музея. Истанбулският археологически музей има лъвове, дракони и бикове. Ny Carlsberg Glyptotek в Копенхаген, Дания, има един лъв, един дракон и един бик. В Института по изкуства в Детройт се помещава дракон. Музеят Röhsska в Гьотеборг, Швеция, има един дракон и един лъв; Лувъра, Държавния музей на египетското изкуство в Мюнхен, Художествено-историческия музей във Виена, Кралския музей на Онтарио в Торонто, Музея на изкуствата Метрополитън в Ню Йорк, Ориенталския институт в Чикаго, Музея на училището по дизайн на Роуд Айлънд, Музея по изящни изкуства в Бостън и Художествената галерия на Йейлския университет в Ню Хейвън, Кънектикът, имат лъвове.

По-малка репродукция на портата е построена в Ирак при Саддам Хюсеин като вход към музей, който не е завършен. Заедно с реставрирания дворец през 1987 г. е завършена и портата. Конструкцията е предназначена да подражава на техниките, използвани за оригиналната порта. Репликата изглежда подобна на реставрирания оригинал, но е значително по-малка. Целта на изграждането на репликата беше опит за повторно свързване с историята на Ирак. [23] Повреда на това възпроизвеждане е настъпила след войната в Ирак (вижте Въздействието на американската армия ).

Спор и опит за репатриране

редактиране

Придобиването на портата Ищар от Пергамския музей е заобиколено от спорове, тъй като портата е била разкопана като част от разкопките на Вавилон и незабавно изпратена до Берлин, където остава и до днес. Правителството на Ирак е отправяло петиции до германското правителство за връщане на портата много пъти, особено през 2002 г. [24], както и през 2009 г. [25] Портата на Ищар често се използва като отличен пример в дебата относно репатрирането на артефакти от културно значение в страните, засегнати от войната и дали тези части от материалната култура са по-добри в по-безопасна среда, където могат да бъдат запазени. Примерът в случая с портата на Ищар се отнася до нейната безопасност след войната в Ирак и дали портата би била по-безопасна, ако остане в музея на Пергамон, където е била повредена от бомби през Втората световна война. [26]

Галерия

редактиране
  •  
    Представянето на Робърт Колдуей за това как би изглеждала една завършена и реконструирана Порта на Ищар
  •  
    Процесионният път, както е реконструиран в Пергамския музей, Берлин
  •  
    Зубри и мушушуси от портата в Археологическите музеи в Истанбул
  •  
    Месопотамски лъвове и цветя украсиха улицата с процесиите.
  •  
    Един от крачащите лъвове от Пътя на процесията
  •  
    Плочки отстрани на портата
  •  
    Репликата на портата на Ищар, много по-малка от оригинала, във Вавилон през 2004 г
  •  
    Дракон в Музея в Истанбул, портата на Ищар
  •  
    Дракон Mušḫuššu в Истанбул, музей на Древния Изток, портата Ищар
  •  
    Лъв в Истанбул, Музей на Древния Изток, Портата Ищар
  •  
    Лъв в Истанбул, Музей на Древния Изток, Портата Ищар
  •  
    Бик в Истанбул, Музей на Древния Изток, Портата Ищар

Препратки

редактиране
  1. ↑ Di Chiara, Anita, et al., (January 17, 2024). "An archaeomagnetic study of the Ishtar Gate, Babylon", in: PLOS ONE: "The vertical line is placed at 569 BCE, which is where the mean crosses the LAC. This proposed date for the construction of the gate supports the suggestion that the gate complex was built after the successful Babylonian campaign to Judah and Jerusalem in 586 BCE. However [...] the recorded intensity for the time of the gate’s construction (136±2.1 ZAm2) is significantly different than the one recorded for the time of Jerusalem’s destruction layer (148.9±3.9 ZAm2)."
  2. ↑ Podany, Amanda. Ancient Mesopotamia: Life in the Cradle of Civilization. The Great Courses, 2018. с. 213.
  3. ↑ Luckenbill, D. D. Review: The Excavation of Babylon // The American Journal of Theology 18. DOI:10.1086/479397. с. 420–425.
  4. ↑ China's Iraq Oil Problem // Fortune.
  5. ↑ media2. The Embassy of Republic of Iraq in Hashemite Kingdom of Jordan Makes Unremitting Efforts to Follow Up Affairs of Iraqi Community in Combatting the Coronavirus – وزارة الخارجية العراقية // Посетен на 2023-10-04. (на американски английски)
  6. ↑ а б в г д Bertman, Stephen. Handbook to Life in Ancient Mesopotamia. Oxford University Press, 7 July 2003. ISBN 978-0195183641. с. 130–132. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „Bertman“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  7. ↑ а б в г King, Leo. The Ishtar Gate // Ceramics Technical. 2008. с. 51–53. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „King“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  8. ↑ Kramer, Samuel Noah. Sumerian Mythology: A Study of Spiritual and Literary Achievement in the Third Millennium B.C.: Revised Edition. Philadelphia, Pennsylvania, University of Pennsylvania Press, 1961. ISBN 978-0-8122-1047-7.
  9. ↑ Wolkstein, Diane. Inanna: Queen of Heaven and Earth: Her Stories and Hymns from Sumer. New York City, New York, Harper&Row Publishers, 1983. ISBN 978-0-06-090854-6.
  10. ↑ George, A. R. Observations on a Passage of "Inanna's Descent" // Journal of Cuneiform Studies 37. с. 112.
  11. ↑ Koldewey, Robert. The Excavations at Babylon. Macmillan and Company, 1914. с. 30–40.
  12. ↑ а б R.P.D. The Lion of Ishtar // Bulletin of the Associates in Fine Arts at Yale University 4 (3). October 1932. с. 144–147. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „R.P.D. 144–147“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  13. ↑ Panel with Striding Lion // The Metropolitan Museum of Art.
  14. ↑ Stokstad, Marilyn. Art History. Upper Saddle River, Pearson, 2018. ISBN 9780134479279. с. 43–44.
  15. ↑ Bahrani, Zainab. Mesopotamia: Ancient Art and Architecture. London, Thames and Hudson Ltd, 2017. ISBN 978-0-500-51917-2. с. 280.
  16. ↑ Marzahn, Joachim. Babylon und das Neujahrsfest. Berlin, Berlin : Vorderasiatisches Museum, 1981. с. 29–30.
  17. ↑ Maso, Felip. Inside the 30-Year Quest for Babylon's Ishtar Gate // National Geographic. Посетен на 14 May 2018.
  18. ↑ Oxford University Press.
  19. ↑ MacAskill, Ewen. Iraq appeals to Berlin for return of Babylon gate // The Guardian. May 4, 2002.
  20. ↑ Khairy Al-Haider, Hamed. بوابة عشتار . كيف نقلت الى المانيا ؟!
  21. ↑ Muzaffar Al-Adhamy, Muhammad. كيف سرق الألمان بوابة عشتار من بابل؟ // YouTube.
  22. ↑ Bernbeck, Reinhard. The exhibition of architecture and the architecture of an exhibition // Archaeological Dialogues 7 (2). 5 January 2009. DOI:10.1017/S1380203800001665. с. 98–125.
  23. ↑ MacFarquhar, Neil. Hussein's Babylon: A Beloved Atrocity // The New York Times. August 19, 2003. Посетен на November 26, 2017.
  24. ↑ MacAskill, Ewen. The Guardian // Iraq appeals to Berlin for return of Babylon gate. 4 May 2002. Посетен на 11 November 2020.
  25. ↑ Mohammed, Zainab. History News Network, George Washington University // Is Iraq right to reclaim the Ishtar Gate from Germany?. 5 November 2009. Посетен на 10 November 2020.
  26. ↑ Arregui, Aníbal. DEcolonial Heritage: Natures, Cultures, and the Asymmetries of Memory. Deutsche Nationalbibliothek, 2018. с. 10.
  • Музей на изящните изкуства. Изследователската лаборатория.

външни връзки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Порта_на_Ищар&oldid=12312746“.