Омарчевски правопис
(пренасочване от Правописна реформа на българския език от 1921)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Омарчевският правопис, известен още като правопис на БЗНС или земеделски правопис, е въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 г. при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923 г., когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.
Основни положенияРедактиране
От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:
- изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
- мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
- правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
- представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
- правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.
С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския книжовен език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.
Външни препраткиРедактиране
- Правописният въпрос след Освобождението – Из историята на нашето езиково строителство, Л. Андрейчин.
- Примери за Омарчевския правопис в Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1