Омарчевски правопис

Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 г. при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923 г., когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.

Основни положения

От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:

• изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
• мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
• правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
• представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
• правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.

С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския книжовен език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.

Външни препратки

• Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин.
• Примери за Омарчевския правопис в Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1