Руснаците са трета по численост народност в България. Според преброяването на населението през 2011 г. те са 9978 души, или 0,1 % от населението на страната.[1]

История редактиране

 
Белогвардейски емигранти в България.

Първите руски поселения са от т. нар. староверци, избягали от Русия по време на църковните реформи през ХVІІХVІІІ век. Техните наследници се назовават липовани и повечето от тях обитават две села във Варненско и Силистренско. Втора голяма вълна от руснаци идва по време на гражданската война, водена в Съветска Русия през 19181921 година. Белоемигрантите са разпръснати из големите градове, и те взимат участие в потушаването на Септемврийското въстание. Третата вълна се състои от руснаци, които след 1945 г. сключват смесени бракове с български граждани.[2]

Численост и дял редактиране

Численост и дял на руснаците според преброяванията на населението в България през годините:[1][3]

Година Дял
(в %)
Численост
1900 0.04 1685
1905 0.08 3275
1910 0.05 2505
1920 0.18 9080
1926 0.35 19 706
1934 0.19 11 928
1946 0.18 13 200
1956 0.13 10 551
1965 0.13 10 815
1992 0.20 17 139
2001 0.19 15 595
2011 0.13 9978

В административно-териториално отношение редактиране

Численост на руснаците по области, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Област Численост Дял (в %)
Общо 15 595 0.19
Благоевград 476 0.13
Бургас 1107 0.26
Варна 1358 0.29
Велико Търново 539 0.18
Видин 189 0.14
Враца 333 0.13
Габрово 310 0.21
Добрич 430 0.20
Кърджали 234 0.14
Кюстендил 160 0.09
Ловеч 269 0.15
Монтана 272 0.14
Пазарджик 588 0.18
Перник 224 0.14
Плевен 692 0.22
Пловдив 1151 0.16
Разград 223 0.14
Русе 542 0.20
Силистра 442 0.31
Сливен 476 0.21
Смолян 111 0.07
Софийска 301 0.11
София 3127 0.26
Стара Загора 751 0.20
Търговище 139 0.10
Хасково 476 0.17
Шумен 384 0.18
Ямбол 291 0.18

Роден език редактиране

Роден език сред руснаците според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Литература редактиране