Прабългарски руни

Прабългарските руни са древна писменост на прабългарите, използвана до 10 век паралелно с кирилицата. Съдържа около 50 знака и все още не е напълно и задоволително дешифрирана. Проблемът с дешифрирането ѝ е свързан с оскъдния материал, намерен от археолозите, който не е достатъчен за пълното ѝ разчитане.

Според някои автори руните от Дунавска България са сходни с тези от салтово-маяцката култура и от Волжка България.[1]

Теории за произхода на прабългарските руниРедактиране

 
132 прабългарски рунически знака според Петър Добрев

Тюркска теорияРедактиране

Според най-разпространената теория за произхода на прабългарите, която е приета и в чужбина, руните следва да са от тюркски произход.[2][3][4][5] Въз основа на тази причина се правят научни опити за разчитане на руните на базата на тюркската лексика и орхоно-енисейската писменост. Въпреки изследванията в тази посока прабългарските руни остават неразчетени.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Източноиранска хипотезаРедактиране

Според друга версия, поддържана в България от нелингвисти като икономиста Петър Добрев, прабългарските руни са написани на прабългарски език (според тази теория езикът принадлежи към иранската група) и произлизат от памиро-исъкското писмо, което още не е дешифрирано. Изследванията на Добрев не се приемат еднозначно от науката. Трудовете му са критикувани от някои автори, а методите му се определят като „свободна интерпретация на извори и паметници“.[6] Според проф. Раймонд Детрез[7] иранската теория е популяризирана в резултат на антитурските настроения, зародили се в края на 20 век и има изразен националистически уклон. Той изтъква, че сериозните научни кръгове приемат за основна тезата за тюркския произход на прабългарите и езика им, а арийската хипотеза е недобре мотивирана от научна гледна точка.[8][9]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Халиков, Алфред. руническите знаци и надписи от Волжка България и техните дунавски паралели, Археология, год. ХХХ, кн. 3, 1988, с. 52 – 53.
  2. Прабългарски епиграфски паметници. Проф. Веселин Бешевлиев (Издателство на Отечествения фронт, София 1981), стр. 19 – 25.
  3. The Making of Byzantium, 600 – 1025, Author Mark Whittow, Publisher University of California Press, 1996 ISBN 0-520-20497-2, p. 271.
  4. The Romanians and the Turkic Nomads North of the Danube Delta from the Tenth to the Mid-Thirteenth Century, Middle Ages, 450 – 1450, Author Victor Spinei, Publisher BRILL, 2009, ISBN 90-474-2880-3, p. 185.
  5. „The“ Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans; Editors Florin Curta, Roman Kovalev, Publisher BRILL, 2008, ISBN 90-04-16389-1, p. 191.
  6. Станилов, Станислав. Другата археология, София, 2006, с. 23.
  7. Детрез е автор на няколко академични публикации и различни трудове, посветени на историята на България Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine..
  8. Developing cultural identity in the Balkans: convergence vs divergence, Raymond Detrez, Pieter Plas, Peter Lang, 2005, ISBN 90-5201-297-0, p. 29.
  9. Historical Dictionary of Bulgaria, Raymond Detrez, Rowman & Littlefield, 2014, ISBN 1-4422-4180-2, p. 400.

Външни препраткиРедактиране