Околия
Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.
Източна Румелия редактиране
На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта. В административно отношение Източна Румелия се дели на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии).
Първи проект редактиране
Със Закона за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г. 6-те департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва.
- Татарпазарджишки департамент с център гр. Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) – обхваща 5 околии:
- Пловдивски департамент – обхваща 6 околии:
- Пловдивска,
- Овчехълмска – със седалище с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение),
- Стрямска – със седалище гр. Карлово,
- Сърненогорска – със седалище с. (дн. гр. Брезово),
- Конушка – със седалище гр. Станимака (дн. гр. Асеновград) и
- Рупчоска – със седалище с. (дн. гр. Чепеларе)
- Хасковски департамент – обхваща 4 околии:
- Хаджиелеска – със седалище гр. Хаджи Елес (дн. гр. Първомай),
- Кърджалийска,
- Хасковска и
- Харманлийска
- Старозагорски департамент – обхваща 4 околии:
- Сливенски департамент – обхваща 5 околии:
- Каваклийска – със седалище гр. Каваклии (дн. гр. Тополовград),
- Сливенска,
- Котелска,
- Ямболска и
- Къзълагашка – със седалище с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово)
- Бургаски департамент – обхваща 4 околии:
- Бургаска,
- Карнобатска,
- Айтоска и
- Ахиолска – със седалище гр. Ахило (дн. гр. Поморие)
Този закон не е утвърден от Високата порта.
Втори проект редактиране
На 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг закон, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.
Княжество България редактиране
На 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново, всичките 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва.
- Софийско окръжие – обхваща 5 околии със седалища:
- гр. София,
- гр. Златица,
- гр. Самоков,
- с. Искрец (дн. в община Своге) и
- с. Новоселци (дн. гр. Елин Пелин)
- Трънско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- Кюстендилско окръжие – обхваща 4 околии със седалища:
- Варненско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- Шуменско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Шумен,
- градец Нови пазар (дн. гр. Нови пазар) и
- градец Преслав (дн. гр. Велики Преслав)
- Ескиджумайско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
- Разградско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Разград,
- с. Голяма Кокарджа (дн. с. Голям Поровец - в община Исперих) и
- с. Попово (дн. гр. Попово)
- Силистренско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Силистра,
- с. Хас кьой (дн. с. Добротица - в община Ситово) и
- с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г., чиито съставни селища са с. Малък Базаурт – дн. с. Житница в Добричка селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево в Добричка селска община, с. Голям Базаурт – преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г. поради изселване на населението му)
- Русенско окръжие – обхваща 4 околии със седалища:
- Търновско окръжие – обхваща 6 околии със седалища:
- гр. Търново (дн. гр. Велико Търново),
- гр. Елена,
- с. Кесарево (дн. в община Стражица),
- с. Куцина (дн. в община Полски Тръмбеш),
- градец Сухиндол (дн. гр. Сухиндол) и
- гр. Трявна
- Свищовско окръжие – обхваща 1 околия със седалище гр. Свищов
- Ловешко окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Ловеч,
- гр. Троян и
- градец Дерманци (дн. с. Дерманци в община Луковит)
- Вратчанско окръжие във Вратца (дн. гр. Враца) – обхваща 2 околии със седалища:
- гр. Вратца (дн. гр. Враца) и
- с. Камено поле (дн. в община Роман)
- Ореховско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
- гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) и
- градец Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина)
- Берковско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
- Ломско окръжие – обхваща една околия със седалище гр. Лом
- Видинско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Видин,
- гр. Кула и
- гр. Белоградчик
На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статутът на стари 3 окръжия.
След Съединението редактиране
От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след първостепенната единица (окръжие, окръг, област). През 1947 г. в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават 102 околии, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.
През 1959 г. НРБ се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите – градски и селски (общо 117 на брой). През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов