Правителство на Александър Цанков 1

Правителство на Александър Цанков 1
	Правителство на Александър Цанков 1
42-ро правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Александър Цанков
Сформиране	9 юни 1923
Разпускане	22 септември 1923
Първоначален състав
Коалиция	Народен сговор Националлиберална партия БРСДП (ш.с.) Конституционен блок Съюз за демокрация Демократически сговор
Министри	8
~ мъже	8
~ жени	0

Първото правителство на Александър Цанков е четиридесет и второ правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 9 юни 1923 г.^[1] на цар Борис III. Управлява страната до 22 септември 1923 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Цанков.

Указ № 2 от 9 юни 1923 г. на цар Борис ІІІ. Източник: ДА „Архиви“

Политика

Непосредствено след като научават за преврата, земеделците от някои райони на страната започват въоръжени действия срещу новата власт. Особено масово е въстанието в Плевенско и Пловдивско. В Пазарджишко въстаниците са ръководени лично от Александър Стамболийски. След 5-дневни ожесточени боеве неорганизираните и лошо въоръжени отряди на Оранжевата гвардия са разгромени от редовните военни части. На 14 юни същата година Стамболийски е убит в родното му село Славовица. В сраженията срещу селяните участват и отряди на ВМРО. БКП (т.с.) не подкрепя земеделците. Отделни комунисти се включват в борбата против новата власт, но официалното становище на БКП (т.с.) е, че в България се води борба между едрата градска и дребната селска буржоазия за власт, в която работниците не трябва да участват.^[2]

Вътрешни и международни проблеми

Идвайки на власт, правителството на проф. Александър Цанков е изправено между сериозни вътрешни и международни проблеми. Трябва да се спечели доверието на Великите сили и съседните държави, да се преодолее следвоенната икономическа криза, както и да се тушират силата и влиянието на БКП (т.с.) и БЗНС. За изпълнението на тези задачи кабинетът консолидира в политическо обединение – Демократическия сговор – антилевите сили. Едновременно с образуването на Сговора се наблюдава и промяна в тактиката на БКП (т.с.). Под натиска на Коминтерна и въпреки несъгласието на част от ръководството на БКП (т.с.) (Тодор Луканов, Димитър Благоев и др.) българските комунисти започват подготовка за въоръжено въстание. Те влизат в съюз с лявото крило на БЗНС. Необходимите за въстанието пари и оръжие в по-голямата си част са осигурени от съветското правителство. Планът за въстанието предвижда разделяне на страната на революционни окръзи, единствено ръководството (Георги Димитров, Васил Коларов, Гаврил Генов) е за едновременно избухване, привличане на част от армията на страната на работниците и селяните. Най-голяма роля за успеха му е отредена на Врачански окръг, където симпатизантите на БКП (т.с.) са най-многобройни. Предвижда се техни части да помогнат на софийските въстаници за превземането на столицата.^[2]

Правителството разполага с пълна информация за подготвянето на въстание. За да го лишат от ръководители и да предизвикат преждевременното му избухване, на 12 септември същата година властите арестуват в големите градове над 2500 комунисти. На другия ден, в отговор на арестите, е обявено въстанието в Мъглиж. До 20 септември същата година започват въстанически действия в Нова Загора, Стара Загора, Ихтиман, Чирпанско, Казанлъшко и др. За потушаването му правителството използва редовни военни части и доброволчески отряди – т.нар. шпицкоманди, организирани със съгласието на държавите победителки.^[2]

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Александър Цанков, е образуван от политически дейци на Народния сговор, на Конституционния блок, на Съюза за демокрация и на Демократическия сговор.

Кабинет

Сформира се от следните 8 министри:^[2]

министерство		партия
председател на Министерския съвет	Александър Цанков	Народен сговор
вътрешни работи и народно здраве	Иван Русев	Народен сговор
външни работи и изповедания	Александър Цанков (упр.)	Народен сговор
правосъдие	Боян Смилов	Националлиберална партия
железници, пощи и телеграфи	Димо Казасов	БРСДП (ш.с.)
обществени сгради, пътища и благоустройство	Янко Стоянчов	Демократическа партия
народно просвещение	Янаки Моллов (упр.)	Народен сговор
финанси	Петър Тодоров	Радикалдемократическа партия
война	Александър Цанков	Народен сговор
търговия, промишленост и труд	Цвятко Бобошевски	ОНПП
земеделие и държавни имоти	Янаки Моллов	Народен сговор

Промени в кабинета

от 10 юни 1923

министерство		партия
външни работи и изповедания	Христо Калфов	Народен сговор
война	Иван Вълков	военен
народно просвещение	Александър Цанков	Народен сговор

Събития

9 юни 1923 – установено с Деветоюнския преврат.
10 юни 1923 – избухва Юнското въстание.
12 септември 1923 – избухва Септемврийското въстание.
юни-септември 1923 – потушаване на Юнското и Септемврийското въстание.

Литература

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ДВ. Указ № 2 от 9 юни 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 9 юни 1923 г.
↑ ^а ^б ^в ^г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 150 – 155.

[Gazette-1] ДВ. Указ № 2 от 9 юни 1923 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 54 от 9 юни 1923 г.

[Encyclopedy-2] а ^б ^в ^г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 150 – 155.

[1]

[2]