Преброяване на населението в Царство България (1934)

Преброяването на населението в Царство България през 1934 година се провежда на 31 декември.[1] То се извършва по силата на Закона за общите преброявания и Указ № 2 от 18 април 1934 г.[2] За първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и търговските стопанства. Данните за населението са обвързани с данни за икономиката. За първи път се обхваща образователната структура на населението, с което се поставят основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в семействата на разведените и овдовелите жени. Разработват се подробно данни за структурата на домакинствата в България по вид и състав.[1]

Отделят се необходимото време и ресурси за подготовка на населението за участие в преброяването. Като част от разяснителната кампания през декември 1934 г. служители на Главната дирекция на статистиката организират и провеждат конференции във всички градове и много села на околиите. За да се спечели доверието на населението, се изнасят беседи, отпечатват се позиви, в ежедневниците се публикуват статии и апели. Към българското учителство се отправя призив не само да вземе пряко и активно участие, но и да събуди у своите питомци интерес към преброяването. Министерството на просветата предписва на учителите в периода 17–20 декември да разяснят на учениците в два учебни часа ползата от него и да ги запознаят с всички видове преброителни карти и начини за попълването им.[2]

Преброяването започва в определения ден в цялата страна, във всичките 5752 населени места. С тази общонационална задача са ангажирани 45 112 преброители, като 6151 от тях са агент-контрольори. На всеки преброител се падат 135 преброени лица.[2]

Резултати редактиране

Етнически състав редактиране

 
Дял на турците по кметства, съпоставени към териториите на днешните общини.

Численост и дял на етническите групи:[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 6 077 939 100.00
Българи 5 204 217 85.62
Турци 591 193 9.72
Цигани 149 385 2.45
Друга 133 144 2.19
Не се самоопределя

Вероизповедание редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание:[4]

Вероизповедание Численост Дял (в %)
Общо 6 077 939 100.00
Православие 5 128 890 84.38
Ислям 821 298 13.51
Юдаизъм 48 398 0.79
Католицизъм 45 704 0.75
Армено–грегорианска църква 23 476 0.38
Протестантство 8371 0.13
Друго и непоказано 1802 0.02

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране