Околия

бивша административна единица в България

Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.

Източна Румелия

редактиране

На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта. В административно отношение Източна Румелия се дели на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии).

Първи проект

редактиране

Със Закона за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г. 6-те департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва.

Този закон не е утвърден от Високата порта.

Втори проект

редактиране

На 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг закон, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.

Княжество България

редактиране

На 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново, всичките 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.

С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва.

  • Орханийско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • Трънско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • Варненско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
  • Провадийско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • Ескиджумайско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • Силистренско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
    • гр. Силистра,
    • с. Хас кьой (дн. с. Добротица - в община Ситово) и
    • с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г., чиито съставни селища са с. Малък Базаурт – дн. с. Житница в Добричка селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево в Добричка селска община, с. Голям Базаурт – преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г. поради изселване на населението му)
  • Свищовско окръжие – обхваща 1 околия със седалище гр. Свищов
  • Плевенско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • Ореховско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • Берковско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
  • Ломско окръжие – обхваща една околия със седалище гр. Лом

На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статутът на стари 3 окръжия.

След Съединението

редактиране

От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след първостепенната единица (окръжие, окръг, област). През 1947 г. в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават 102 околии, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.

През 1959 г. НРБ се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите – градски и селски (общо 117 на брой). През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов