Отваря главното меню

„Преображение Господне“ е енорийска църква на Софийската епархия на Българската православна църква в квартал Лозенец на град София, България. Църквата се намира се на ул. „Ралица“ № 2 при Перловската река недалеч от НДК.

„Преображение Господне“
Church of the Transfiguration Lozenets, Sofia, храм преображение Господне, Лозенец, София.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архитект Тодор Азманов
Време на изграждане 1928 г.
Съвременен статут действащ храм

Издигнат е в 1928 г. като трикорабен с трансепт при входа и камбанария. Храмът е унищожен от Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 година.

През 1945 г. за възстановяването на храма съдейства екзарх Стефан І. Възстановен е през лятото и есента на 1945 г. като новопостроеният храм е по-дълъг и по-висок от стария. Частично изографисан е с дарения. В поставената за възстановяването плоча, се чете, че ктитори на възстановения след бомбардировката храм са свещеник Георги Стефанов и настоятелите. Архитект е Тодор Азманов, а Павел Тодоров е майстор-строител. Първоначално храмът е с един Свети Престол, днес е с два. В централния Престол е вложена частица от светите мощи на св. Йоан Кръстител. Влагането на светите мощи и освещаването на храма става на 25 юни 1955 г. от Патриарх Кирил Български. Северният Престол (останал от стария храм) е осветен в чест на Светия Кръст Господен – 14 септември, същата година. В него са вложени мощи на св. мъченик Трифон. На 8 септември 1957 година руската общност от Лозенец издейства да се донесе от град Киев частица от светите мощи на света великомъченица Варвара и тогава е устроен параклис на светицата, който при строежа на новата камбанария е разширен и обособен като отделна капела.

Празничният ден на храма е 6 август, Преображение. По традиция литургията на този ден се отслужва от патриарха и софийски митрополит.[1] Честват се тържествено и дните на Св. Варвара, Св. вмч Трифон и Св. Йон Кръстител. Храмът активно работи с децата и младежта, има хор от млади хора, в обширния му двор е направена градина за родителите с детска площадка за малките.

Четири от иконостасните икони – тези на Исус Христос, Света Богородица, храмовата икона Преображение Господне и иконата на Свети Йоан Кръстител, както и 52 малки икони са дело на Господин Желязков. Шест големи,, сред които тези на Свети Георги и Свети Димитър, и шест малки икони са дело на дебърския майстор Христо Апостолов, който реставрира и оцелелите от бомбардировката икони. Иконите на Свети Николай и Свети Мина са рисувани от Черкезов през 1928 година.[2]

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране